Придобиване по давност на земеделски имот при неприключила реституция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 463
гр. София, 06.07.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2827 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 133 от 12.03.2025г. постановено по гр.д. № 1307/2024г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 766 от 18.10.2024г. на Благоевградски районен съд по гр.д. № 799/2024г. С последното е прието за установено по отношение на Община Благоевград, че Х. К. Д. е собственик на основание придобивна давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ** /имот * от масив */ по плана на новообразуваните имоти на местност „Б.“, землището на [населено място], общ. Б., одобрен със Заповед от 19.03.2004г., с площ 483кв.м., трайно предназначение: селскостопански фонд.

Касационната жалба е подадена от Община Благоевград. Поддържа се неправилност на решението. Съдът не е взел предвид, че спорният имот е обобществяван, попада в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, не е възстановен на бивши собственици, нито е предоставен на ползвател, поради което е общинска собственост и не може да бъде придобит по давност поради мораториума, установен с §1 ДР ЗС.

Ответникът Х. К. Д. чрез пълномощника адв. Н. Л. взема становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 1513 от 25.03.2026г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: при какви обстоятелства физическо лице, което не е ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територията по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ; допустимо ли е и от кой момент придобиването по давност на имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ при неприключила реституционна процедура.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Предявен е положителен установителен иск за правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ** по ПНИ на местност „Б.“, землището на [населено място], общ. Б.. Ищецът основава правото си на придобивна давност, текла от 1994г. когато е установил фактическа власт върху имота и съседния нему. През 2005г. е придобил с покупко-продажба собствеността върху съседния имот № * по плана за земеразделяне; двата имота са оградени заедно и ищецът обработва земята като зеленчукова и овощна градина. При предприети действия по снабдяване с констативен нотариален акт от страна на Община Благоевград бил съставен акт за частна общинска собственост.

Ответната Община Благоевград счита, че имотът е нейна собственост. Сочи, че за имота няма проведена процедура по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и издадена заповед на кмета на общината; до приключване на реституционното производство бившите собственици не могат да се защитят с иск и да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти; с издаване на заповедите по посочения параграф се определя дали имотът ще подлежи на възстановяване или по отношение на него ще се приложат чл. 25 и чл. 19 ЗСПЗЗ. Тъй като придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ произтича от закона, то след като не е възстановена собствеността и не е изкупен от ползвател, той е общинска собственост. За придобиването му по давност е приложим мораториумът по §1 ДР ЗС.

Установено е, че ищецът е придобил пред 2005г. съседния земеделски имот - лозе, съставляващо имот № * по плана за земеразделяне; като съсед е посочени имот № * на наследници на П. Т.. За процесния имот с № ** е съставен акт за частна общинска собственост № 12985/05.01.2024г., с посочено основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № ОА-45/19.03.2004г. на Областен управител на област Благоевград - това е заповедта за одобряването на плана на новообразуваните имоти.

Събрани са гласни доказателства. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Б. С., А. Б. и О. В. за упражняваното от ищеца владение, като логични, последователни, непротиворечиви, базирани на лични впечатления. Според тях ищецът владее имота повече от 25 -30 години, без никой да му пречи.

Приетата техническа експертиза сочи, че имотът е бил и е земеделска земя. Той попада в масиви от нестопанисвана земеделска земя на ТКЗС, която е раздавана за ползване на основание различни лостановления на Министерски съвет. Тази земя е внесена в ТКЗС от В. К. К. видно от помощния план на бившите собственици. От страна на наследниците на К. е поискано възстановяване на собствеността като е подадено заявление от 06.05.1992г. до ПК-Благоевград. С решение на ПК от 19.02.1996г. заявеният имот е признат за възстановяване в съществуващи стари реални граници /по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/. Със заповеди на Кмета на Община Благоевград от 15.12.2007г. на наследниците са предоставени два имота по ПНИ: имот № ** /съседен от северозапад/ и имот № ** /съседен от югоизток на спорния имот/. ПИ с идентификатор № ** е останал невъзстановен на бившия собственик В. К. К., тъй като в регистъра към имота като ползвател е била записана П. И. Т.; впоследствие от нейните наследници е подадена молба от 10.11.2008г., с която заявяват, че е допусната грешка в регистъра за имот № ** и нямат претенции към имота. След тази дата няма данни да е продължила процедурата по възстановяване на собствеността. Вещото лице не е установило имотът да е включен в планове, посочени в чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като той попада в територия на земи, раздавани по силата на § 4 ЗСПЗЗ и в плановете одобрени за тези земи, а не представлява остатъчен фонд земеделска земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. От огледа на място вещото лице е установило, че имотът представлява в по-голямата си част изоставена, запустяла ливада, с една слива и няколко млади овощни дървета, всичко това разположено в североизточната част на имота; югозападната му част е залесен с дървета и храсти баир; имотът е ограден с подпорна стена от североизток, с имот № ** /на ищеца/ и не е ограден с огради от северозапад, югозапад и юг, само по югоизточната му граница, присъстват няколко бетонови кола, с бодлива тел между тях; в имота няма строежи.

При тези данни въззивният съд е намерил иска за основателен. Споделил е изцяло фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му. В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в отговор на наведените доводи в жалбата, въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решение № 130/06.03.2025г. по гр.дело № 3718/2023г. на ВКС, II г.о.; решение № 49 от 26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015г. на на ВКС, II г.о. и решение № 384 от 02.11.2012г. по гр.д. № 804/2011г. на ВКС, I г.о., която приема, че административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя се счита приключена, когато е извършена индивидуализация на имота и едва от този момент е възможно прилагането на института на придобивната давност спрямо него; по отношение на имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ решението на поземлената комисия, макар и издадено преди изменението на чл.14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68/30.07.1999г., няма конститутивно действие, ако имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановения имот; в този случай най-ранният момент, в който се обособява обекта на собственост, е моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, тъй като с него се определят границите и номерата на новообразуваните имоти: както тези, подлежащи на възстановяване на бившите собственици, така и тези, придобивани от ползватели на основание §4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ; неразделна част от този план е регистър на имотите, който съдържа данни за собствеността - чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Прието е за безспорно, че ищецът не е ползвател на имот, нито е собственик на подлежащ на възстановяване имот. Според съда такова лице би могло да придобие поземлен имот в територия на ПНИ по силата на извършено в негова полза разпореждане от лице, което се легитимира като собственик на такъв имот или въз основа на изтекла придобивна давност, като давността започва да тече след влизане на ПНИ в сила - в този смисъл е решение № 60138 от 08.11.2021г. по гр.д. № 1609/2021г. на ВКС, I г.о.; разяснения в същата насока се съдържат и в определение № 202 от 14.02.2023г. по ч.гр.д. № 230/2023 г. на ВКС, II г.о. По отношение на процесния имот Решението на ПК е от 19.02.1996г., преди измененията на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68/30.07.1999г., но то няма конститутивно действие, тъй като имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановеният имот. От 19.03.2004г. когато е одобрен ПНИ е започнала да тече придобивната давност в полза на ищеца и към датата на подаване на исковата молба е изтекла. Съдът е добавил, че имотът не е общинска собственост, тъй като спрямо него е налице заявена реституция.

По основанието за касационно обжалване .

По първата част на въпроса: при какви обстоятелства физическо лице, което не е ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територията по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се възприеме практиката, посочена и от въззивния съд: Решение № 60138 от 08.11.2021г. по гр.д. № 1609/2021г. на I г.о., Определение № 202 от 14.02.2023г. по ч.гр.д. № 230/2023 г. на II г.о, както и Решение № 49 от 26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015г. на ІІ г.о. Даденото разрешение е, че физическо лице, което не е ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия на ПНИ въз основа на извършено в негова полза разпореждане от лице, което се легитимира като собственик на такъв имот или въз основа на изтекла придобивна давност, като давността може да започне да тече най-рано след влизане на ПНИ в сила, защото това е моментът, в който имотът се иднивидуализира.

По втората част на въпроса: от кой момент може да тече придобивната давност за имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в полза на лице, което не е ползвател, нито собственик на имот преди образуване на ТКЗС, когато за имота има неприключила реституционна процедура. Въпросът има трайно разрешение в практиката на Върховния касационен съд и то е, че давност не може да тече при наличие на висяща и неприключила реституционна процедура. В този случай началото на давността не може да се свърже с одобряването на плана на новообразуваните имоти, тъй като към този момент не е приключила реституцията в полза на правоимащите и те не биха могли да се защитят. Реституцията приключва с издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и оттогава имотът може да е обект на придобиване по давност - Решение № 50093 от 13.01.2023г. по гр.д. № 4423/2021г. на ІІ г.о., решение № 32 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 153/2011г. на ІІ г.о., решение № 3 от 17.06.2014г. по гр. д. № 5160/2013г. на ІІ г.о., Решение № 49 от 26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015г. на II г.о., Решение № 130/06.03.2025г. по гр.дело № 3718/2023г. на II г.о.Упражняваната до момента на издаване на заповедта фактическа власт не може да доведе до придобиване по давност.

Също така, прието е в Решение № 60138 от 08.11.2021г. по гр.д. № 1609/2021г. на I г.о. и Решение №184 от 20.01.2020г. по гр.д.№1012/2019г. на I г.о., че физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена в разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОбС и поради мораториума върху придобивната давност (спирането ѝ), установен с разпоредбата на §1 ЗД ЗС по отношение на останалите поземлени имоти, които са частна държавна или общинска собственост.

Горните разрешения следва да се приложат към настоящия казус при съобразяване на конкретните установени фактически обстоятелства.

По касационната жалба .

При съобразяване на горните разяснения въззивното решение се явява неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон.

Неправилен е изводът на съда, че за уважаване на иска, основан на придобивна давност, е достатъчно ищецът да докаже, че е упражнявал владение в предвидения в закона десетгодишен срок, считано от влизане в сила на ПНИ, без да вземе предвид статута на имота при включването му в този план и евентуалните пречки за придобиване по давност, произтичащи от това.

Принципно верен е и съответства на практиката изводът, че спорният имот е индивидуализиран с одобряването на плана на новообразуваните имоти през 2004г. Но придобивна давност за него не би могла да тече от този момент, защото той е обект на неприключила земеделска реституция. По делото е установено непротиворечиво от експертизата, че спорният имот е част от земя, внесена в ТКЗС от В. К. и от наследниците му е подадено заявление за възстановяване на собствеността. В тяхна полза са възстановени със заповеди по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ два съседни имота, а процесният не е възстановен поради погрешно записване в плана, че има ползвател; след изясняване на тази грешка стои възможността и този имот да бъде възстановен. Няма данни да е постановено решение след молбата на наследниците на П. Т. от ноември 2008г., поради което очевидно реституционната процедура не е приключила. А неприключването й е пречка за течение на давността спрямо имота.

Вярно е посоченото от въззивния съд, че при наличие на подадено заявление за възстановяване, което обхваща и този имот, общината не може да се легитимира като негов собственик по чл. 19 ЗСПЗЗ, защото земеделската земя, за която има подадено искане за възстановяване, не се включва хипотезата на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Възприето е в практиката на Върховния касационен съд тълкуване на разпоредбата, според което „земя, останала след възстановяването” е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване - Решение № 60138 от 08.11.2021г. по гр.д. № 1609/2021г. на ВКС, I г.о., Решение № 203 по гр.д.№ 1703/2016 г. на І г.о., Решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 1493/2016 г. на І г.о., Решение № 62 от 06.07.2020 г. по гр.д.№ 2517/2019г. на I г.о. При подадено искане за възстановяване имотът не влиза във фонда по чл.19, ал. 1 ЗСПЗЗ, но докато трае процедурата по възстановяването той не може да бъде предмет на придобивна давност, защото не се знае дали собствеността върху него ще бъде възстановена или ще последва отказ. Едва ако имотът по една или друга причина остане невъзстановен, то спрямо него ще се реализира основанието за собственост на общината по чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. То визира земеделски имоти, които не принадлежат на друг правен субект и включва имотите, които не са нито възстановени, нито изкупени от ползватели, нито с тях са обезщетени други лица.

Предявеният от ищеца Х. Д. иск за собственост е положителен установителен, основан на придобивна давност и насочен срещу Община Благоевград. Правен интерес от предявяването му срещу този ответник несъмнено съществува предвид съставения от общината акт за частна общинска собственост. За основателността на иска не е достатъчно ищецът да докаже упражняваната фактическа власт в изискуемия от закона период. Позовавайки се на давност за имот в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ с незавършена реституционна процедура, той следва да установи, че такава е могла да тече, т.е. че принципно е възможно осъществяването на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. А както вече бе изяснено в случая са налице законови пречки за това. Такава пречка е неприключилото реституционно производство. Предвид, че давността се противопоставя на общината, то такава пречка се явява и действието на мораториума по §1 ЗД на ЗС в периода от индивидуализирането на имота чрез ПНИ до обявяването на мораториума за противоконституционен с решението на Конституционния съд от 24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г.

Поради изложеното предявеният установителен иск за собственост е неоснователен. Обжалваното решение, с което той е уважен, следва да се отмени и да се постанови ново решение за отхвърлянето му.

При този изход ответникът по иска Община Благоевград, сега касатор, има право на сторените разноски в трите инстанции. Според приложения пред настоящия съд списък направените разноски са: 31,19 евро за касационното производство, 15,85 евро за въззивното и 1500 лв. или 766,94 евро за първата инстанция; общо 782,79 евро. Наред с това касаторът има право и на юрисконсултско възнаграждение, тъй като е защитаван от юрисконсулт и в трите инстанции. Размерът на възнаграждението съдът определя на 130 евро за инстанция или 390 евро.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 133 от 12.03.2025г. постановено по гр.д. № 1307/2024г. на Благоевградски окръжен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. К. Д. против Община Благоевград за установяване, че е собственик на основание придобивна давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с номер ** /имот * в масив */ по плана на новообразуваните имоти на местност „Б.“, землището на [населено място], общ. Б., одобрен със Заповед от 19.03.2004г., с площ на имота 483кв.м., трайно предназначение: селскостопански фонд.

ОСЪЖДА Х. К. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Община Благоевград сумата 782,79 /седемстотин осемдесет и две цяло и седемдесет и девет стотни/ евро разноски за трите инстанции и сумата 390 /триста и деветдесет/ евро юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: