Дължимост на реално потребена ток при манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60152

гр.София, 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3695 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат М. Л. от АК-Варна срещу решение № 260373/18.08.2020 г. по в.гр.д. № 1110/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 20/07.02.2020 г. по гр.д. № 803/2019 г. на Районен съд Девня, с което е уважен предявеният иск на Д. И. Д. против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата 7214,75 лева, коригирана сметка за ел.енергия, за периода 19.04.2017г. до 18.04.2018г., по фактура № [ЕГН]/13.05.2019 г., издадена на абонатен № [ЕГН] в [населено място], [улица].

Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Отговор на въпроса се дава в практиката на Върховния касационен съд – напр. решение по гр.д. № 4160/2018г., ІІІ г.о., гр.д. № 4124/2019г., ІV г.о., гр.д. № 1174/2020 г., ІV г.о. и гр.д. № 1096/2020 г., ІІІ г.о., които възприемат становището, че и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена елекрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия не е била или погрешно е била отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Предвидената нормативна уредба за продажба на електрическа енергия от електроразпределителните дружества на крайните потребители, обаче, не изключва приложението на общите правила на 183 ЗЗД за неуредените случаи. При липсата на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г./ горният извод следва от правилото, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. В допълнение на цитираната практика на ВКС следва да се посочи, че липсата на правна уредба за преизчисляване на електрическата енергия поради грешка при отчитането, в резултат на осъществено софтуерно въздействие върху електромера, не може да доведе до недължимост на реално доставената и потребена от абоната електроенергия, освен ако не бъде установено по делото, че неправилното отчитане не се дължи на манипулация, а е резултат на обективно настъпили фактори. Съгласно чл.120 ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване, по правилата на чл.154, ал.1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т.е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, по аргумент от чл.200, ал.2 ЗЗД, крайният клиент също дължи заплащане на реално доставеното му количество електрическа енергия през съответния период, освен ако не бъде установено, че невизуализираните данни на дисплея на електромера са резултат не на неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване, а на причина, стоящи извън волята на клиента.

С оглед дадения отговор на повдигнатия правен въпрос, доводите в касационната жалба са основателни. Въззивният съд правилно приема, че е сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено по отношение на ответното дружество, че като потребител на електрическа енергия ищецът не дължи сумата, с която е коригирана сметката му, но необосновано е приел, че след като са отменени разпоредбите от ПИКЕЕ към момента на извършване на проверката - 19.04.2019 г., електроснабдителното дружество не може да извършва корекция в сметката на своите абонати и само при установено виновно поведение на конкретно лице и точният период на неправилното отчитане, може да бъде коригирана сметката на абоната за електроенергия. В случая, от данните по делото е видно, че служители на ответното дружество са констатирали неправомерно софтуерно вмешателство върху средството за техническо измерване, в резултат на което е установено несъответствие между реално доставената и заплатена електроенергия на обект в [населено място], [улица], поради което ответното дружество е коригирало сметката на абоната за периода 19.04.2017г. до 18.04.2018г., за което е издадена фактура от 13.05.2019 г. От заключението на вещото лице е видно, че разходената от абоната за исковия период електроенергия от 40327,54 квч на стойност 7214,75 лева не е била визуализирана на дисплея на средството за техническо измерване, но „не е установена намеса в електрозахранващата схема на присъединяване“. От резултатите на метрологичната експертиза на БИМ ГД „МИУ“ РО Русе се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и натрупана ел. енергия в невизуализираната част на дисплея, което според вещото лице е всъщност „софтуерно препрограмиране на електромера“.

Тези обстоятелства налагат въззивното решение да се отмени поради нарушаване на материалния закон, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изслуша ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на въпросите: Възможно ли е отчитането на количеството електрическата енергия в тарифната схема на електромера, вкл. натрупаното количество в скрития регистър, да не е резултат на софтуерно въздействие върху него или обективно да не е била потребена от абоната и има ли данни от кога и за какъв период от време е било въздействано на електромера преди демонтирането му от служители на ответното дружество?

Страните по делото са поискали разноските пред касационната инстанция, но същите следва да бъдат присъдени при разглеждане на спора по същество.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260373/18.08.2020 г. по в.гр.д. № 1110/2020 г. на Окръжен съд Варна и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.