Възобновяване на дело при задочно осъждане без изчерпване на мерките за издирване

Текстът на акта

Ключови фрази

Блудство с лице, навършило 14 г. * задочно осъден * възобновяване по реда на чл. 423, ал. 5 НПК * основателност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 497

Гр. София, 17 ноември 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА в присъствието на прокурора Е. С., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 697 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.423, ал.1 от НПК въз основа на постъпило искане от осъдения В. Б. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 209/2023 г. на Районен съд - Монтана. По същото е постановена присъда № 2/24.01.2024 г., с която молителят е осъден за престъпление по чл.150, ал.1 и във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е уважен предявеният от пострадалата А. Р. П. граждански иск за сумата от 2000 лв. Постановено е изпълнението на наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.

В подкрепа на искането за възобновяване се излага единствено довод по смисъла на чл.423 от НПК за протекло без участието на осъденото лице производство.

В съдебно заседание искането се поддържа от осъдения и назначения му служебен защитник с основанието за него. В тази връзка се твърди неизпълнение на изискването за връчване на обвинителния акт и неустановено знание на лицето за образуваното съдебно производство с произтичащата от това невъзможност за разкриване на обективната истина и възползването му от привилегирован ред за решаване на делото. Счита се, че със задочно му разглеждане драстично е нарушена гаранцията за справедлив процес по смисъла на ЕКЗПЧ.

Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането следва да се остави без уважение като неоснователно. Акцентира на това, че осъденият е участвал в досъдебното производство, като му е било предявено обвинение и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Поради напускане пределите на страната без да посочи адрес за призоваване не е участвал в съдебното производство и поради това не е било възможно да се изпълни процедурата за връчване на обвинителния акт.

Върховният касационен съд, като обсъди искането, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на наказателното производство, прие следното:

Депозираното искане за възобновяване на производството по нохд № 209/2023 г. на РС- Монтана е подадено от процесуално легитимирано лице срещу акт по чл.419, ал.1, изр.1 НПК в срока по чл.423, ал.1 НПК и е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Наказателното производство спрямо осъдения В. Б. М. е образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК под формата на досъдебно такова с № 1318/21г. по описа на РУ- Монтана на 09.12.2021 г. На същата дата в присъствието на служебно назначен защитник той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.150, ал.1 НК, разпитан е в това качество и му е определена мярка за неотклонение „подписка“. Изрично в изготвения протокол М. е заявил, че се отказва от правото да му бъдат предявени материалите по разследването. След внасяне на обвинителен акт в съда (на 17.02.23 г.) и образуване на съдебното производство, подсъдимият не е бил намерен на известните му адреси. Установено е чрез проведен с него разговор по телефона и сведение на трето лице, че се намира извън страната - на територията на Гърция, където живее и работи. Поради неуспешните опити да се установи точното му актуалното местонахождение, включително и чрез постановено общодържавно издирване с оглед принудително довеждане (с мярка „Установяване на адрес“, без да е извършено включване в системата „ШИС“) след изменение на мярката му за неотклонение в „задържане под стража“, съдебното производство е проведено по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 НПК без негово участие в присъствието на назначен от съда защитник. Постановената по делото осъдителна присъда № 2/24.01.2024 г. не е била атакувана пред въззивната инстанция.

От приложените по делото писма на МВР – Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, на РУ – Монтана и на прокурор при Районна прокуратура – Монтана, се установява, че въз основа на ЕЗА осъденият В. М. е предаден на българските съдебни власти от тези на Гърция и понастоящем е задържан за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода, чието начало е зачетено от 13.06.2025 г.

При така проследената фактология по делото, следва да се приеме, че в принципен план пропускът на лицето да вземе лично участие в съдебното производство се дължи главно на собственото му поведение. Обвинението е било обявено в негово присъствие, като впоследствие е констатирано отклонение от посочения при разпита му адрес, след като е било налице ограничението за това по силата на определената мярка за неотклонение „подписка“. Компенсирането на неупражненото му право на лично участие чрез предвидения ред за възобновяване на производството на основание чл.423, ал.1 от НПК, обаче се обуславя от приложимите в случая разрешения на СЕС в решение от 20 май 2025 г. по дело С -135/25 г., постановено по преюдициално запитване на ВКС с искане за установяване съвместимостта на националната правна уредба в чл.423, ал.1, изр.2 НПК (изключваща възобновяване спрямо задочно осъдено лице, укрило се след предявяване на обвинението в досъдебното производство) с изискването по чл.8, параграф 4 и чл.9 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343). Съобразно решението на СЕС лицето може да бъде осъдено в отсъствието му и да му се откаже правото на нов съдебен процес при условие, че компетентните национални власти са използвали всички разумни средства за установяване на местонахождението му преди съдебния процес и то да е било своевременно уведомено за последиците от неявяването си или да е упълномощило адвокат, който да го представлява пред съда в негово отсъствие. Несъмнената задължителност на така дадените предписания налага проверката за спазването на посочените изисквания за преценката за основателност на искането за възобновяване на задочно проведеното наказателно производство, в който смисъл е и актуалната практика на върховната съдебна инстанция (решения по к.д. № 1107/2024 г., на ВКС, І НО; по к.д. № 420/2025 г., ВКС, ІІ НО; по к.д. № 229/25, ВКС, І НО).

В процесния случай след уведомяването на осъдения М. за воденото срещу него производство и конкретното обвинение за престъпление по чл.150, ал.1 от НК, опитите да бъде открит на съобщения и останалите известни за него адреси, вкл. и в местата за задържане, са били без успех. Същият краен резултат са имали и предприетите такива действия още в досъдебното производство, в рамките на което е бил обявен за общодържавно издирване с постановена мярка „Принудително водене“. Съобразно изисканите справки за задгранични пътувания и предоставената по телефон информация в съдебната фаза на процеса е изяснено напускането на страната и пребиваването на неустановен адрес в Гърция, но няма данни осъденият да е бил обявен за международно издирване чрез Шенгенската информационна система в съответствие с чл.34 от Регламент 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на ШИС в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. При наличната по делото информация за пребиваването на лицето в съседна държава – членка именно използването на този способ би могло да се приеме за разумен и ефективен такъв за установяване местонахождението му и уведомяването му за съдебния процес и за неблагоприятните последици от неявяването му. Показателно за това е успешното му намиране въз основа на европейска заповед за арест след влизане в сила на осъдителната присъда спрямо него и предаването му от гръцките съдебни власти за изпълнението й.

На следващо място основателността на искането за възобновяване на производството произтича и от обстоятелството, че М. не е бил своевременно уведомен за последиците от неявяването си, нито е упълномощил изрично адвокат да го представлява в задочното съдебно производство. Съобразно цитираното решение на СЕС по дело С -135/25 г. (т.39) и решение на СЕС по дело С -644/23 (т.51) уведомяването за възможността делото да се разгледа и реши в отсъствие на обвиняемия, какъвто е смисълът на чл.8, параграф 2, б. а) от Директива 2016/343, може да бъде направено още в досъдебното производство. В процесния случай, както на този етап, така и впоследствие при започване на съдебното дело, няма данни да е изпълнено това условие само с оглед привличането на лицето като обвиняем. Отразеният от длъжностното лице по призоваване еднократен телефонен контакт с него, макар обективно да позволява съобщаването на обсъжданата информация, също не формира извод за реалното й предаване и получаване, доколкото липсва надлежно извършено удостоверяване в тази насока.

Алтернативно посоченото изискване по чл.8, параграф 2, б. б) от Директива 2016/343 за упълномощаването на адвокат, който да представлява отсъстващия подсъдим също не е спазено по настоящото делото. В досъдебното производство, а в последствие и в задочно проведеното съдебно такова е участвал назначен служебен защитник, на когото няма данни да е било изрично възложено представителство във водения неприсъствено за осъдения процес.

Предвид изложените съображения и преценката за неспазване на изискванията на чл.8, параграф 2 от Директива 2016/343, искането на осъдения В. М. за възобновяване на производството и провеждането на нов процес с негово участие е основателно и следва да бъде уважено, като се отмени постановената присъда и делото се върне за ново разглеждане на РС- Монтана от стадия на съдебното заседание.

С оглед изхода на делото и на основание чл.423, ал.4 от НПК е необходимо произнасяне на съда по мярката за неотклонение на осъдения, като с оглед съдебното му минало и с цел обезпечаване на коректно процесуално поведение, спрямо него следва да бъде постановено задържането му под стража.

Така мотивиран и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.4 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 209/2023 г. по описа на Районен съд - Монтана.

ОТМЕНЯ постановената по същото присъда № 2 от 24.01.2024 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

ВЗЕМА спрямо В. Б. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.