Недопустимост на отмяна на решение за несъстоятелност с последващ данъчен акт

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нови обстоятелства

1

РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА
№58

София,17.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение , в открито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 179 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК.

„Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, представляван от управителя В. Георгиев чрез адв. П. иска да бъде отменено решение № 43 от 03.08.2021 г. по т.д. 25/21 г. по описа на ОС – Благоевград.

Излага съображения за наличие на издаден ревизионен акт от 29.11.2023 г. В ревизионния акт били обсъдени договори за банков кредит (посочени с дата на сключване и размер на договорената за кредитиране сума), като сочи, че този документ, представеният ревизионен акт, е нововъзникнало доказателство, установяващо, че „КТБ“ АД не е кредитор на „Ви ВГД оранжерии, Петрич“ ЕООД. По молба на „КТБ“ АД било образувано дело 262/21 , по което било постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност. Вземанията на „КТБ“ АД към „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД били обсъдени в ревизионния акт и било прието, че са погасени по давност. Ревизионният акт установявал, че „КТБ“ АД не било имало вземане по търговска сделка от „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД, респ. не било кредитор на “Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, на основание чл. 263 л от ТЗ, поради това, че вземанията на банката били погасени по давност. Това означавало, че липсвала и солидарна отговорност по 11 договора за банков кредит, сключени от „В и ВГД оранжерии Петрич“ ЕООД с „КТБ“ АД, като наред с кредитополучателя в решението за откриване на производство по несъстоятелност било признато, че отговаря спрямо банката и „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД. Описаните вземания, които са основание на вземането на кредитора, прието за основание за откриване на производство по несъстоятелност в процесното решение, били погасени по давност още преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, по която било образувано т.д. 25/21 г. по описа на ОС – Благоевград.

Въпреки че дружеството било обявено в несъстоятелност, то с оглед вариантите в заключенията на вещото лице, с изключване на вземанията на „КТБ“ АД, коефициентите не обосновавали предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

В молбата са изложени обстоятелства, че е образувано т.д. 262/16 г., БлОС, по отношение на „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, открито с решение № 860 от 20.09.2019 г. С решение № 498 от 26.02.2020 г. по т.д. 3999/19 г, АС – София отменил решение № 860 от 20.02.2019 г. в частта, с която е обявено „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД в несъстоятелност. С касационна жалба вх. № 4212 КТБ АД било обжалвало решение № 498 от 26.02.2020 г. по т.д. 3999/19 г. на АС – София, по която жалба било образувано т.д. 1186/20 г. по описа на ВКС. С определение № 2 от 04.01.2021 г. по т.д. 1186/20 г., ВКС, не била допусната до разглеждане касационната жалба.

Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане.

„Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност чрез адв. М. С. е подал отговор по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3 от ГПК, като оспорва искането за отмяна на влязлото в сила решение. Вземанията към „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД били приети в производството по несъстоятелност, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Неправилно и противоречащо на материалния закон било твърдението, че бил налице индивидуален административен акт, какъвто бил представеният ревизионен доклад, може да се отпише вземане, респ. да се признае за несъществуващо такова, установено с акт на съда по чл. 694, ал. 4 ТЗ. Още по-абсурдно било да се отправя искане за нова експертиза. Не можело въз основа на неправилен административен акт да се отпишат вземания. Възражението за погасителна давност е правопогасяващо и не било наведено в хода на процеса. Така в решение № 60109 от 03.12.2021 г. по гр.д. 4066/2020, ВКС, II ГО, било посочено, че производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане.

Нормата на чл. 303, ал.1 , т. 1 от ГПК уреждала хипотеза на откриване на ново обстоятелство от съществено значение за делото, такова което не можело да бъде известно на страната към момента на постановяване на съдебното решение. Позовава се на решенията Върховния касационен съд. Счита, че искането за отмяна на влязло в сила решение следва да се остави без уважение

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е допустима, подадена е от лице, обвързано от решението, чиято отмяна се иска. Молбата за отмяна на „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, е подадена на 11.12.2023 г., като се твърди, че данъчно-ревизионният акт е постановен на 29.11.2023 г.

Решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по несъстоятелност, като с решението на въззивния съд по т.д 946/21 г., АС – София, от 03.05.2022 г. е потвърдено изцяло постановеното на 03.08.2021 г. по т.д. 25/21 г., ОС – Благоевград, с което е е обявена неплатежоспособността на „Консервна фабрика Петрич" ЕООД, открито е производство по несъстоятелност на това дружество, назначен е синдик, свикано е първо събрание на кредиторите.

Видно от данните по делото, решението е било обжалвано като с решение № 285 от 03.05.2022 г. по т.д. 946/21 г. Апелативен съд – София било потвърдено и с определение № 50 593 от 14.11.2022 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не е допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 296, т. 3 от ГПК решението на апелативния съд е влязло в законна сила. Наличието на въззивна жалба, по която е образувано т.д. 946/21 г., АС – София бе констатирано и в ЕИСС. При извършената проверка съдът установи, че срещу решението на апелативния съд, с което решението на първоинстанционния съд се потвърждава е постъпила и касационна жалба, като е постановено определение № 50 593 от 14.11.2022 г. по т.д. 2097/22 г., ВКС, I ТО. Следователно предмет на искането за отмяна е влязлото в сила решение на въззивния съд.

Искането за отмяна, заявено от длъжника в производството по несъстоятелност „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД е допустимо, както е посочено и в определението по настоящето дело за насрочване на открито съдебно заседание. Решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл. 630 от ТЗ е влязло в законна сила.

Основното твърдение на молителя е, че е налице ново писмено доказателство, което обосновава наличие на нови обстоятелства, спрямо производството по откриване на производство по несъстоятелност, като по отношение на искането за отмяна на влязлото в сила решение следва да се определи правна квалификация, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Съгласно т. 2 от ППВС 2/77 г. на отмяна подлежат тези влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. С решението за откриване на производство по несъстоятелност, със сила на пресъдено нещо се установява състоянието на неплатежоспособност на длъжника. Съгласно чл. 630, ал. 3 от ТЗ, решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на страните в производството, молители , длъжник, както и по отношение на всички. Така с това решение е установено със сила на пресъдено нещо, че към 25.11.2014 г. „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Основание за откриване на производство по несъстоятелност, в случая е наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, вземания на основание договор за банков кредит и отделяне на основание чл. 263 л от ТЗ.

Молителят-длъжник в производството по несъстоятелност твърди, че вземанията, които са основание за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ“ АД, не са подлежали на принудително изпълнение, като погасени по давност, факт, установен след процеса, за който свидетелства представеното с молбата по чл. 303, ал.1 , т. 1 от ГПК писмено доказателство. Видно от това писмено доказателство - представения ревизионен акт № Р-22000122001833-091-001/29.11.2023 г., издаден от НАП, че е описано обстоятелството за подадена искова молба „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД против „КТБ“ АД, на основание чл. 694 от ТЗ, с участието на синдика на „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД и образуване на производство по нея. В ревизионния акт са изложени констатации, че с молба от 16.05.2023 г. ищецът „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД бил заявил изрично писмен отказ от предявените искови претенции срещу ответното дружество. Изявлението било в писмена форма. Така производството по делото било прекратено, на основание чл. 233 от ГПК. Предмет на иска били вземанията, включени в т. 1 от Списъка на приети вземания на „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД. Констатациите на компетентния данъчен орган, в приложения данъчно-ревизионен акт, са, че относно вземания, основани на договор за банков кредит е прието, че към 31.12.2020 г.по 11 договора за банкови кредит, сключени между „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД и „КТБ“ АД, е посочено, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника от 24.09.2015 г. Прието е, че предсрочната изискуемост на задължението за връщане на кредита е обявено на длъжника на 24.09.2015 г. Приложен е чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, като е прието, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и изискуемостта настъпва от деня на падежа или с възникване на задължението, ако не е уговорен срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага. След настъпване на този момент, кредиторът заемодател придобивал възможност да иска изпълнение на задължението по принудителен ред и от този момент започвал да тече срокът, предвиден в чл. 46, ал.1, т. 1 ЗКПО. Според проверяващия орган, от 2020 г. било възникнало задължение за проверяваното лице да отпише задълженията за главниците по непогасени договори за кредит в 5 годишен срок от обявяване на тяхната изискуемост от 24.9.2015 г. до 25.9.2020 г. Прието е, че през 2020 г. е възникнало задължение да отпише задълженията за лихви, неустойки, разноски за натрупаните лихви в 3 годишен срок. Подробно е отписано, че част от задълженията за лихви трябва да бъде отписана.

Видно е, че решението по т.д. 25/21 г, ОС – Благоевград, потвърдено с решение на въззивния съд, чиято отмяна се иска,

е постановено по искане на „КТБ“ АД в несъстоятелност срещу „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД. Прието , че вземането е основано на наличие на отговорност на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД спрямо „КТБ“ АД по 11 договора за банков кредит, описани в молбата в общ размер 96 564 626,90 лв. Съдът е приел, че отговорността на молителя в настоящето производство, „Консервна фабрика Петрич“ ООД, е възникнала на основание неизпълнение на задълженията по договорите за банков кредит от кредитополучателя и по силата на закона, на основание чл. 263 л от ТЗ, поради предвидена солидарна отговорност на дружества при преобразуването им и в конкретния случай поради отделяне на дружеството „Консервна фабрика Петрич“ ООД от „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД. В решението, чиято отмяна се иска е прието, че чл. 263 л от ТЗ, защитава кредиторите при разделяне и отделяне на имущество от едно дружество в друго, приемащо дружество. След отделянето на „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД и „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД, станало на 26.06.2013 г., те носят солидарна отговорност за задълженията, поети от „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД. Получените от отделилото се дружество права имали значение само във вътрешните отношения между него и дружеството, което също се било отделило. Наличието на посочените търговски сделки и липсата на изпълнение на посочените задължения са обосновали извод за наличие на вземания, произтичащи от търговска сделка. След изследване на възможността на дружеството с текущите си активи да покрие текущите задължения, съдът е констатирал неплатежоспособност и е открил производство по несъстоятелност за този търговец.

Производството за отмяна на влезли в сила решения, съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, е извънреден способ за проверка правилността на съдебно решение, да се отстрани несъответствието между решението и действителното правно положение, тогава когато са налице основанията, предвидени в чл. 303 от ГПК. Целта на производството е да се установи, че в хода на процеса, преди влизане в сила на решението, страната обективно, не поради умисъл или небрежност, не е могла да представи писмени доказателства, относно релевантни за процеса факти. Този пропуск следва да се дължи на обективни обстоятелства, а не на поведението на страната, тя да е могла, но да не е представила доказателството поради небрежност. Причините за несвоевременно представяне на доказателствата следва да е поради това, че не са узнали правнорелеванти факти, както и да са им били известни писмените доказателства, в които са удостоверени правнорелевантни факти за процеса, по който е постановено решението.

Представеното писмено доказателство – ревизионен акт, на което молителят основава искането си, е съставено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Решението е влязло в законна сила след постановяване на определение от Върховния касационен съд на 14.11.2022 г. Следва да се посочи, че като писмено доказателство, съставено след влизане в сила на съдебното решение, не би могло да представлява годно доказателство, обосноваващо отмяна на съдебното решение. Нормата на чл. 303, ал. 1 , т. 1 от ГПК предвижда, че на отмяна подлежат само тези решения, които не са могли да бъдат попълнени с доказателства, съществуващи до приключване на устните състезания пред въззивния съд. В случая съставеното доказателство ревизионен акт е след приключване на устните състезания пред въззивни съд. Датата на издаване на ревизионния акт е 29.11.2023 г. Устните състезания пред въззивния съд са приключили на 16.11.2021 г.

С така представеното писмено доказателство, ревизионен акт, молителят се позовава на обстоятелството, че предвид настъпилата погасителна давност, приложима към вземанията на „КТБ“ АД към „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ЕООД, от данъчния орган, същите изводи следва да се направят и за вземанията, произтичащи от същото основание, за които молителят отговаря по силата на закона с оглед отделянето и следвало да се приеме, че всички вземания на банката са погасени по давност и като такива следва да се намали пасива на дружеството длъжник и преценката за неплатежоспособност, посредством коефициентите за ликвидност, се направи с оглед намаляване пасива на длъжника, което щяло да доведе до различен извод относно неговото състояние, съответно да обуслови отмяна на решението и отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Действително вземанията, които са установени от съда по несъстоятелност като съществуващи и за които длъжникът отговаря на основание чл. 263 л ТЗ, вр. 127 ЗЗД, произтичащи от договори за банков кредит за „КТБ“ АД и произтичат от същите договори за банков кредит, сключен с кредитополучателя „В и Вгд оранжерии Петрич“ ООД, който е данъчно задължено лице съгласно представения в настоящето производство ревизионния акт съвпадат. Описаните в ревизионния акт договори за банков кредит, сключени между „КТБ“ АД и „ВиГвд оранжерии Петрич“, за които е прието, че произтичащите от тях вземания на банката са погасени по давност и поради това е увеличен счетоводния резултат за данъчни цели и договорите за банков кредит, които съдът по т.д. 25/21 г. е приел, за установяващи вземания на „КТБ“ АД към „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, са идентични. Погасителната давност, като факт с правно значение, представлява период от време, през който носителят на съответното вземане не го упражнява по предвидените в закона начини, поради което с цел да се обезпечи правна сигурност, законодателят е осигурил възможност на длъжника да се позове на този факт, след което кредиторът не би могъл да упражни правото си на вземане чрез средствата на държавната принуда. Следователно, изцяло във властта на длъжника е да упражни в процеса, в който това вземане му е противопоставено, правото си да направи възражение за погасителна давност. Изтичането на определен срок от време, с който се свързва от закона погасителната давност, не представлява факт, който не е могъл да бъде известен на длъжника в производството по несъстоятелност. Същият при полагане на обичайната грижа е могъл да упражни възражението за погасителна давност, в предвидения в чл. 629, ал. 2 и чл. 629, ал. 4 от ТЗ, срок, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/03.12.2018 г. по тълк.д. 1/17 г. на ОСТК на ВКС. Описаното приложение на закона в ревизионния акт е само за данъчни цели и не може това обстоятелство да обуслови наличие на факти, които да са от съществено значение и които страната да не е могла да установи към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд.

Извършената проверка в данъчното производство, спрямо кредитополучателя, не може да обуслови възникване на нов факт, който не е бил известен на длъжника в производството по несъстоятелност по т.д. 25/21 г. и молител в настоящето производство. Тълкуването на данъчния орган относно погасителната давност и приемането, че вземанията на банката по договори за кредит са погасени по давност, не може да създаде самостоятелни права на молителя, различни от предвиденото в чл. 110 и чл. 120 от ЗЗД, релевантни за решението, чиято отмяна се иска. Неоснователно е твърдението на молителя в настоящето производство, „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, че изключването на задълженията му към банката, би променило изводите за коефициентите на ликвидност, тъй като няма данни да е упражнил възражение за погасителна давност, в срок в производство за откриване на несъстоятелност, срещу искането на банката за откриване на производство по несъстоятелност относно същите вземания, основани на договорите за банков кредит. Представеният ревизионен акт спрямо различно лице („ВиВГД Оранжерии Петрич“ ООД) от лицето, за което е открито производство по несъстоятелност („Консервна фабрика Петрич“ ЕООД), съставен след приключване на устните състезания по делото за откриване на производство по несъстоятелност, не би могъл да обоснове изтекла давност, с която вземанията, произтичащи от търговска сделка установени като съществуващи в процеса, са погасени по давност. Констатациите на данъчния орган не са предпоставка за упражняване на правата на длъжника в производството по откриване на производство по несъстоятелност. Следва да се добави, че не биха могли изводите за изтекла давност спрямо кредитополучателя, с оглед представения ревизионен акт относно данъчни задължения на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ЕООД, праводател на молителя и кредитополучател, да са еднакви и спрямо молителя , с оглед разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД.

За пълнота на изложението, с оглед посочените обстоятелства от молителя за образувано срещу „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД производство по несъстоятелност по т.д. 252/19 г. по описа на ОС – Благоевград с решение № 860/20.02.2019 г. С това решение е открито производство по несъстоятелност, обявени са в несъстоятелност както дружеството „В и Вгд оранжерии Петрич“ ООД, така и „Комунално – битови услуги Петрич“ ЕООД , „Кожух Ванга“ ЕООД , „Си З оранжерии Петрич“ ЕООД, “БК и РЗ оранжерии Петрич“ ЕООД , „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, „Топлофикация Петрич“ ЕАД. С решение № 498 от 26.02.2020 г. по т.д. 3999/19 г., АС – София е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е открито производство по несъстоятелност по отношение на и „Комунално – битови услуги Петрич“ ЕООД , „Кожух Ванга“ ЕООД, „Си З оранжерии Петрич“ ЕООД“БК и РЗ оранжерии Петрич“ ЕООД, „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, „Топлофикация Петрич“ ЕАД. В частта спрямо „Ви Вгд оранжерии Петрич“ ООД, решението на първоинстанционния съд е потвърдено. С определение № 2 от 04.01.2021 г. по т.д. 1186/ 2020 г. решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване. С решението на въззивния съд е отречена хипотезата на чл. 609 от ТЗ спрямо „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД. В случая, предмет на искането за отмяна е решението на въззивния съд, с което е потвърдено решение по т.д. 25/21 г., ОС- Благоевград, за което решение се установи, че е влязло в законна сила, така както бе обсъдено по-горе.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение.

Върховният касационен съд

Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, чрез адв. П., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на решение № 285 /03.05.2022 г. по т.д. 946/21 г., Апелативен съд – София, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 43 от 03.08.2021 г. по т.д. 25/21 г. по описа на ОС – Благоевград.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: