Справедливост на наказанието при неправомерно ползване на чужда банкова карта

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * смекчаващи и отегчаващи обстоятелства * определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1 НК * определяне на наказание в размер на минимума

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

гр. София, 26.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия БИЛЯНА ЧОЧЕВА наказателно дело № 1041 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Е. К. Б. против въззивно решение № 180/10.10.2023 г. на Пловдивски апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 393/2023 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 38/11.07.2023 г. по НОХД № 606/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 249, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че на 05.05.2021 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент – банкова карта, издадена от О. АД на името на „Т. Е. Г.“ Е., без съгласие на титуляра И. Д., като от осъществените 5 транзакции получил сумата от общо 1650 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е бил осъден на 2 години лишаване от свобода (определено наказание 3 години, редуцирано с 1/3), което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и да заплати глоба в размер на 1650 лева.

С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 1650 лв., представляваща обезщетение за претърпeните от деянието имуществени вреди.

С атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение, Пловдивският апелативен съд е намалил размера на определеното на Б. наказание от 3 на 2 години, а след редукцията с 1/3 - на 1 година и 4 месеца, като е потвърдил присъдата в останалата й част.

В жалбата, поддържана пред ВКС, единственият посочен довод е за явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се намаляването му при отчитане значението на допълнително смекчаващо вината обстоятелство – възстановяване на сумата на пострадалото дружество, за което са представени съответни документи.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият моли за по-малка присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

В подадената касационна жалба се сочи, че при определяне на наказанието въззивният съд не е взел предвид като смекчаващо обстоятелство факта, че сумата по предявения граждански иск в размер на 1650 лв. е била възстановена, с оглед на което се претендира намаляването му на 8 месеца лишаване от свобода.

ВКС намира, че намаленото от въззивния съд наказание за извършеното престъпления по чл. 249, ал. 1 от НК е справедливо и липсва необходимост от допълнителното му смекчаване. В мотивите към първоинстанционната присъда, възприети от въззивната инстанция, като смекчаващо обстоятелство са били отчетени частичните самопризнания на подсъдимия на досъдебното производство, които са спомогнали за изясняване на обективната истина. Като аргумент за намаляване на наложеното наказание, въззивният съд допълнително е приел, че в тази категория следва да се включат и данните за неизяснените отношения между подсъдимия и представителя на ощетеното юридическо лице, както и желанието на К. да бъде трудово ангажиран след изтърпяване на наказание по предходно осъждане – въпреки твърде спорната същност на подобно изявление. Изрично е споменато, че не се обсъждат представените документи за възстановяване на сумата от 1650 лв., тъй като те са постъпили след приключване на с. з. пред въззивната инстанция.

ВКС намира, че неприобщените своевременно и по надлежен процесуален път писмени документи (което не е било невъзможно за въззивния съд) също не могат да бъдат обсъждани. Следва обаче да отбележи, че дори да е бил използван способа за възобновяване на въззивното следствие и тяхното инкорпориране, то включването на данните за заплащане на сумата по гражданския иск, не са от характер и степен да доведат до съществена промяна относно обема на смекчаващите обстоятелства (в контекста на приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК) и съотношението им с констатираните отегчаващи обстоятелства, сред които лошите характеристични данни, обремененото съдебно минало и фактът, че подсъдимият е извършил престъпното деяние няколко месеца след като е бил освободен от затвора. С оглед на това ВКС намира, че редуцираният размер на наложеното наказание в рамките на минимума от 2 години и намаляването му с 1/3 до размера от 1 година и 4 месеца се явява справедливо, като то съответства на извършеното деяние и е достатъчно за реализацията на целите по чл. 36 от НК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото в жалбата касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 180/10.10.2023 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 393/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: