Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при забавено администриране на жалба

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. София, 05.04.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, гражданска колегия, трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 380/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощника му Р. Ч. – гл. юрк. в Министерство на правосъдието срещу решение от 14.07.2020 г. по дисциплинарно дело № 37/2019 г. по описа на Дисциплинарната комисия (ДК) при Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) на Република България, с което на ЧСИ Н. Ж. с рег. № 811 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Добрич е наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – „порицание“ за извършено нарушение по чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК и е оставено без уважение искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание в останалата му част.

В жалбата се навеждат оплаквания, че атакуваното решение (прието с гласовете на мнозинството от членовете на дисциплинарния състав) е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и се иска неговата отмяна. Сочи се, че в случая умишлено са нарушени императивни правни норми, пряко свързани с процесуалните гаранции за защита правата на страните в изпълнителния процес, които действия осъществяват дисциплинарни нарушения и ангажират дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител с налагане на наказание „глоба“ над средния размер, предвиден в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за всяко едно от тях. По отношение на решението на ДК в частта относно наложеното наказание „порицание“ се поддържа, че то не отговаря на тежестта на извършеното от ЧСИ нарушение и не кореспондира на останалите обстоятелства, установени по делото.

Ответникът Н. Ж. Ж., вписан като частен съдебен изпълнител с рег. № 811 на КЧСИ оспорва жалбата.

Ответникът КЧСИ на РБ, чрез процесуален представител юрк. Д. също оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния касационен съд (ВКС), от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По съществото й, ВКС, състав на трето гражданско отделение, като съобрази въведените с нея оплаквания и провери атакуваното решение намира следното:

Производството по дисциплинарно дело № 376/2019 г. на ДК на КЧСИ е образувано на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ по искане на министъра на правосъдието, въз основа на доклад на инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, обобщаващ резултатите от извършена проверка по образуването и движението на изпълнително дело № 67/2018 г. по описа на ЧСИ Н. Ж., с рег. № 811 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Добрич. Искането е основано на констатации за установени нарушения в работата на ЧСИ Ж. по описаното изпълнение, изведени в 4 пункта. Сочи се, че същите реализират виновно неизпълнение на задължения по закон по смисъла на чл. 67 ЗКЧСИ и са основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител, а именно : 1/ за нарушение на чл. 442а ГПК, поради несъразмерност на наложената обезпечителна мярка и предприетия изпълнителен способ – налагане на запор на всички банкови сметки (левови и валутни) на длъжника - [община] в „Токуда банк“ АД за вземане в размер на 310 лв. (разноски по изпълнителен лист, издаден на 31.05.2018 г. от Административен съд - Добрич), предвид качеството на длъжника – община, която не е дала повод да се счита, че вземането ще остане неудовлетворено и да се предполага недобросъвестност в процесуалното й поведение; 2/ за нарушение на правилото по чл. 507, ал. 1 ГПК изискващо съдебният изпълнител да изпрати запорно съобщение на третото задължено лице едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, доколкото запорното съобщение до третото задължено лице –„Токуда банк“ АД е изпратено на 18.06.2018 г., а поканата за доброволно изпълнение до длъжника – 1 ден по – късно, на 19.06.2018 г.; 3/ за допуснато нарушение на чл. 434, ал. 1 във вр. чл.78, ал. 5 ГПК, обосновано с липсата на произнасяне (с изрично разпореждане) по молбата на длъжника от 22.06.2018 г. за намаляване, поради прекомерност, на размера на разноските на взискателя относно приетото за събиране адвокатско възнаграждение, платено в изпълнителното производство и 4/ за нарушение на разпоредбите на чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК при администриране на постъпила жалба от длъжника – [община] от 02.07.2018 г. срещу действията на съдебния изпълнител по определяне на разноски по изпълнителното дело и забавата за изпращане на препис от нея на противната страна в тридневен срок, респ. забавата за изпращането й на окръжния съд за произнасяне по нея (а едва след 10 месеца, на 03.05.2019 г. с разпореждане на ЧСИ жалбата е върната на подателя й, но последното впоследствие е отменено от окръжния съд и делото върнато на съдебния изпълнител с указания за изпълнение на чл. 436, ал. 3 ГПК).

За да постанови обжалваното решение ДК при КЧСИ е приела, че липсва допуснато нарушение по чл. 442а ГПК относно твърдяната несъразмерност на наложената по изпълнително дело № 67/2018 г. по описа на ЧСИ Н. Ж. обезпечителна мярка и предприетия изпълнителен способ, доколкото е бил наложен запор на сметките (левови и валутни) на длъжника - [община] единствено в „Токуда банк“ АД. Счетено е също да отсъства нарушение на правилото на чл. 507, ал. 1 ГПК, тъй като дори и при установените по делото факти, сочещи изпращане на запорно съобщение до третото задължено лице на 18.06.2019 г., а ден по – късно и на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, се касае за неправилно тълкуване на закона, целта на който е уведомяване на длъжника за предприетото изпълнение, а това в случая е сторено. Мотивирано е разбиране, че след като адресатите са в различни населени места обективно не е възможно съобщението до третото задължено лице и поканата до длъжника да бъдат получени по едно и също време. Изложени са доводи, че няма допуснато нарушение и на чл. 434, ал. 1 ГПК, поради липса на произнасяне по молбата на длъжника за намаляване на разноските на взискателя относно приетото за събиране адвокатско възнаграждение по изпълнението. В тази връзка дисциплинарният състав се е позовал на изключително краткия срок между датата на сезиране на ЧСИ с молбата за редуциране на разноските с горния характер и датата на жалбата от длъжника до съда срещу действията на съдебния изпълнител по определяне на разноските в изпълнителното производство, от една страна и от друга – с липсата на нормативно установен (в текста на чл. 434, ал. 1 ГПК) срок за произнасяне. За нарушение, ангажиращо дисциплинарната отговорност на ЧСИ е прието това по чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК, допуснато при администриране на постъпила до съда жалба от длъжника срещу действията на ЧСИ и забавата за издаване на разпореждане за връщането й като нередовна (сторено 10 месеца след постъпването й). По съображения за обстоятелствата, при които е извършено нарушението – теклата кореспонденция между ЧСИ и представител на длъжника относно дължимостта на претендираните от първия такси, обективно затрудняваща спазването на установения в закона 3-дневен срок, издаването на акт за връщане на жалбата в момент на получаване на отказ за внасяне на дължимите такси, а също и предвид осъщественото произнасяне на съда по жалбата и чистото дисциплинарно минало на ЧСИ Ж. е намерено, че съответно на установеното нарушение е най – лекото наказание по чл. 68, ал.1, т. 1 ЗЧСИ, а именно „порицание“. Прието, че така ще се осъществи превенцията на наказанието и се мотивира съдебният изпълнител за бързо и адекватно произнасяне по постъпващите жалби.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Първото от твърдените нарушения, за които се иска ангажиране на въпросната отговорност на ЧСИ Ж. касае действия, извършени в отклонение от прогласения принцип за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи, от една страна и предмета на изпълнителното дело, от друга. Основание за санкциониране по дисциплинарен ред с ангажиране на отговорността по чл. 67 и сл. ЗЧСИ е онова виновно поведение, при което съдебният изпълнител е в неизпълнение на свои конкретни задължения по закон и устав. В случая нарушение на разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК, довело до посочения вид неизпълнение на вменени задължения на ЧСИ по изпълнителното дело с последица носене на дисциплинарна отговорност не се установява. Прилагайки принципа за съразмерност, като условие за процесуална законосъобразност на изпълнителните действия, ЧСИ Ж. е извършил релевантната преценка при предприемане на действия по реализация на процесуалното право на взискателя, вкл. спрямо наложените мерки и възприетия изпълнителен способ, и предмета на изпълнителното дело (размера на дълга). Тази преценка е резултат от упражняване правомощията на ЧСИ по удовлетворяване вземането на кредитора и е израз на неговото вътрешно убеждение за наличие на предвидената в закона съразмерност, вкл. при отчитане на „всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено“. Сама по себе си обаче, въпросната преценка не осъществява виновно неизпълнение на установени в закона (чл. 442а, ал. 1 ГПК) задължения на съдебния изпълнител като предпоставка за носене на дисциплинарна отговорност. Наред с това, ако длъжникът е увреден от наложени обезпечения, явно несъразмерни с размера на дълга по изпълнителното дело, той може да реализира отговорността на съдебния изпълнител за вреди чрез иска за обезщетение по чл. 441, ал. 2 ГПК.

Относно второто нарушение – на правилото на чл. 507, ал. 1 ГПК, настоящият състав счита, че принципно в него са установени задължения за съдебния изпълнител, неизпълнението на които може да обуслови ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Нарушение на горната разпоредба в случая е налице, тъй като изпращането на запорното съобщение до третото задължено лице (търговска банка) предхожда с 1 ден изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Меродавна е датата на изпращане на книжата, а не тази на получаване от адресатите им. В тази насока не могат да бъдат споделени съображенията в обжалваното решение, че обективно не би могло да си постигне едновременност в получаването на съобщенията до адресатите, още повече когато са в различни населени места. Доколкото обаче нормата гарантира защита правата на длъжника и цели той да бъде уведомен своевременно за предприетото против него принудително изпълнение за удовлетворяване притезанието на кредитора, което е сторено, а и предвид установеното по делото „разминаване“ във времето (на датата на изпращане) само с 1 ден и липсата на понесени от това неблагоприятни последици за длъжника, се налага извод да е осъществено формално нарушение на чл. 507, ал. 1 ГПК. Същото, при тази своя характеристика, не се явява основание за носене на дисциплинарна отговорност съгласно чл. 67 ЗЧСИ.

Третото нарушение, визирано в искането на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарното производство срещу ЧСИ Н. Ж., е на разпоредбата на чл. 434, ал. 1 ГПК. Същото се изразява в липса на произнасяне по молба на длъжника за намаляване на разноските по изпълнението на взискателя относно присъденият и приет за събиране адвокатски хонорар, поради неговата прекомерност.

Тук следва да се споделят съображенията в обжалваното решение, че въпросната норма не предвижда срок, в който съдебният изпълнител дължи произнасяне във връзка с образуването, движението и приключването на изпълнителното производство. Правилото на чл. 434, ал. 1 ГПК визира единствено формата, в която следва да е облечено произнасянето - разпореждане, освен случаите когато законът предвижда това да е постановление. Доколкото дисциплинарната отговорност засяга чувствително правната сфера на сакционирания, който е задължен да търпи правните последици от наложеното наказание и ограниченията, които произтичат от него в професионалната му реализация, ангажирането й изисква осъществяване на конкретни юридически факти от основанието по съответната правна норма, за чието нарушение (чрез действие или бездействие като резултат от виновно неизпълнение на задължение в кръга на службата или работата) лицето е привлечено да отговаря. В случая при липсата в текста на чл. 434, ал. 1 ГПК (на който се е позовал министъра на правосъдието при иницииране на процесното дисциплинарно производство) на нормативно закрепен срок за произнасяне и предвид на жалбата до съда (постъпила в кратко време след сезирането с молбата за редукция на разноските), подадена от длъжника срещу действията на ЧСИ Ж. по определяне на същите разноски, липсва основание по чл. 67 ЗЧСИ за носене на дисциплинарна отговорност за соченото нарушение.

По нарушението по пункт 4 от искането – на разпоредбата на чл. 436, ал.2 и ал. 3 ГПК. Оплакването от министъра на правосъдието за неправилност на решението на ДК в тази част - досежно наложеното за това нарушение дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – „порицание“, е неоснователно. Това е така, защото вида и размера на наказанието е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и с отсъствието на други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. В случая други дисциплинарни нарушения на същия частен съдебен изпълнител не са установени и преки вреди за участниците в процесното принудително изпълнение (вкл. за длъжника) не са произтекли. Предвид обстоятелствата, при които е допуснато визираното нарушение - неизпълнение на задължението на ЧСИ да администрира подадената чрез него до съда жалба от длъжника срещу действията по определяне на разноските по изпълнението, вкл. да изпрати препис от нея за връчване на противната страна в 3-дневен срок от получаването й, респ. да я изпрати на компетентния окръжен съд за произнасяне след изтичане на 3-дневния срок за писмени възражения, забавата от 10 месеца при произнасяне, в това число с оглед липсата на пряко настъпили неблагоприятни последици, свързани с бездействие, но като съобрази, че са нарушени норми в защита на публичния интерес при уредбата на изпълнителния процес и е налице сериозна забава в произнасянето, настоящият състав на ВКС намира, че е налице виновно неизпълнение на задължения на ЧСИ Н. Ж., с рег. № 811 на КЧСИ, по чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК при провеждане на принудително изпълнение по изп. д. № 67/2018 г. по описа на същия, за което правилно му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – „порицание“. Неизпълнението попада в хипотезата на чл. 67 ЗЧСИ за носене на дисциплинарна отговорност и решението на ДК се явява правилно по своя краен резултат. Затова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в полза на КЧСИ следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) и чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП).

Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.07.2020 г. по дисциплинарно дело № 37/2019 г. по описа на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието – гр. София, ул. „Славянска“ № 1 да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата от 100 (сто) лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и чл. 37 ЗПП.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: