Дължимост на доставена ел. енергия при липса на действащи ПИКЕЕ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50006
гр. София, 07.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3940/2020 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против решение № 260343 от 13.08.2020 г. по гр. д. № 1377/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът М. А. П. чрез адв. Г. изразява становище за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила относно необсъждането на своевременно наведеното от ответника по иска и поддържано във въззивната му жалба възражение за дължимост на процесната сума на основание чл. 183 ЗЗД. Моли делото да бъде върнато на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия, свързани с назначаване на комплексна техническа експертиза.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка (произнасянето на съдилищата – първоинстанционен и въззивен - по иска за недължимост на сумата над 4 990. 05 лв. е обезсилено, а производството по делото в тази част е прекратено на основание чл. 233 ГПК с влязло в сила определение № 50399 от 13.12.2022г. по настоящото дело) е потвърдено решение №1238/09.03.2020г. по гр. д. № 18967/2019 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от М. А. П. против „Енерго - Про Продажби” АД със седалище [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата 4 990. 05 лв., представляваща стойността на част от начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място],[жк], [жилищен адрес] за което е издадена фактура № [ЕГН]/01.11.2019 г.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол № 1105389/23.01.2019 г. на електроразпределително дружество („Електроразпределение север“ АД) за извършена на същата дата проверка на измервателния уред, ползван за обекта на ищцата на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Установил е, че при извършените замервания са отчетени показания в невизуализирания регистър (1.8.3.) за потребена от абоната ел. енергия. Електромерът е демонтиран и изпратен за техническо обследване, а на място е поставен нов. Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване, № 2541/24.10.2019 г. на Български институт по метрология (БИМ) при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на преминала енергия през тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда, за което клиентът е надлежно уведомен, доставчикът е приел да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението. Установено е също от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че предвид констатациите по двата протокола е прието наличие на неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство (външна намеса в тарифната схема) и натрупано количество ел. енергия в регистър 1.8.3, която е преминала през електромера, но не е визуализирана на дисплея му по заводска настройка. Посочено е от експертизата, че се касае за количество електрическа енергия, която е реално доставена, но не е била заплатена от потребителя.

При горните факти втората инстанция е разгледала нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение при действащите към този момент разпоредби на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В тази връзка е прието, че правна регламентация на въпросните отношения се съдържа в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т.3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. – обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които обаче към датата на процесната проверка (23.01.2019 г.) са отменени изцяло – съответно чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г., а чл. 48 - 51 вкл. с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г. В обжалваното решение е направено съждение, че към момента на проверката на средството за търговско измерване (СТИ) - 23.01.2019 г. липсват действащи ПИКЕЕ и съответно не съществува приложим материален закон за извършването ѝ. Изтъкнато е, че отсъствието на нормативна уредба не може да се преодолее с разпоредби от други източници на правото, които да се приложат по аналогия. Като последица от това е отречено субективното право на доставчика на електроенергията да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверката, установила наличие на допълнително количество електроенергия в рамките на минал отчетен период при неправилно и/или неточно измерена ел. енергия в обекта на потребление. Развити са доводи, че влезлите в сила на 30.04.2019 г. нови ПИКЕЕ не са приложими по спорното правоотношение, тъй като не са били действащи към посочената по – горе дата на извършване на проверката на уреда.

С определение № 259 от 05.04.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за да се провери съответствието му с там посочената съдебна практика на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички доказателства?“

По това питане с процесуалноправен характер е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава (изразена в ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017г. на ВКС, II т. о.; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 190 от 07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, I г. о.; решение № 5 от 11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, І г. о.; решение № 74 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2701/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 133 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 3565/2018 г. на ВКС, І г. о.; решение № 60215 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.), която следва да бъде съобразена и по настоящото дело. Според нея въззивната инстанция дължи излагане на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

Предвид отговора на въпроса, обусловил допускането на касационен контрол въззивното решение се явява неправилно.

Основателен е доводът на касатора, че въззивният съд не е обсъдил оплакването му във въззивната жалба (заявено като възражение още в отговора на исковата молба) за дължимост на процесната сума на основание общите правила на ЗЗД относно продажбеното правоотношение, доколкото реално доставеното количество ел. енергия е отчетено неправилно в СТИ и абонатът отговаря (при отсъствие - предвид датата на проверката на измервателния уред - на действащи нарочно разписани правила и процедури, каквито са били тези в отменените ПИКЕЕ - 2013 г. и преди приемането на ПИКЕЕ от 30.04.2019 г., които да могат да се приложат по спорното правоотношение) за заплащане цената на продадената му (доставена) стока. Източник на това задължение е сключеният при общи условия договор за нейната продажба (доставка). Поради специфичния предмет на тези договори част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), но това не променя характера на правната връзка. В този специален закон липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно коментираното задължение на крайния потребител на ел. енергия (купувача на стоката). Ето защо, основанието за възникване на задължението за плащане на цената не произтича от нарочно създадена нормативна уредба, съдържаща правила относно реда и начина на преизчисляване на количеството потребена, но неотчетена при регулярния отчет ел. енергия поради невизуализирането й на дисплея на СТИ. То е задължение за реално изпълнение – престация срещу продадена електрическа енергия съгласно чл. 183 ЗЗД. Така в случаите, когато е било продадено (доставено) определено количество ел. енергия, но поради различни причини е отчетена доставка/продажба в по – малък размер и съответно е заплатена по – ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата до дължимата сума. В очертаната хипотеза в тежест на доставчика е да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставена ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото.

При данните по делото (вкл. заключение на съдебно – техническата експертиза) е видно, че процесното СТИ е в срок на метрологична годност (произведено м. февруари 2013 г.) и е преминало първоначална метрологична проверка; че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера; че е налице натрупано количество електроенергия в невизуализиран регистър 1.8.3 на стойност 28 867 kWh, което е преминало през измервателната му система и че това е резултат на констатирано неправомерно вмешателство, установено при софтуерно четене – т.е. на външна намеса в тарифната схема на устройството; че количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3 е доставено до обекта на абоната и е действително потребено; че направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане електроенергия са аритметично точно извършени и са съобразени с утвърдените от регулаторния орган (КЕВР) нейни цени за процесния период. От устните обяснения на вещото лице по назначената СТЕ, депозирани в първоинстанционното производство (в съдебно заседание, проведено на 18.02.2020 г.) се установява, че електромерът в обекта на абоната е изправен, бил е монтиран там през 2013 г. и е отчел/измерил цялото количество потребена ел. енергия, част от която е разпределена в невизуализирания регистър (тарифа Т3).

Въззивният съд правилно е приел, че ищцата е потребител на ел. енергия и се касае за правоотношение по продажбата й, но неправилно е счел, че поради липса на приложим материален закон, в съответствие с който да бъде установявано точното количество доставена и потребена ел. енергия при неправилно и/или неточно негово измерване посредством СТИ в обекта на клиента, правото на ответника на едностранна корекция на въпросното количество ел. енергия и оттам - на сметката на крайния потребител следва да бъде отречено. В обжалваното решение липсват мотиви и изложени съображения за дължимост на исковата сума на основание чл. 183 ЗЗД, каквото се поддържа от дружеството да е налице в случая. С оглед констатациите на вещото лице следва да се приеме, че СТИ е било ново към датата на монтажа (монтирано е в обекта на потребление в годината, в която е произведено – 2013 г. след като е било преминало първоначална метрологична проверка), което сочи на извод за нулеви показания по всички негови тарифи. В подкрепа на това съждение е и липсата на данни преди монтиране в обекта на ищцата СТИ да е включвано към електрическата система. Доколкото устройството е било ново към датата на монтажа, логичният извод би бил, че не е измервало потребление на друг абонат, освен на ищцата. Пренасочената в резултат на софтуерното въздействие електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 е преминала през електромера, поради което се налага извода, че тя е доставена и потребена в имота на абоната. Това съждение не се опровергава от невъзможността да се определи точната дата, когато е осъществено въздействието върху измервателния уред и датата, от която е започнало натрупването на ел. енергия в посочения по – горе регистър. Изводите в заключението на СТЕ за преминало и доставено количество електроенергия, отразено като технически показания в невизуализирания на дисплея регистър се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и нямат вероятен характер. В тази насока са и констатациите на метрологичната експертиза на БИМ, според които отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, а реализираното върху него въздействие се установява при софтуерно четене – т. е. сочат, че намесата не е механична (хардуерна), а е резултат от софтуерно манипулиране на тарифната схема на устройството.

С оглед съществуващата между страните правна връзка с източник договор за покупко – продажба на ел. енергия цената й се явява дължима при получаване на съответното количество в обекта на потребление. В гражданския процес това обстоятелство подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства и което е сторено по настоящото дело. При установено точно количество на потребена (реално преминала през измервателния уред), но незаплатена ел. енергия съществуването на задължението за заплащане на цената й не може да бъде отречено, по съображения за липса на процедура и правила за извършване на едностранна корекция на това количество ел. енергия, а оттам и на сметката на потребителя, както е приел второинстанционния съд.

Предвид изложените съображения този състав на ВКС намира, че ищцата реално е потребила начисленото й за плащане допълнително количество електроенергия, което не е отчетено при редовен отчет, тъй като е натрупвано в невизуализиран на дисплея на СТИ регистър и чиято стойност правило е изчислена като съобразена с утвърдените от регулатора (КЕВР) крайни цени на енергията за процесния период. Ето защо ищцата дължи на ответното дружество заплащане на сумата 4 990. 05 лв. (част от общата дължима сума за цената на доставената ел. енергия в обекта на абоната за исковия период, предвид десезирането на съда с претенцията за разликата до целия дълг по фактурата от 1.11.2019 г.), поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Това предпоставя отмяна на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него решение на първостепенния съд в уважената част на претенцията до размер на сумата 4 990. 05 лв.

Съобразно изхода на спора касаторът има право на разноските в процеса. Те се съизмерват със сторените такива в трите съдебни инстанции и възлизат общо на 4 758. 44 лева, които следва да се възложат в тежест на ищцата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260343 от 13.08.2020 г. по гр. д. № 1377/2020 г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него решение № 1238 от 09.03.2020 г. по гр. д. № 18967/2019 г. на Районен съд – Варна в уважената част на предявения от М. А. П. против „Енерго - Про Продажби” АД - [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК до размер на сумата 4 990. 05 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. П. против „Енерго - Про Продажби” АД – [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за недължимост на сумата 4 990. 05 лв., съставляваща стойността на част от начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място],[жк], [жилищен адрес] за което е издадена фактура № [ЕГН]/01.11.2019 г.

ОСЪЖДА М. А. П. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] сумата от 4 758. 44 (четири хиляди седемстотин петдесет и осем лв. и 44 ст.) лева - разноски за три съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.