Неоснователност на отмяна на влязло в сила съдебно решение при плащане на некредитор

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60217

София, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1623 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от Л. Х. А. молба от 03. 02. 2021г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 3 от 08. 01. 2018г. по гр. д. № 545/2016г. на Добрички окръжен съд, ГК, с което е отхвърлен предявеният от молителката срещу К. Д. С. иск за връщане на отпаднало основание на сумата 146 000 евро, заплатена по развален предварителен договор от 12. 11. 2006г. за продажба на недвижим имот в [населено място], общ. Балчик – дворно място с площ 5 906 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор 06793.502.5 по КККР, ведно с построените едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка.

Молителката твърди, че неочаквано за нея, по повод на разследване провеждано по нейн сигнал - ДП № 95/2020г. срещу Д. С. /баща на ответника/, М. С. /майка на ответника/ и К. С. /ответник/ за извършено престъпление, след влизане в сила на решението, чиято отмяна иска, установила, че „Банка ДСК“ АД е представила на разследващите органи „липсващите“ по гражданското дело доказателства – справки за движението по сметки с титуляр Д. С., от които се доказвало, че през периода 2007г. – 2008г. търговско дружество „SCI Balchik“, притежавано и управлявано от съпруга на молителката – М. А., е превело по сметки на бащата на ответника - Д. С., сумите 109 910 евро и 29 974 евро с основание: „закупуване на терен за строителство“ и „покупка“. Освен това поддържа, че в свидетелските показания на Д. С. пред разследващите органи по същото досъдебно производство се съдържа извънсъдебно признание, че процесният предварителен договор е сключен само между молителката А., съпругът й М. А. и Д. С., като ответникът К. С. не е бил страна по него, макар да е присъствал при сключването му и да е знаел, че след плащане на цялата договорена цена от купувачите ще трябва да им прехвърли собствеността, както и извънсъдебно признание на факта, че М. А. е платил всичко по предварителния договор, но собствеността не му е прехвърлена с окончателен договор, тъй като имало неуредени отношения между двете семейства по повод неплатени осигуровки на съпругата на Д. С. – М., но „след като те бъдат изчистени, прехвърлянето на имота не е проблем“. Твърди, че М. С. също е разпитана като свидетел в досъдебното производство и също е признала, че процесният предварителен договор е симулативен досежно действителния продавач, който тя не е знаела, че е синът й К.. Л. А. счита, че ако горепосочените нови доказателства, събрани в ДП № 95/2020г. по описа на РУ – Балчик, бъдат приобщени към настоящото гражданско дело, съдът би достигнал до различен краен извод, защото ще се установи връзката между плащанията от „SCI Balchik“ и М. А. и изпълнението на задълженията на купувача по процесния предварителния договор. Моли влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.

Ответникът по молбата за отмяна - К. Д. С. подава писмен отговор, в който поддържат становище за нейната неоснователност. Твърди, че приложените към молбата за отмяна извлечения от банкова сметка в „Банка ДСК“ АД на трето за спора лице и неговите свидетелски показания по друго наказателно производство, не са от съществено значение за изхода на настоящи спор. Това е така, защото по делото се съдържат доказателства, установяващи плащане, но не в полза на кредитора – ответник, а в полза на трето за делото лице /Д. С./, респективно „новите“ банкови извлечения не установяват приложимостта на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД поради липса на доказателства за потвърждаване на плащането към бащата на ответника от кредитора по процесния предварителен договор. Подчертава също, че вещото лице по приетата икономическа експертиза от първоинстанционния съд наистина е заявило, че не може да отговори на третия поставен въпрос, защото „Банка ДСК“ АД е в невъзможност да представи банкови извлечения, но не от сметката на Д. С., а от сметката на ответника – К. С., поради изтекъл срок за съхранение.

Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема същата за неоснователна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу неправилност на решението, дължаща се на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие обективната истина поради непълнота на доказателствата, която е разкрита след влизане на решението в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение за решаване на спора и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.

Първоинстанционният и въззивният съд са приели по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на платената продажна цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12. 11. 2006г., че ищцата не е доказала твърдението си за извършено валидно плащане на цената по предварителния договор чрез плащане на трето лице – бащата на продавача, при условията на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, което да има погасителен ефект. Посочили са, че според чл. 75, ал. 2 ЗЗД изпълнението следва да бъде извършено на кредитора или на овластено лице, като по делото не са представени доказателства за такова овластяване от ответника – продавач по процесния предварителен договор в полза на баща му, който е трето неучастващо в спора лице. Доколкото изпълнението на некредитор би имало погасителен ефект след потвърждаване от кредитора или при възползването му от него, са обсъдили извършен превод от банкова сметка на бащата Д. С. в полза на ответника по негова банкова сметка в ДСК през 2008г. на сумата 50 500 лв., но поради това, че по тази сметка не са постъпвали суми от дружеството на съпруга на ищцата във Франция, а е захранвана от овърдрафт, са заключили, че ответникът не се е възползвал от изпълнението на некредитор. Приетите извлечения от банкови сметки на бащата на ответника са обсъдени в решението, чиято отмяна се иска, като е прието за установено, че по сметки на бащата на ответника в „ПИБ“ АД и в „Банка ДСК“ АД са постъпили парични преводи от френското дружество „SCI Balchik“ и друго чуждестранно дружество на обща стойност 146 000 евро, от които 136 000 евро са преведени от „SCI Balchik“ по сметка на Д. С. в „Банка ДСК“ АД през периода 2006г. – 2007г., но липсват доказателства, че тези суми са в изпълнение на задължението на ищцата по процесния предварителен договор, тъй като не е посочено основание на паричните преводи, а и поради това, че дори като основание да е бил посочен процесният договор, изпълнението не е направено на кредитора – ответник, а на трето лице. Поради неизправността на ищцата като купувач по предварителния договор за продажба от 12. 11. 2006г., доколкото тя не е изпълнила задължението си да плати договорената цена на продавача по договора, в нейна полза не е възникнало потестативното право на разваляне на договора, при което не е осъществено заявеното основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на продажната цена, вкл. досежно капарото в размер на 30 000 евро, чието плащане от ищцата на ответника е удостоверено със самия предварителен договор.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК освен, че релевираните обстоятелства и доказателства следва да са нови в гореизложения смисъл, те следва да са и от съществено значение за делото, т.е. да са годни да обосноват други решаващи изводи на съда относно спорното материално право и неправилност на решението, доколкото отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове. Представените към молбата за отмяна извлечения от банкови сметки на третото за спора лице Д. С. в „Банка ДСК“ АД дори да може да се приеме, че са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото те са били приети по делото и обсъдени от първоинстанционния и въззивния съд в смисъл, че установяват преводи от френското дружество „SCI Balchik“ в полза на Д. С. на обща стойност 136 000 евро, същите нямат значение за конкретния спор. Това е така, защото предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на платено по развален предварителен договор за продажба, сключен между ищцата в качеството й на купувач и ответника в качеството му на продавач. Изпълнението от правен субект, различен от купувача по договора, на правен субект, различен от продавача по същия договор, очевидно касае различни правоотношения от процесното, породено от предварителния договор от 12. 11. 2006г.. Горепосочените извлечения от сметката на бащата на ответника, който е трето за исковия процес лице, не са в състояние да установят изпълнение на процесното задължение за заплащане на продажната цена на овластено от кредитора лице, нито са в състояние да установят, че кредиторът е потвърдил или се е възползвал от това изпълнение по смисъла на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Ищцата недвусмислено е заявила в исковата молба, че счита за свой действителен кредитор досежно изпълнението на процесния предварителен договор за продажба посочения в него продавач – ответника, а не неговия баща, но е посочила, че последният е бил овластен да получи изпълнението й. Затова и е насочила иска си по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД към К. С., а не към Д. С., за който не е твърдяла да е действителният продавач и страна по действителна сделка, прикрита със симулативна такава. Именно поради това, установяването на плащане на некредитор по конкретния спор за връщане на платена цена по развален предварителен договор за продажба, няма погасителен ефект и не може да промени извода за неизправност на купувачката по предварителния договор и за невъзникване в нейна полза на потестативното право на разваляне на договора, както и за неосъществяване на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Следва да бъде посочено също и, че непредставените от „Банка ДСК“ АД на вещото лице по икономическата експертиза при гледане на делото извлечения са от банкови сметки на ответника, а представените към молбата за отмяна като нови доказателства извлечения са от банкови сметки на третото за спора лице Д. С., които са приети по делото, т.е. с тях не би могло да се установи движението по сметки на ответника, респективно че той се е възползвал от изпълнението на ищцата в полза на некредитор, каквито са твърденията на молителката.

Извънсъдебните признания на бащата на ответника, съдържащи се в протоколите за разпита му като свидетел по ДП № 95/2020г. по описа на РУ – Балчик също не са от значение за конкретния правен спор и за правилността на съдебното решение по изложените по-горе съображения. Признанието на Д. С., че процесният предварителен договор е сключен само между молителката А., съпругът й М. А. и Д. С., а ответникът К. С. не е страна по него, но е знаел, че след плащане на цялата договорена цена от купувачите ще трябва да им прехвърли собствеността, както и на факта, че М. А. е платил всичко по предварителния договор, би било относимо по спор между ищцата и Д. С., какъвто не е настоящият спор. Извънсъдебното признание на неизгоден факт може да обвърже с правни последици признаващия го и то по правоотношение, по което той е страна, но не и трето лице, каквото се явява в случая ответникът. Ако ответникът беше признал, че е получил изпълнение на своето вземане по процесния предварителен договор, то тогава такова извънсъдебно признание би било с правно значение за длъжника и би го освободило от отговорност, т.е. би могло да послужи като отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсва обаче направено от ответника извънсъдебно признание на правнозначим за конкретния спор факт.

Поради това, че наведените от молителката нови обстоятелства и доказателства не са от значение за конкретния спор и за правилността на влязлото в сила решение, настоящият съдебен състав приема, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за неговата отмяна.

На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Х. А. от 03. 02. 2021г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 3 от 08. 01. 2018г. по гр. дело № 545/2016г. по описа на Добрички окръжен съд, ГК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: