Отмяна на влязло в сила решение по негаторен иск при неучаствал съсобственик

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 535

гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3069 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от П. Д. Н. молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 260128 от 29.04.2022 г. по гр.д.№ 3175/2020 г. на Районен съд - Перник, ГК, Х състав, което е потвърдено с въззивно Решение № 111 от 14.03.2023 г. по в.гр.д.№ 471/2022 г. на Окръжен съд – Перник, ІІ въззивен гр.състав.

Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, както и писмено становище с вх.№ 12240 от 06.10.2023 г., подадени от ответниците по молбата К. К. Д. и Н. М. Д. чрез адвокат А. А. от АК - Перник, в които се оспорва основателността на молбата за отмяна. Претендират разноски.

Ответникът по молбата М. Е. К., представляван в процеса от адвокат К. К. от АК – Перник, счита, че макар съсобствениците да не са необходими другари, молителката е следвало да участва в производството по гр.д.№ 3175/2020 г. на РС - Перник.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 2295 от 24.07.2023 г.

След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е уважен предявеният от К. К. Д. и Н. М. Д. срещу М. Е. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като е постановено осъждането на ответника да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост, като: премахне строителни материали (камъни), попадащи в площта между съществуващата на място оградна мрежа и регулационната линия между УПИ *-*, кв. 27 и УПИ *-*, кв. 27 по плана за регулация на [населено място], както и да премахне навлизащата в имота на ищците оградна мрежа и колове, очертана със зелен цвят на скица № 1 към заключение с peг.№ 277151 от 01.11.2021 г., представляваща неразделна част от решението.

Безспорно е, че собственици на УПИ *-*, кв. 27 са К. и Н. Д., а М. Е. К. – на УПИ *-*, кв. 27 по ПР на [населено място], който е придобит в условията на съсобственост с настоящата молителка съобразно нотариален акт № 82, peг.№ 2053, д.№ 72/2016 г. на нотариус В. Д..

Молбата за отмяна е аргументирана със следните твърдения: постановената да се премахне ограда съставлява заварено от съсобствениците строителство и е подобрение на УПИ *-*, кв. 27 по ПР на [населено място]; същото важи за процесните строителни материали. Поради естеството на спорното правоотношение молителката и съсобственика й М. Е. К. се явяват задължителни необходими другари. Спорът по искането за премахването на оградата и строителни материали е решен без молителката да участва като страна, с което са осъществени основанията по чл. 304 и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Съставът на ВКС приема, че нито едно от тези отменителни основания не е осъществено в случая.

Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трети лица срещу силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те.

С т. 1 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК се прие, че негаторният иск, като иск за защита на собствеността, е отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават извън предмета на делото. По тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения и за правото на собственост не се формира сила на пресъдено нещо. Правото на собственост е предмет на делото, когато се претендира неговото съществуване или несъществуване, а когато това право се защитава от ограничаване или друго накърняване, предмет на делото е само несъществуването на съответните ограничения и неправомерността на накърненията, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване на положението отпреди нарушението. В хипотезата на предявен осъдителен негаторен иск съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив относно правото на собственост, тъй като същото не е предмет на делото.

Прилагайки тези принципни положения към разглеждания случай, следва да се посочи, че предмет на влязлото в сила решение по гр.д.№ 3175/2020 г. на Районен съд – Перник е несъществуването на правото на ответника по иска по чл. 109 ЗС М. Е. К. да въздейства върху поземления имот на ищците – УПИ *-*, кв. 27 по ПР на [населено място] чрез поддържане съществуването в очертанията на този имот на ограда, заварена като съществуваща при закупуването на УПИ *-*, кв. 27 по ПР на [населено място], както и разполагането на строителни материали отново в очертанията на УПИ *-*, кв. 27 по ПР на [населено място]. По отношение правото на собственост както върху УПИ *-*, кв. 27 по ПР на [населено място], така и върху УПИ *-*, кв. 27 по ПР на [населено място], съдът се е произнесъл само като по преюдициални обстоятелства - само в мотивите към влязлото в сила решение, без последното да съдържа диспозитив за принадлежността на тези права. Нещо повече – принадлежността на правото на собственост върху УПИ *-*, кв. 27 по ПР на [населено място] не е сред обстоятелствата, изграждащи основанието на негаторния иск, доколкото претенцията е насочена срещу М. Е. К. не в качеството му на (съ)собственик на УПИ *-*, а като лице, поддържащо неправомерно състояние в очертанието на собствения на ищците УПИ *-*.

Ето защо съставът на ВКС приема, че произнасянето с атакуваното решение, като не формира сила на пресъдено нещо относно собствеността върху УПИ *-*, не засяга правата на молителката в качеството й на трето за спора лице, поради което не подлежи на отмяна в приложното поле на чл. 304 ГПК при релевираните с молбата за отмяна аргументи.

Тъй като молителката не е имала защитено от закона право да участва в процеса по иска по чл. 109 ЗС като главна страна, по отношение на нея не е възможно да бъде допуснато нарушение от кръга на изграждащите отменителното основание по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.

С оглед изхода от настоящото производство, молителката дължи да заплати на ответниците по молбата К. и Н. Д. направените от тях разноски за защитата пред ВКС, а именно – възнаграждения за един адвокат на обща стойност 720 лв. (с включен ДДС), заплатени по банков път.

По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. Д. Н. молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 260128 от 29.04.2022 г. по гр.д.№ 3175/2020 г. на Районен съд - Перник, ГК, Х състав, което е потвърдено с въззивно Решение № 111 от 14.03.2023 г. по в.гр.д.№ 471/2022 г. на Окръжен съд – Перник, ІІ въззивен гр.състав.

ОСЪЖДА П. Д. Н. ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Д. и Н. М. Д. сумата 720 (седемстотин и двадесет) лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: