Дисциплинарна отговорност на ЧСИ за забавено изпращане на покана за доброволно изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

гр.София, 16.06.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Ерик Василев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 855/ 2020 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.73 ЗЧСИ.

Обжалва се от министъра на правосъдието решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камара на частните съдебни изпълнители (ДК КЧСИ) от 19.12.2019 г. по дисциплинарно дело № 18/ 2019 г., с което са отхвърлени исканията на жалбоподателя за налагане на дисциплинарни наказания на Д. С. - С. – частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег.№ *** за извършени нарушения по изп.д.№ 20188930400748 състоящи се в: несвоевременно извършено изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника по делото (чл.13 ГПК вр. чл. 45 от Етичния кодекс на ЧСИ); изчисляване на размера на дълга към дата, различна от датата на издаване на поканата за доброволно изпълнение (чл.428 ал.2 ГПК); нередовно връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника (чл.44 ал.1 ГПК); налагане на запор върху несеквестируемо вземане, без да е проверен произхода на сума в банкова сметка на длъжника (чл.444 т.8 вр. чл.446а ГПК); непредявяване на страните на протокол за разпределение по делото (чл.462 ГПК); изплащане на суми за предпочтително удовлетворение, които не се ползват с привилегия (чл.460 ГПК).

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано, защото дисциплинарният състав, за да отхвърли искането за налагане на наказание за първото нарушение, счел период от повече от месец, в който на длъжника не е изпратена покана за доброволно изпълнение, за „разумен срок”. Счита, че бездействието в този срок противоречи на чл.13 ГПК. За второто нарушение неправилно дисциплинарния състав приел, че размерът на дълга се изчислява автоматично от програма към момента на изтичане на срока за доброволно изпълнение и това е практика в сектора. Счита, че това може да доведе до неоснователно обогатяване на ЧСИ при плащане преди този срок и че не може да е аргумент за противното установената практика, щом тя е в нарушение на чл.428 ал.2 ГПК. За третото нарушение счита, че по изпълнителното дело е приета нередовно оформена разписка за връчване на поканата за доброволно изпълнение, което е нарушение на чл.44 ал.1 ГПК. По четвъртото поддържа, че още към момента на налагане на запора по сметка на длъжника в банка ЧСИ е имал информация, че наличната сума е с произход пенсия. Затова е бил длъжен да провери въпроса със секвестируемостта на сумата, а неизпълнението на това задължение намира за дисциплинарно нарушение. За петото нарушение неправилно в обжалваното решение се приемало, че по делото не било извършено разпределение. ЧСИ е съставил акт с това наименование, посочил е като основание за издаването му чл.460 ГПК и затова е следвало да го предяви на взискателя и длъжника преди да извърши плащане, вместо което е разпределил всички постъпили суми като разноски по делото на самия себе си. За шестото нарушение излага доводи, че не се ползват с право на предпочтително удовлетворение разноски, направени по неприложени изпълнителни способи. Затова неправилно ЧСИ включил в този кръг разноските за изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника по пощата, защото те били свързани със собственото му неизпълнение на задължението да връчи надлежно такава покана. Поради това министърът на правосъдието прави искане решението на състава на ДК КЧСИ да бъде отменено и на ЧСИ С. - С. да бъде наложено наказание глоба в максималния предвиден в закона размер.

Ответната страна ЧСИ С. – С. оспорва жалбата. Поддържа, че няма нарушение на разпоредбата на чл.13 ГПК вр. чл.45 Етичен кодекс, тъй като поканата за доброволно изпълнение е изпратена в „разумен срок” – след като е проучено имущественото състояние на длъжника и е получено удостоверение по чл.191 ДОПК. Поддържа, че изпращането на покана преди тези действия би било ненужно, тъй като плащане на взискателя не би могло да бъде извършено, дори при доброволно изпълнение. Нямало нарушение и по чл.428 ал.2 ГПК, тъй като тази разпоредба не вменявала изискване към кой момент да бъде изчислен дълга. Практиката била да се изчислява до края на срока за доброволно изпълнение, тъй като до този момент не можело да се преведе сумата на взискателя, а задължението било лихвоносно. Оспорва и твърденията за извършено нарушение по чл.44 ал.1 ГПК, като поддържа, че по делото няма нередовно връчена покана за доброволно изпълнение. Жалбоподателят счел за такава стикерът, залепен на входната врата на жилището на длъжника, с което бил уведомен за изготвени до него книжа. Нямало нарушение и на правилата за несеквестируемостта, защото произходът на сумата по банкова сметка на длъжника действително бил с произход „пенсия”, но банката била извършила проверката по чл.446а ГПК, от което следвало, че се касае за спестявания. По делото взискателят бил само един, затова не било извършено разпределение и не било извършено нарушение по чл.462 ГПК. Макар да бил съставен „Протокол за извършено разпределение”, по характера си това било информативен документ кои задължения са погасени с постъпилата сума. Извършването на разпределение би натоварило прекомерно и необосновано длъжника с разноски. Оспорва и извършването на нарушение по чл.460 ГПК. Разноските по изпълнението се ползвали с право на предпочтително удовлетворение, взискателят бил освободен от задължение за внасяне на такси предварително, затова от постъпилата сума били удържани най-напред дължимите по изпълнението такси. По тези съображения ЧСИ моли жалбата да бъде отхвърлена.

Представителят на КЧСИ взема становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като решението на състава на ДК КЧСИ е постановено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, същата е частично основателна.

По фактите няма спор, а и видно от приложените по дисциплинарното дело документи, срещу П. И. Г. бил съставен акт от старши инспектор в Дирекция „Местни данъци” на [община] за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК в общ размер 463,63 лв – главница и лихви. По молба вх.№ 05443/ 10.09.2018 г. на [община] до ЧСИ рег.№ *** в същия ден било образувано въз основа на акта изп.д.№ 2018893040748. С разпореждането за образуване ЧСИ наредил да се уведоми ТД НАП и да се изиска справка за наличие на публични задължения, както и да се извърши справка за длъжника в търговски регистър, имотния регистър и БНБ, а след получаване на справките и налагане на обезпечения на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение с копие от акта за установяване на задължения. На 21.09.2018 г. ЧСИ получил от БНБ справка за банковите сметки на длъжника и наредил да се наложи запор след получаване на справките по ДОПК. На 01.10.2018 г. ЧСИ получил удостоверение от ТД на НАП, че длъжникът няма задължения, а на 02.10.2018 г. – справка за декларираните от него недвижими имоти. От този момент до 09.11.2018 г. по изпълнителното дело не са извършвани никакви действия. Едва на посочената дата ЧСИ издал запорно съобщение до „Юробанк България” АД за запориране на сметките на длъжника и съставил покана за доброволно изпълнение до него, която не е връчена. На 13.11.2018 г. от банката превели по сметка на ЧСИ 125,78 лв, а на 15.11.2018 г. ЧСИ получил писмо, с което бил уведомен, че по сметката постъпват доходи от пенсия. На 09.11.2018 г. на входната врата на жилището на длъжника било залепено известие да се яви в кантората на ЧСИ за получаване на книжа. На 21.11.2018 г. длъжникът уведомил писмено ЧСИ, че известието е било поставено на 18.11.2018 г. и поискал да му бъде изпратено изпълнителното дело по пощата. На 22.11.2018 г. била издадена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която размерът на дълга бил изчислен към 06.12.2018 г. и същата била изпратена по пощата на длъжника с копие от акта за установяване на задължения. Била получена на 24.11.2018 г., а на 29.11.2018 г. длъжникът възразил писмено пред ЧСИ, че сумата е несеквестируема и преводът й е незаконосъобразен. ЧСИ изискал информация от банката за произхода на средствата по сметката и получил отговор, че банката е спазила разпоредбата на чл.446а ГПК. На 28.12.2018 г. ЧСИ съставил протокол за извършено разпределение, в което посочил, че удържа цялата внесена сума от 125,78 лв за дължими такси по изпълнението и превел сумата по своя сметка.

При тези факти неправилно съставът на ДК КЧСИ е приел, че ЧСИ С. – С. не е извършила нарушение на разпоредбата чл.13 ГПК вр. чл. 45 от Етичния кодекс на ЧСИ. Според мотивите в обжалваното решение, едномесечният срок от получаването на нужните на ЧСИ справки до връчването на поканата за доброволно изпълнение не е неразумно дълъг. Изводът е необоснован, тъй като за изготвянето и изпращането на поканата не са съществували никакви пречки. Нещо повече, ЧСИ сам в разпореждането си за образуване на изпълнителното дело е наредил след получаване на справките и налагане на обезпечения на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение с копие от акта за установяване на задължения. Още веднъж, след като на 21.09.2018 г. ЧСИ получил от БНБ справка за банковите сметки на длъжника, той разпоредил налагане на запор върху тях след получаване на справките по ДОПК. Удостоверение от ТД на НАП, че длъжникът няма задължения, е получено на 01.10.2018 г. ЧСИ не се е съобразил със собствените си разпореждания за налагане на запор и за изпращане на покана за доброволно изпълнение след получаването на въпросните документи, макар всички необходими справки по проучване на имущественото състояние на длъжника са били налични по изпълнителното дело към 02.10.2018 г. От този момент липсата на действия по делото е изцяло по вина на ЧСИ, тъй като не са съществували никакви пречки за налагане на обезпечения и връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника. Към това ЧСИ е пристъпил едва на 09.11.2018 г., а поканата е връчена едва на 26.11.2018 г. – близо два месеца след като е било възможно съставянето й. Този срок не може да се счете за разумен, а няма съмнение, че съдебният изпълнител е адресат на задължението по чл.13 ГПК. Нормата е в общата част и касае всички производства, уредени в ГПК. Неприемливи са мотивите в обжалваното решение на състава на ДК КЧСИ, че за длъжника не са настъпили вредни последици. Това може да бъде отчетено на плоскостта на индивидуализация на наказанието, но не прави само по себе си нарушението маловажно, най-малкото защото забавянето увеличава задължението на длъжника за лихви. Неразумното забавяне на извършването на предвидените в закона процесуални действия от съответния решаващ орган причинява и вреди от неимуществен характер, така че нарушението не може да се приеме за маловажно. Отговорността на ЧСИ за извършването му следва да бъде ангажирана.

От фактическа страна по делото бе установено твърдението на жалбоподателя, че в поканите за доброволно изпълнение от 09.11. и от 22.11.2018 г. ЧСИ е изчислил размера на дълга към дата, различна от датата на издаване на поканата за доброволно изпълнение – а именно към момента на изтичането на срока за доброволно изпълнение. Това обаче не съставлява нарушение по чл.428 ал.2 ГПК, тъй като цитираната разпоредба не съдържа изискване към кой момент да бъде изчислен размерът на дълга. Аргументите на жалбоподателя, че е възможно това да ощети длъжника, в случай че плати преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, са по целесъобразност. В тази хипотеза недължимо платеното подлежи на връщане на длъжника от ЧСИ и нарушение би било поведението му, състоящо се в невръщане на надплатеното. Доколкото няма правна норма, която да забранява изчисляването на дълга към момента на изтичане на срока за доброволно изпълнение, това действие не може да бъде считано за противоправно, съответно – да ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ.

При установените факти нарушение по чл.44 ал.1 ГПК - нередовно връчване на поканата от 09.11.2018 г. за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнението – не се установява. По делото е установено, че длъжникът е търсен на адреса и че е поставено съобщение на входната врата на блока, с която е уведомен за образуваното срещу него изпълнително производство и е поканен да се яви в кантората на ЧСИ да получи книжа – така, както изисква чл.47 ал.1 ГПК. Това не е спорно, тъй като самият длъжник писмено е уведомил ЧСИ, че е видял съобщението. Спорно е единствено дали то е било залепено на 09.11.2018 г. или на 18.11.2018 г., но доколкото по делото не се претендират някакви други последици от невръчването, освен забавянето на производството (което нарушение е отчетено по-горе), нарушение на чл.44 ал.1 ГПК не е осъществено. Що се касае до поканата от 22.11.2018 г., тя е изпратена по пощата, съгласно изричното искане на самия длъжник. Същата съдържа всички реквизити, предвидени в закона и връчването й на длъжника е удостоверено с обратна разписка така, както изисква чл.44 ал.2 изр.2 ГПК. По отношение на нея разпоредбата на чл.44 ал.1 ГПК е неприложима.

Няма нарушение и на разпоредбата на чл.444 т.8 вр. чл.446а ГПК. Първата от цитираните разпоредби забранява насочването на принудителното изпълнение върху предвидени в друг закон вземания и вещи на длъжника, а втората урежда изпълнението върху несеквестируем доход, получен по сметка в банка. За да бъде установено нарушение на ЧСИ при изпълнение върху сума по сметка в банка най-напред трябва да се установи произхода на тази сума и дали тя позволява насочване на принудително изпълнение върху нея. В случая не се спори, че по сметката постъпват доходи от пенсия, към които разпоредбата на чл.444 т.8 ГПК няма отношение. Несеквестируемостта на доходите от пенсия е уредена в чл.446 ал.1 ГПК и касае текущите вземания. Спестяванията от пенсия обаче са секвестируеми, както е секвестируема и горницата над посочения минимум в чл.446 ал.1 ГПК. Жалбоподателят не е представил доказателства, че в конкретния случай преведеният по сметка на ЧСИ доход от пенсия на длъжника по изпълнението не представлява спестяване или горница над установения минимум, затова жалбата срещу решението на дисциплинарния състав в тази му част е неоснователна.

Няма нарушение и на разпоредбата на чл.462 ГПК. Действително по делото ЧСИ е съставил протокол за разпределение, но това действие не е изискуемо от закона, тъй като по делото е конституиран само един взискател. Н. на действия по връчване на страните на акт, чието съставяне законът не изисква, не може да бъде определено като противоправно поведение.

По аналогични съображения не е налице и нарушение по чл.460 ГПК, тъй като по делото не е било необходимо извършването на разпределение и в този случай, дори да е извършено такова, разпоредбата на чл.460 ГПК няма отношение към действията на ЧСИ. Ако ЧСИ е превел на себе си суми като разноски по изпълнението, без те да са се ползвали с право на предпочтително удовлетворение, това е друго нарушение, към което разпоредбата на чл.460 ГПК няма отношение. Жалбоподателят обаче не е доказал твърденията си, че ЧСИ е удържал от постъпилите в резултат на изпълнението суми такива, които не се ползват с привилегия. Единствените изплатени от постъпилите в резултат на изпълнението върху вземания на длъжника суми представляват разноски по изпълнението, а те се ползват с право на предпочтително удовлетворение съгласно чл.136 ал.1 т.1 ГПК. Жалбоподателят не е посочил никакви факти в подкрепа на твърденията си, че това са разноски, които съгласно Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г. не са привилегировани. Единственото конкретно негово твърдение касае разноските за пощенски разходи за връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, които той счита, че се дължат на неправилно първоначално връчване на такава покана. Както вече бе посочено, поканата за доброволно изпълнение е връчена чрез пощата по изрично искане на самия длъжник, а действията по връчването на първата покана не нарушават изискванията на процесуалния закон.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено само в частта му, в която е прието, че ЧСИ не е извършил нарушение по чл.13 ГПК вр. чл.45 от Етичния кодекс на ЧСИ. Такова нарушение е извършено, но съдът отчита обстоятелството, че в конкретния случай от него не са настъпили съществени вредни последици за длъжника. При липсата на данни за предходни наложени на ЧСИ наказания, на извършеното съответства най-лекото предвидено в закона наказание – порицание.

С оглед обстоятелството, че жалбата е основателна отчасти, разноските в производството следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях.

По изложените съображения и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камара на частните съдебни изпълнители от 19.12.2019 г. по дисциплинарно дело № 18/ 2019 г., в частта му, в която е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на Д. С. - С. – частен съдебен изпълнител с рег.№ *** за извършено нарушение по изп.д.№ 20188930400748 на чл.13 ГПК вр. чл. 45 от Етичния кодекс на ЧСИ.

НАЛАГА на Д. С. - С. – частен съдебен изпълнител с рег.№ *** дисциплинарно наказание ”порицание” за това, че по изп.д.№ 20188930400748 не е изготвила и връчила в разумен срок на длъжника по делото П. И. Г. покана за доброволно изпълнение – нарушение по чл.13 ГПК вр. чл.45 от Етичния кодекс на ЧСИ.

ОСТАВЯ В СИЛА решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камара на частните съдебни изпълнители от 19.12.2019 г. по дисциплинарно дело № 18/ 2019 г. в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: