Доказване на реално потребление при отчетена електроенергия в скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 67

гр. София, 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1939 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. Н. Б., против въззивно решение № 501 от 13 април 2020 г., постановено по в.гр.д. № 2386/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 4893 от 13 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 9596/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна, с което е признато за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че П. Й. Т., с адрес в гр. Варна, не дължи на дружеството сумата от 5599,44 лева, представляваща стойност на служебно начислена електрическа енергия за периода 08.05.2017 г.-07.05.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 7, ап. 46.

С определение № 810 от 21 декември 2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.), с практиката на ВКС според решение № 118 по т.д. № 961/2016 г., II т.о., и решение № 115 по т.д. № 1156/2016 г., II т.о.

В посочените решения на ВКС се приема, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата (чл. 48, ал. 1); при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване (чл. 48, ал. 2); при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл. 49). Следователно с изменението на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. ) и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на доставчика, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. ) не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия за минал период.

Предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че даденото от въззивния съд тълкуване е в нарушение на материалния закон.

Касационната жалба е основателна.

При правилно установена фактическа обстановка (захранване на процесния обект с електрическа енергия от дружеството касатор, извършена на 07.05.2018 г. техническа проверка на средство за търговско измерване за обекта от служители на „Електроразпределение Север“ АД в качеството им на пълномощници на касатора, при което се установили показания не само в явните регистри, но и в скрит регистър, като показанията са отчетени общо в сумарен регистър, извършена проверка в Българския институт по метрология и установена при нея чрез софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера, съответстващ на метрологичните характеристики и отговарящ на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала електрическа енергия от 30977,7 кВт/ч в невизуализирана на дисплея тарифа Т3), въззивният съд, съобразявайки заключението на техническа експертиза, изготвена от електроинженер, приема, че електромерът е бил в срок на метрологична годност и е параметризиран да отчита консумираната за обекта електрическа енергия по два визуализирани на екрана регистри, а регистър/тарифа Т3 не се изписва на дисплея при редовните месечни отчети, поради което тази тарифа не е била активна за търговски отчет; че уредът не съответства на техническите характеристики поради софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера, тъй като са налични данни, записани в третия регистър на измервателния уред; че не е документирано наличие на неправомерно хардуерно вмешателство в измервателната схема на уреда, нито е променяна схемата за присъединяване на абоната към електроразпределителната мрежа; че електромерът е монтиран нов в обекта на ищеца, като показанията по първа и втора тарифа са били нулеви. Неправилен е обаче изводът, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е приложима към настоящия спор, предвид датата на съответната проверка на електромера, към която са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи реда за извършването ѝ. Правното основание за доставчика да търси заплащане на цената на количество потребена електроенергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД, при положение че бъде доказан фактът на реалното потребление за определен период от време, без да се изисква установяване на виновно поведение от страна на потребителя, както беше посочено и в отговора на поставения от касатора въпрос. В този смисъл - решение № 71 по гр. д. № 2816/2020 г., III г.о.; решение № 216 по гр. д. № 989/2020 г., IV г. о.; решение № 75 по гр. д. № 2206/2020 г., IV г.о.

Приемайки, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, но не са налице предвидените в нея предпоставки за извършване на корекция поради липса в информационната база данни на дружеството на данни за показанията по всички регистри, включително процесната невизуализирана тарифа Т3, към момента на монтажа на електромера, както и за отчитане на натрупани количества в невизуализираните тарифи, въззивният съд изобщо не е изследвал дали процесното количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставено и потребено, както и към кой момент средството за търговско измерване е започнало да отчита потребената енергия в „скрития“ регистър. Преценка относно тези обстоятелства не може да се направи въз основа на приетата от първоинстанционния съд експертиза, без да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване (вещото лице сочи, че отчетените в Т3 количества електроенергия е възможно да са натрупани за срок по-голям от една година), както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период (вещото лице в съдебното заседание сочи, че установената консумация на електроенергия е на ръба на възможното за една домашна инсталация за апартамент). Няма яснота какво означава заявеното в констативния протокол на Българския институт по метрология, че електромерът не съответства на техническите характеристики.

Предвид извода за допуснато нарушение на материалния закон в обжалваното решение, както и неговата необоснованост, се налага то да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изслуша комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т3 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 868/15.05.2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността ѝ, т.е. за период от една година; какво означава заявеното в констативния протокол на Българския институт по метрология, че електромерът не съответства на техническите характеристики.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. ,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 501 от 13 април 2020 г., постановено по в.гр.д. № 2386/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: