Обезщетение за ползване на трафопост и оценка на противоречиви експертизи

Текстът на акта

Ключови фрази

4
РЕШЕНИЕ

№ 145
гр. София, 12.11.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 256/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на А. А. Г. срещу решение № 1144/19г., постановено по гр.д. 84/19г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. Г. срещу „Електроразпределение Юг“ЕАД иск по чл. 59 ЗЗД за плащане на сумата от 15000лв., частичен иск от общо 26326 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на трафопост с диспечерски наименование „ТП Промкомбинат“ в УПИ ... кв. ... по плана на [населено място], за периода от 01.04.2012г.- 31.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.06.2017г. до окончателното плащане.
Производството по делото е образувано заради твърдения на ищцата А. Г., че ответникът ЕВН България „Електоразпределение Юг”ЕА е ползвал неоснователно собствения и трафопост, находящ се в [населено място] през периода от 01.04.2012г. до 31.10.2016г.. Трафопостът бил включен в електроразпределителната мрежа като енергиен обект и се ползвал от ответника, без да е сключен договор между страните по делото за достъп до енергиен обект. Поради това ищцата е поискала плащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД, във връзка с чл. 117, ал.8 ЗЕ за неоснователно обогатяване за процесния период, в размер на 15000лв., частично от цялата дължима сума 26326лв.. Ответното дружество е признало, че трафопостът е собственост на ищеца, но е възразило в срока за отговор, че трафопостът не е бил ползван като енергиен обект за осигуряване с електрическа енергия на други потребители и клиенти на дружеството.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният трафопост не е бил включен в електрическата мрежа и не е бил ползван от ответника за пренос на ел.енергия и захранване на други обекти, поради което е отхвърлил иска.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали съдът е длъжен да обсъди заключенията на вещите лица и да каже кои от тях възприема и кое не, като се мотивира, тъй като е констатирано, че има противоречие в заключенията на в.л. С. и в.л. К. по въпроса дали процесният трафопост е ползван за захранване на друг обект, а въззивният съд не е обсъдил това обстоятелство.
По формулирания въпрос, настоящият състав на ВКС споделя трайната практика на ВКС, съгласно която съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори да не е оспорено от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях (решение №224/19г. на ІІІ ГО). А когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица (решение №542/12г. ІV ГО).
В случая въззивният съд правилно е приел, че приложимата правна норма е чл. 59 ЗЗД във връзка с чл. 117, ал.8 ЗЕ, както и че процесният трафопост е собственост на ищцата, и че през периода от 01.04.2012г.- 31.10.2016г. трафопостът на ищцата е бил свързан с подземен кабел с ТП“Вапцаров“. Неправилно обаче съдът не е констатирал противоречието в заключенията на в.л. С. и в.л. К. относно обстоятелството дали трафопостът на ищцата се е ползвал за захранване на ТП“Вапцаров“ или обратно, и не се е мотивирал защо възприема заключението на в.л. К.. Според заключението на в.л. С. процесният ТП“Промкомбинат“ се е ползвал за пренос на ел.енергия, като е участвал в схемата на пръстен на напрежение 20 кВ през целия процесен период за осигуряване на двустранно захранване на ТП „Вапцаров“, а според заключението на в.л. К. подземният кабел е осигурявал резервно захранване на процесния ТП „Промкомбинат“ чрез ТП „Вапцаров“.
Въззивният съд не е констатирал противоречието в заключенията на двете вещи лица и неправилно не го е обсъдил, както и неправилно не е назначил нова тричленна експертиза, въпреки искането на ищцата в последното съдебно заседание, а от съществено значение за изхода на делото е установяване на факта дали процесният трафопост е бил използван за захранване на ТП „Вапцаров“ или не с подземния кабел, за съществуването на който няма спор между страните. Още в отговора на исковата молба ответникът е заявил, че са ползвали такъв подземен кабел в имота на ищеца до прекъсването му при строителни работи на 31.10.2016г.. А от показанията на св. К. се установява, че въпросният подземен кабел е бил в пръстена на „Изо Петрол“, и че това е пръстен с 20 киловолта.
След отмяна на неправилното решение на въззивният съд, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда за изслушване на тричленна експертиза по въпроса дали през процесния период трафопостът на ищцата е бил използван за пренос на ел.енергия и захранване на ТП „Вапцаров“ чрез подземния кабел, за който не се спори, че е минавал през поземления имот на ищцата.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1144/19г., постановено по гр.д. 84/19г. на Пловдивски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на съда и за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: