Отказ за възобновяване на дело при задочно осъждане на укрил се подсъдим

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * неоснователност на искане за възобновяване * задочно производство * укриване /нежелание за лично участие в процеса/

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

гр. София, 29 януари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1054 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения М. А. И. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №20215630200250/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Харманли.

С присъда №22 от 20.09.2022 г., постановена по НОХД №20215630200250/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Харманли осъденият И. е признат за виновен в това, че за периода 30/31.05.2011 г. до 04.06.2021 г. в селата Българин и Лешниково, при условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния, представляващи поотделно състав на едно и също престъпление, в условията на немаловажен случай, сам и след като предварително се е сговорил със С. М. и Х. А., чрез използване на МПС- л.а. **** с ДК [рег.номер на МПС] е отнел чужди движими вещи- шест овце и един акумулатор от владението на К. К. и Б. Д. на обща стойност 1 159, 60 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С присъдата М. И. е осъден да заплати и разноски по водене на делото общо в размер на 610 лева.

В искането се твърди, че са налице предпоставките за възобновяване на производството по реда на чл.423 НПК, тъй като осъденият не е участвал в разглеждането на делото и същото се е провело по реда на чл.269, ал.3 НПК, като е бил представляван от служебен защитник. И. твърди, че след началото на досъдебното производство е бил извън страната- в Кралство Холандия и въпреки многократните си завръщания в България по време на развитие на производството не е бил призоваван за съдебните заседания.

Като самостоятелно основание за уважаване на искането се сочи и това, че в проведената процедура по предаването му е била включена гаранция за възобновяване на приключилото наказателно производство.

На тези основания се предлага искането да бъде уважено.

В касационното съдебно защитникът на осъдения моли искането да бъде уважено, тъй като при предаването на осъдения И. са дадени гаранции за възобновяване на производството. Като самостоятелно основание за уважаването му сочи и това, че наказателното производство е приключило много след извършване на инкриминираното деяние- едва месец преди изтичане на предвидената абсолютна давност, като срокът на разглеждането му не е бил разумен.

Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е участвал лично в досъдебното производство, като след като е бил привлечен като обвиняем се е укрил и това е било причината да бъде осъден задочно. Поддържа, че липсват основанията на чл.423 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство.

Осъденият И. поддържа тезата на защитника си и моли производството по делото да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното:

По допустимостта на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК

Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред.

Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество.

По основателността на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК

Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.

Осъденият И. е взел лично участие в досъдебното производство, като с постановление за привличане на обвиняем от 11.08.2020 г. той е привлечен в това качество за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. На същата дата той е разпитан в качеството на обвиняем, като в хода на разпита е заявил, че разбира обвинението, съзнава неговото съдържание и не желае да му бъде назначен служебен адвокат. Впоследствие с постановление за привличане на обвиняем от 15.02.2021 г. И. отново е привлечен в това му качество и на същата дата отново е разпитан. Видно от протокол от 10.03.2021 г. той е разпитан в качеството му на обвиняем и на същата дата с му е предявено разследването.

Наказателното производство е продължило в съдебната си фаза, като на осъдения е бил връчен препис от обвинителния акт, а на 16.08.2021 г. е проведено в негово присъствие заседание по делото, което е отложено, като И. е бил уведомен за датата на следващото съдебно заседание.

От този момент той е напуснал известния по делото адрес и не е взимал участие в производството.

Същото се е развило по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“б“ НПК.

Осъденият И. е взел лично участие в досъдебното производство и е бил уведомен за началото на съдебното производство. След провеждането на първото по делото заседание той е напуснал известния по делото адрес и не е съобщил за актуалното си местонахождение. Съдът е положил всички възможни усилия да открие и призове осъдения (изискана е справка за настоящ адрес, за това дали се намира в следствените арести и затворите на страната, за това дали е напускал границите на страната) и неколкократно съдебни заседания по делото са отлагани, като съдебният състав е положил значителни усилия да открие и призове И.. При невъзможност да осигури участие на осъденото лице при разглеждане на делото съдът правилно е преценил, че производството следва да продължи по реда на чл.269, ал.3 НПК.

В разпоредбата на чл.423 НПК законодателят е приел, че са налице предпоставки за уважаване на искането, освен когато осъдения след предявяване на обвинението не се е укрил или не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В това производство осъденият И. е напуснал известния по делото адрес и въпреки положените усилия от страна на съда обективно не е било възможно да бъде призован или да бъде осигурено участието му в производството. В случая той сам се е поставил в невъзможност да вземе участие в процеса, което е и основание да се прецени, че производството се е развило и приключило законосъобразно, като не са налице условията за неговото възобновяване.

Всички оплаквания, свързани с продължителността на развитие на воденото наказателно производство и това, че същото е приключило малко преди изтичане на абсолютната давност не са относими към искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК.

По делото липсват каквито и да е основания, да се приеме, че са дадени гаранции за задължително възобновяване на приключилото наказателно производство и осъденият е предаден въз основа на такива гаранции.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на осъдения М. А. И. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №20215630200250/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Харманли.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.