Доказване на оставане без работа след незаконно уволнение пред въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

гр.София, 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 2103 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аркус“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Д. Ц. от ВТАК срещу решение № 170 от 11.3.20 г, постановено по в.гр.дело № 149/20 г на Окръжен съд-Велико Търново, Гражданска колегия, въззивен състав, с което на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е уважен иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 16.2.20 г в размер на 5042, 88 лв.

В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.Доказателства за оставането на ищцата без работа са приети едва при въззивния съд, а съдът не е съобразил процесуалната преклузия по чл.266 ГПК.Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ к бъде отхвърлен като неоснователен, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответницата по касационната жалба С. З. Г. не взема становище по същата.
С обжалваното въззивно решение е прието, че уволнението е незаконно и същото е отменено като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.В тази част решението не е допуснато до касационен контрол с определение № 686 от 13.11.2020 г по гр.дело № 2103/20 г на ВКС, Четвърто ГО.Относно иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ въззивният съд е приел, че представеното в тази инстанция удостоверение на „Агенцията по заетостта“ и извършената в с.з констатация по трудовата книжка на ищцата установяват, че в 6-месечен срок от прекратяване на трудовото правоотношение не е полагала труд по трудово правоотношение.При това положение искът е основателен за сумата 5042, 88 лв и периода 16.8.19 г-16.2.20 г, като в тази част решението на РС е отменено, а искът е изцяло уважен.
С определение № 686 от 13.11.2020 г по гр.дело № 2103/20 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ „Аркус“ АД е осъден да заплати на С. З. Г. обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 16.2.20 г в размер на 5042, 88 лв, както и в частта относно разноските по делото.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с уеднаквената съдебна практика по процесуално правния въпрос „кой е момента за настъпване на преклузията за представяне на доказателства за оставане без работа от страна на ищеца по предявен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.“

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

Налице е практика по чл. 290 ГПК , обективирана в решение № 416/12.07.2010 г. по гр. д. № 531/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., и решение № 81 от 27.2.2014 г по гр.дело № 114/12 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение по въпроса кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл. 313 ГПК , във връзка с чл. 312, ал. 1 и ал. 2 ГПК и във връзка с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК .С тези решения е прието , че "В производството по дела, разглеждани по реда на Глава ХХV ГПК - "Бързо производство", са уредени срокове за извършване на процесуалните действия от съда и страните, различни от определените в общия исков процес. За разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл. 312, ал. 1 ГПК , съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК , в първото заседание по делото в общия исков процес, след доклада, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В бързото производство, това е задължение на съда в закритото заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК - арг. от 312, ал. 3 ГПК , съгласно който текст, по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания, в срока по чл.312 ал.2 ГПК.Процесуалната преклузия не се отнася за доказателства за установяване на новонастъпили факти.Следователно допустимо е събирането на доказателства за оставането без работа за времето след изтичане на срока по чл.312 ал.2 ГПК, когато шестмесечния срок по чл.225 ал.1 ГПК изтича след този момент.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК, счита че оплакванията в същата са частично основателни по следните съображения :
Въззивният съд е процедирал в противоречие с поточената практика на ВКС и в отклонение от изискванията на процесуалния закон относно приетите доказателства, касаещи основателността на претенцията по чл.225 ал.1 КТ.Във въззивното производство е възможно събирането не на всички доказателства, а само на тези, които въпреки проявената добросъвестност от страната, не са събрани от първата инстанция.Това са новооткритите, нововъзникналите доказателства за твърдени обстоятелства, както и всички допустими и необходими доказателства за установяване на новооткрити и нововъзникнали релевантни факти и обстоятелства, също и непосочените и несъбрани доказателства поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция.

В случая ищцата не е представила доказателства за оставането си без работа до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, а едва в проведеното пред Окръжен съд-Велико Търново.Не са били налице и твърдения за липса на възможност за ангажиране на релевантните доказателства, предвид допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.

В тази връзка и както е изяснено с решение № 111 от 4.5.2015 г по гр.дело № 1173/14 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 328/15.5.2014 г по гр.дело № 805/13 г на ВКС, Четвърто ГО ако страната е пропуснала да заяви обстоятелство или да посочи доказателство поради собственото си поведение, тя не може да поправи собственото си бездействие във въззивното производство.
По делото ищцата поради собственото си бездействие не е представила доказателства в подкрепа на твърдението си, че е останала без работа в периода от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. Представените с въззивната жалба писмени доказателства за този период не могат да бъдат допуснати и събрани от въззивния съд за установяване на релевантните факти за посочения период от време.Оставането без работа за този период не е нов или неизвестен факт, като за установяването му не е имало затруднения за страната.Няма основания за допускане на доказателства и поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения-той правилно е указал разпределението на доказателствената тежести и сроковете за изпълнение на указанията на съда.Представените пред въззивния съд доказателства са допустими за установяване на новонастъпилите факти-оставането без работа за времето след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд-19.12.2019 г до изтичане на 6-месечния период по чл.225 ал.1 КТ, респ. до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд.
При така установените факти въззивното решение е частично неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Решението следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е уважен за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 18.12.19 г в размер на 3438, 33 лв и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.В останалата част, с която искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е уважен за сумата и периода 19.12.19 г-16.2.20 г.в размер на 1604, 55 лв въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноските между страните следва да се разпределят по следния начин : ответникът дължи на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение пред РС в размер на 60 лв и пред въззивния съд в размер на 150 лв или общо 210 лв.Ищцата дължи на ответника разноски, сторени пред първоинстанционния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв, пред въззивния съд в размер на 280 лв-държата такса и адв.възнаграждение и пред ВКС в размер на 200, 86 лв.Ответника дължи по сметка на съда сумата 50 лв-възнаграждение за съдебна експертиза, приета пред първоинстанционния съд, както и държавна такса по исковете в размер на 224, 18 лв-160 по неоценяемите и 64, 18 лв по оценяемия иск.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 170 от 11.3.20 г, постановено по в.гр.дело № 149/20 г на Окръжен съд-Велико Търново, Гражданска колегия, въззивен състав, с което на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е уважен иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 18.12.19 г в размер на 3438, 33 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. З. Г. срещу „Аркус“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място] иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 18.12.19 г в размер на 3438, 33 лв като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК С. З. Г. да заплати на „Аркус“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място] разноски, сторени пред трите инстанции, съобразно крайния изход на спора в размер на 680, 86 лв.

ОСЪЖДА „Аркус“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на С. З. Г. на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в размер на 210 лв, сторени пред първоинстанционния и въззивния съд и представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно крайния изход на спора.

ОСЪЖДА „Аркус“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати по сметка на съда държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 274, 18 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е уважен за сумата и периода 19.12.19 г-16.2.20 г.в размер на 1604, 55 лв

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.