Спиране на дело за дълг при оспорен отказ от наследство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

гр. София, 10.11.2020 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3668/2019 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на Л. К. Д. с пълномощник адв. Г.В. срещу решение №2075 от 30.03.2019г по гр.дело №8574/2018г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 05.12.2017г по гр.д. № 10371//2017 на Софийски районен съд е уважен иск на С. М. Б. срещу касатора като наследник на К. Д. Х., с правно основание чл. 240 и чл. 5 ЗН за сумата 5000 евро - половината от неизпълненото задължение на наследодателя, по договор за паричен заем. Първоинстанционният съд е отхвърил иска ,като решаващо е взел предвид изтъкнато преди приключване на делото в тази инстанция обстоятелство ,че ответникът се отказал от наследство, за което е представил удостоверение от 01.11.2017г . Отказът е бил вписан след предявяване на иска и след срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба .Като въззивен жалбоподател ищцата е изтъкнала оплакването ,че съдът е основал решението на факти , които не е следвало да обсъжда съгл чл. 133 и чл.143, ал.3 ГПК. Оспорване ,че отказът от наследство е произвел действие ищцата С. Б. е направила не с въззивната жалба , а като е завела иск. С молба от 04.07.2018г тя е изтъкнала пред въззивния съд основание по чл.229, ал.1 т.4 ГПК поради образуваното гр.д№84435/2017г на СРС 150 с-в по иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД досежно представеното удостоверение за отказ от наследство, като преюдициално за спора . Към молбата обаче не е било приложено удостоверение за предмета и висящността на делото пред СРС ,поради което с определение №16838/01.08.2018г въззивният съд е приел ,че не се установяват предпоставки по искането на ищцата за спиране на производството по делото при основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК ,т.е не се удостоверява съществуването на дело по висящ преюдициален спор , по иск с предмет нищожност на отказа от наследство. В същото определение е приел приложените към молбата за спиране „нововъзникнали„ писмени доказателства ,от които е направил извод в решението,че отказът от наследство , на ответника Л. Д. от 30.10.2017г. е недействителен, тъй като е извършен след приемане на наследството от него в по- ранен момент .С въззивната жалба страната не е правила доказателствени искания,нито е повдигала подобно възражение .

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо, неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила , както и поради необоснованост.Въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск ,по недопустимо за разглеждане възражение извън очертаните в жалбата предели, в съществено нарушение на чл.269 ГПК. Съображения по същество са развити в от адв. Г.В. , пълномощник на касатора .
Ответницата по касационната жалба С. М. Б. в отговор е заявила основно възражения по нейното допускане до разглеждане .По същество изтъква ,че изводът на въззивния съд за недействителен отказ от наследство е парвилен .

С определение №407 от 14.05.2020г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е опусната до разглеждане ,за да се провери допустимостта на обжалваното решение .Служебно от настоящата инстанция е изискана справка за предмета и висящността на гр.д № 8443582017г на СРС 150 състав , съгласно която същото е образувано по искова молба на С. М. Б. срещу Л. К. Д. за прогласяване за нищожен отказа от наследство ,делото е висящо .

Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение.Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора” Връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.Висящото производство по иска за установяване на нищожност на отказа от наследство,който отказ е заявен от наследник ,привлечен да отговаря за задължения на наследодателя, има обуславящо значение за правилността на решението в настоящия процес ,по иска с правно основание чл. 240 ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени от ВКС в т.1 на ТР № 1/09.07. 2019 по т.д № 1 /2017г, ОСГТК,процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило.Съдът е длъжен да спре делото,при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Нарушаването от въззивния съд на нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, е порок, който води до недопустимост на съдебния акт (чл.281, т.2 ГПК).

Като не е съобразил гореизложеното , Софийски градски съд е постановил недопустимо решение което следва да бъде обезсилено. Решението е постановено след като основанието за спиране се е осъществило в хода на въззивното производство ,Ето защо при обжалване пред ВКС съдебният акт на въззивната инстанция подлежи на обезсилване като недопустим съгласно разясненията в ТР №1/2019 по т.д /2017г ОСГТК .

До постановяване на недопустимо решение се е стигнало поради разбирането на въззивния съд ,че наличието на друго всящо дело при предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК като процесуален факт следва да бъде удостоверено от страната, поискала спиране на производството най-късно с подаването на самата молба ,а липсата на приложени доказателства за образуваното дело обуславят нейното отхвърляне. Това разбиране е неправилно, в нарушение на принципа на служебното начало, който е водещ при проверка относно предпоставките по чл. 229, ал.1 т.4 ГПК .Следвало е въззивния съд да укаже на страната необходимостта да удостовери предмета и висящността на делото, което сочи в молбата си , или сам служебно да извърши проверка на предпоставките за спиране на производството.

Налага се обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд ,с указания да се спре производството по делото до приключването на производството по гр.д № 8443582017г на СРС 150 състав

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Обезсилва решение №2075 от 30.03.2019г по гр.дело №8574/2018г. на Софийски градски съд

Връща делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд съгласно дадените указания .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: