Прекратяване на членство в сдружение при неплатен членски внос

Текстът на акта

Ключови фрази

Съдебен контрол на решенията на общото събрание на сдружението * прекратяване на членствено правоотношение * изключване член на сдружение

Р Е Ш Е Н И Е

№65

С. 30.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ИНА АНДОНОВА.…………………….. и с участието на прокурора ……………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 397 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 128 от 28.ІІ.2020 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол спрямо атакуваното от Л. А. от [населено място] решение на САС е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевирания в изложението му към жалбата правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а имено: „Дали при условията на чл. 22, ал. 1, т. 5 - във вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, относно начина за установяване на прекратено членствено правоотношение, е достатъчно в Устава на Сдружението, което всеки негов член е приел да спазва, да се предвиди, че при неплащане на членски внос за годината, членовете се считат за самоизключили се, с което отпада и членството им?

Както това е било констатирано и в предходното определение по чл. 288 ГПК, оплакванията на касатора А. са за неправилност на въззивното решение: поради неговата необоснованост и постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът А. е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа жалбата си и претендира отменяване както на обжалваното въззивно решение, така и на потвърденото с него решение на първостепенния съд, а също постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който неговият конститутивен иск с правно основание по чл. 25, ал. 6 /във вр. ал. 4/ ЗЮЛНЦ да бъдел уважен,ведно с присъждането на всички направени по водене на делото разноски, възлизащи общо на сумата от 1 654 лв. (хиляда шестстотин петдесет и четири лева), посочена в списък по чл. 80 ГПК. Обстойно мотивирани съображения в подкрепа на тези свои искания касаторът е изложил в свои писмени бележки по делото, представени едновременно с приключване на устните състезания в производството пред ВКС, като инвокираните в тях доводи са за безпротиворечивост в достатъчна степен на клаузата в устава на СВЛБ относно санкционната последица „самоизключване“ при неплащане за определен период от време на членски внос /съответната календарна година/, поради което с нея не се нарушавала общата законова разпоредба за прекратяването на членството по реда на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗЮЛНЦ.

В същото открито съдебно заседание ответното по касация Сдружение с нестопанска цел „Съюз на ветеринарните лекари в България“ е изразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК становище, че – като неоснователна – касационната жалба на Л. А. следвало да бъде оставена без уважение, а на юридическото лице да се присъдят разноски за настоящето касационно производство в размер на сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща изплатения адвокатски хонорар. Доводи в подкрепа на това свое становище Сдружението излага в своевременно депозирана писмена защита, главният сред които е, че не само имало извършено преди провеждане на Конгреса /ХХV-и редовен, от 11.V.2017 г./ плащане на дължимия членски внос от страна на избрания след това за председател Е. М., но и самото неплащане на конкретна имуществена вноска от страна на член на СВЛБ „по никакъв начин не то изключва автоматично от сдружението, защото неплащането може да бъде по ред субективни и обективни причини, които могат и трябва да бъдат изследвани от компетентния орган та сдружението“.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид становищата на страните по спора, вкл. аргументацията и съображенията им в приобщените към делото техни писмени бележки и защита, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба на Л. Т. А. от [населено място] е неоснователна.

Съгласно клаузите по чл. 9, алинеи 2 и 3 от Устава на ответното по касация /и по конститутивния иск на А./ Сдружение с нестопанска цел „Съюз на ветеринарните лекари в България“ (по-нататък „СВЛБ“): „Индивидуални или колективни членове на Съюза, които не са платили членския си внос за годината, се считат за самоизключили се, а при възстановяване на членството се заплаща членски внос и за пропуснатите години, по определения му размер в момента на възстановяване на членството“. На тази плоскост, тълкувайки в тяхната взаимовръзка отделните лимитативно изброени ( nummerus clausus) основания по чл. 22, ал. 1 ЗЮЛНЦ за прекратяване на членството в сдружение с нестопанска цел, сред които са и конкретно относимите такива по т.т. 3 и 5 от същия законов текст, въззивната инстанция прецизно е разграничила, че в процесния случай твърдяната от ищеца настоящ касатор хипотеза не се свежда до изключване /разбирано като „самоизключване“, според термина, употребен в чл. 9, ал. 2 от Устава на СВЛБ/, а на евентуално състояло се „отпадане“ на неговия съперник за председателския пост в СВЛБ Е. М. – предвид установения в хода на исковото производство факт на проявено от последния продължително неплащане на дължимия членски внос в периода 2012-2016 г.

Горните заключения на въззивния съд са съобразени с принципното положение в доктрината, както и в константната съдебна практика, че съдружник може да бъде изключен само на основание, изрично посочено в закона /ЗЮЛНЦ/, поради което е недопустимо в устава на което и да е сдружение с нестопанска цел да бъдат закрепвани допълнителни и различни от законоустановените основания за изключване. При посочени в устав основания за изключване, които са различни от законовите, както това е в процесния случай – чл. 9, ал. 2 от Устава на СВЛБ, решаващият съд дължи винаги преценка дали едно регламентирано в устройствения акт различно основание за изключване може да се субсумира под фактическия състав на някое от законните основания за изключване. Ето защо, правилно /законосъобразно и обосновано/ САС е приравнил т. нар. „самоизключване“ не към основанието по т. 3 на чл. 22, ал. 1 ЗЮЛНЦ, а на това по т. 5 от същия законов текст: „при отпадане“. Съгласно чл. 22, ал. 4 ЗЮЛНЦ обаче, отпадането поради невнасяне на установените имуществени вноски, респ. – поради системното неучастие в дейността, следва „да се констатира по документи“ по реда, предвиден в устава на сдружението. Данните по делото са, че такива писмени доказателства досежно пасивното поведение на неговия член Е. М., ответният по иска /и по касация/ СВЛБ не само не е изготвял, но и в неговия Устав е налице празнота : досежно отсъствието на каквато и да е регламентация /т.е. „ред“/ за констатиране на всяко настъпило отпадане на негов член в двете възможни хипотези на това законово закрепено основание за прекратяване на членството.

В заключение, отговорът на релевантния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, във връзка с който е бил допуснат касационен контрол на атакуваното от Л. А. въззивно решение, с категоричност следва да е отрицателен, доколкото при наличие на изрично установеното в закона основание по т. 5 на чл. 22, ал. 1 ЗЮЛНЦ за прекратяване на членството в сдружение с нестопанска цел, императивно се изисква във всяка от двете възможни хипотези на отпадане /“невнасяне установените имуществени вноски“ или „системно неучастие в дейността“/, това обстоятелство да е надлежно констатирано: „по документи по реда, предвиден в устава на сдружението“. Отразеното в такива документи е от съществено значение за законосъобразното осъществяване на дейността на СВЛБ, след като вземането на валидни решение от неговия Конгрес е предпоставено от наличието на съответния кворум, а точното установяване на последния не е възможно без ясна представа за неговия актуален членски състав.

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 290 ГПК и предвид изрично направеното от ответния по касация СВЛБ искане за това, касаторът Л. Т. А. ще следва – на основание чл. 81 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да бъде осъден да му заплати сума в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК – съгласно приложените към писмения отговор по ч;л. 287, ал. 1 ГПК/ адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие със софийското адвокатско дружество „Т. и съдружници“ и списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1-во ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2186 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 14.VІІІ.2018 г., постановено по т. дело № 1964/2018 г.

О С Ъ Ж Д А касатора Л. Т. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] / а също и със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. V, офис #501 ч/з адв. Л. С. от САК / - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК - да заплати на ответното по касация Сдружение с нестопанска цел „Съюз на ветеринарните лекари в България“ /Булстат[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2