Преизчисляване на ток при софтуерна намеса в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

гр.София, 13.07.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдията Декова

гр.дело №589 по описа за 2020 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв.М., срещу въззивно решение от 05.12.2019г., постановено по в.гр.д.№700/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение от 26.06.2019г. по гр.д.№699/2019г. на Районен съд – Велико Търново, за уважаване на предявения от П. И. П. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 80 от 05.02.2021г. по поставения от касатора и уточнен от съда /съгласно т.1 на ТР по т.д.№1/2009г., ВКС, ОСГТК/ въпрос: „Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г., и след пълната отмяна на ПИКЕЕ, считано от 23.11.2018 г.“, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС – посоченото от касатора решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., ВКС, I г. о. С цитираното решение е приета допустимост на преизчисляването на сметката за потребление за минал период и в случаите, когато доставената електроенергия е обективно погрешно отчетена и заплатена в по-малък от действително потребения размер, поради грешно въведени в информационната база данни. В решението е коментиран и въпросът за приложението на относимите към тези случаи разпоредби на ЗЕ и ПИКЕЕ , като неизключващи общите правила на ЗЗД за отговорността, доколкото по правилото на чл. 183 ЗЗД купувачът дължи заплащане на това, което действително е получил. В този смисъл са и решение № 124 от 18.06.2019 по гр. д. № 2991/2018 г., ВКС, III г. о., реш. № 150 от 26.06.2019 по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о. реш. № 160/ 31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г., ІV г.о., реш. по гр. д. № 169/2020 г., ІV г.о., реш. № 107/26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020 г., ІІІ г.о., реш. по гр. д. № 1553/2020 г., ІV г.о., реш. по гр.д. № 4124/2019 г., ІІІ г.о., реш. № 216/13.01.2021 по гр. д. № 989/2020 г., ІV г.о., реш. № 47/09.03.21 по гр.д. № 2299/2020 г., ІІІ г.о., реш. № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 2541/2020 г., ІІІ г.о. на ВКС и др., която практика се споделя от настоящия съдебен състав. Според тази практика чл. 183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба /чл. 318 и сл. ТЗ/. И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент/, а за купувача – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. Дружеството снабдител може да преизчислява сметките, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена, и в периода, през който са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. с изключение на чл. 48 - чл.51, и дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за случаи на неотчитане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване /СТИ/ при крайния клиент за минал период. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Ответниците по касационната жалба П. И. П., чрез процесуален представител адв.Н.-Т., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Междувременно П. И. П. е починал и производството е продължило в лицето на неговите наследници К. Д. П., П. П. С. и И. П. П..

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от П. И. П. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че П. И. П. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 12 394.16 лв., начислена по партидата му с клиентски № [ЕГН], за обект на адрес в [населено място], за периода 12.09.2017г. – 11.09.2018г., за корекция на сметки за електрическа енергия.

С оглед отговора на поставения правен въпрос, а и с оглед заявеното в отговора на исковата молба становище, поддържано и във въззивната жалба, че се „претендира заплащане на реално потребена електрическа енергия, а не служебно изчислена такава на база математически формули“, незаконосъобразно въззивният съд се е занимал да изследва: дали настоящият случай попада в уредените в нормите на ПИКЕЕ фактически състави, пораждащ правото на енергийното предприятие да извършва корекции на сметките на клиентите за минал период, през който вече има извършени плащания на отчетени по надлежния ред показания.

Въззивният съд е приел, че ищецът е носител на правото да закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност, по силата на съществуващия между страните договор за продажба на ел.енергия при общи условия, по който ищецът има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР на ЗЕ по процесната партида, и се явява краен клиент по смисъла на §1 т.27г от ДР на ЗЕ. Установено е извършване на процесната проверка от служителите на ЕРП, съставянето на КП, подписан от представители на ЕРП и двама свидетели - при отсъствие на абоната, установяване на посочените показания в четвърта тарифа, невизуализирани на дисплея на СТИ, работещ в класа си на точност, факта на начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. В хода на осъществената проверка на електромера на абоната електромерът е бил демонтиран и в протокола са вписани показанията му по всички тарифи. При софтуерно четене на електромера в БИМ са установени показанията на дневна, нощна и върхова тарифи, като същите съвпадат с посочените от вещото лице.

Въззивният съд е приел, че наличието на показания за количества ел.енергия в невизуализирания на екрана на електромера регистър Т4 само по себе си не установява, че това е количество ел.енергия е доставено и потребено от абоната. Изложил е съображения, че действително в протокола на БИМ е отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ ел.енергия и същият представлява по своя характер официален свидетелстващ документ, който по аргумент от чл.179 ал.1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия, но по съображения, че: в случая натрупването на показанията по четвърта тарифа не е станало в присъствието на тези лица, а и в БИМ не е извършено изследване работата на СТИ по тарифен регистър Т4, съдът е приел, че само въз основа на този документ не може да се обоснове извод, че съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания са на реално преминала през него ел.енергия и то за конкретен времеви период. Приел е, че няма данни при първоначалния монтаж на въпросното подменено СТИ какви са били показанията на регистър Т4, поради което не може да се установи дали записаните в него показания не са съществували отпреди монтажа. Прел е, че събраните по делото доказателства, както и експертното заключение, не установяват от кога е започнал този запис в процесния регистър, как и през кои часови зони е натрупването, както и конкретната причина за това и дали те изобщо отразяват реално потребление на ел.енергия. Посочил е, че в случай, че това натрупване се дължи на софтуерна манипулация или на софтуерна грешка, не се установява кога е настъпил този факт. Приел е, че представените корекционна справка и фактура по своята същност представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и също не могат да установят реално доставена ел.енергия. По тези съображения въззивният съд е приел, че правното основание на ответното дружество да търси плащането на цена за количество ел.енергия, записано като показания в скрит за инкасатора и потребителя регистър на СТИ, намиращо опора в разпоредбите на чл.183 ал.1, чл.200 ЗЗД вр. чл.17 т.2 и чл.26 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, не съществува поради липсата на доказателства, установяващи твърдения факт на реално потребление на ел.енергия за конкретен период от време.

Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В случая, въззивният съд в нарушение на задълженията си не е обсъдил събраните по делото доказателства пооделно и в тяхната свъкупност и не е дал отговор на доводите и възраженията във въззивната жалба. Електромерът е произведен през 2015г. /констативен протокол, протокол на БИМ и заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, съответно на л.33, л.23 и л.54 от първоинстанционното дело/ и е монтиран на 17.07.2015г. в обекта на ищеца с нулеви показания по визуализираните на дисплея три тарифи - за дневна, нощна и върхова енергия /констативен протокол на л.33/. Към датата на проверката - 11.09.2018 г., електромерът е в срока си на метрологична годност. При извършената в БИМ /след демонтиране на електромера/ метрологична експертиза е констатирано, че отсъстват механични дефекти на СТИ; при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, при която действително потребената енергия се разпределя в невизуализирана тарифа 1.8.4 – 065779,9 кВТч, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергията; електромерът не съответства на техническите характеристики. Тези изводи са възпроизведени и в заключението на вещото лице – електроинженер. По поставени от ответника въпроси вещото лице е посочило, че при активиране на програмата за прочит на самоотчетите по тарифи на процесното СТИ не може да се извлече информация за цифровите показания при самоотчетите по тарифи на конкретното СТИ /каквато технологична възможност има за този тип СТИ/ и че при софтуарен прочит на СТИ не може да се установи началния момент на натрупване на цифрови показания по тарифа 1.8.4. Поставените въпроси и отговорите на СТЕ не са изчерпвали необходимите за изясняване на делото посредством специални знания факти и връзки между факти.

За да се отговори на доводите и възраженията на страните по делото съдът е следвало да вземе експертно заключение и по допълнителни въпроси - какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ, възможно ли е да не се дължи на човешко поведение; какъв е механизма на действие на използваната софтуерната програма върху записите на електромера; какво представлява тя като софтуерен продукт; каква техника позволява нейното активиране; как програмата въздейства за да препараметризира записванията на преминаващата през СТИ електроенергия - чрез разпределяне при едновременен запис в повече от една тарифи, или по друг начин; в какво съотношение се разпределя преминаващата електроенергия в тарифите; зададено ли е посредством препрограмиране това съотношение; в постоянна активност ли е пренасочването, или се активира при определени технически условия, константно и равномерно ли е пренасоченото количество като ефект от работата на програмата. Ако е така, от редовния периодичен отчет на тарифи 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 в количествено отношение, да се установи пропорционално пренасоченото количество електроенергия в невизуализирания регистър /като част/ за исковия период /като време/. Тези задачи е следвало да се възложат на комплексна експертиза с участие и на софтуерен инженер, за да се определят компетентно /с вероятност, или със сигурност/ релевантните обстоятелства - какво е количеството ел.енергия, отчетена в тарифа 1.8.4 за едногодишния период по фактурата - цялото, или част от цялото количество преминало към момента на проверката, при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ. В зависимост от отговорите, вещото лице - електроинженер следва да провери и остойностяването по оспорваната фактура, като вземе предвид приложимите решения на КЕВР относно регулираните цени на ел. енергията за периода. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна комплексна експертиза съгласно чл. 201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като се налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново, който ще следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 05.12.2019г., постановено по в.гр.д.№700/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: