Определяне на режим за изтърпяване на наказание при одобрено споразумение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 195

гр. София, 16.04.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 637по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и е образувано по искане на и. ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 779/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е било одобрено споразумение от 29.05.2025 г. за решаване на делото в досъдебното производство по отношение на Д. Д. М. - в частта относно режима за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 2 години за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК.

В искането, поддържано в съдебно заседание пред ВКС от прокурора от ВКП, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на определението за одобряване на споразумението в частта относно определения първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (който е следвало да е строг, а не общ) и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав- в производство по чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК .

В с. з. пред ВКС осъденият не се явява, като служебно назначеният му защитник – адв. Г. Ц. В. подкрепя направеното искане от и. ф. Главния прокурор и моли да бъде уважено.,

Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните, както и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането е допустимо, тъй като е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, считано от влизане в сила на споразумението – 29.05.2025 г. Същото е подадено и от компетентен орган, какъвто е бил и.ф. Главен прокурор Б. Сарафов към 19.06.2025 г.. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО.

От материалите по делото е видно, че НОХД № 779/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд е образувано въз основа на внесено от прокурора споразумение (постигнато от него и защитника на обвиняемия) за решаване на наказателното производство по ДП № 579/2025 г. на трето РУ на ОД – МВР – Варна. С протоколно определение от с. з. на 29.05.2025 г. Варненският окръжен съд е одобрил споразумението, съобразно което обвиняемият Д. Д. М. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК, за което във вр. с чл. 54 от НК се е съгласил да му бъде наложено наказание 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 5000 лв., както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение, считано от 24.04.2025 г. Обвиняемият се е съгласил и да заплати направените по делото разноски в размер на 890, 56 лв.

Същият ден е проведено отделно производство по реда на чл. 306, ал. 1 от НК, като прокурорът е направил искане за произнасяне по веществените доказателства, както и прилагане на чл. 68 от НК – да се постанови отделно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от 1 година и 4 месеца, наложено на М. по предходно осъждане, което е уважено. С определението си от 25.09.2025 г. (с рег. № 600/30.05.2025 г.) Варненският окръжен съд е привел в изпълнение наложеното на М. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца по НОХД № 1605/2024 г. (в сила от 04.01.2025 г.) и е постановил да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В искането за възобновяване се твърди, че Варненският окръжен съд незаконосъобразно е постановил наказанието от 2 години лишаване от свобода по НОХД № 779/2025 г. да бъде изтърпяно при общ режим. Сторил е това в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, тъй като деянието по това дело е било извършено в изпитателния срок на отложеното наказание по НОХД № 1605/2024 г. (1 година и 4 месеца) и след като сборът от двете наказания надвишава 2 години, то наказанието по НОХД № 779/2025 г. е следвало да се изтърпява при първоначален строг режим. Изтъкнати са и съображения за невъзможност за прилагане на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, доколкото данните за извършените престъпления и личността на М. са го очертават като лице с висока степен на обществена опасност. Според прокурора съдът е следвало да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 5, вр. ал. 7 от НПК, като предложи промяна в споразумението и ако тя не бъде приета, да откаже одобряването му. Поради непредприемането на тези мерки е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила.

ВКС не възприема изложената в искането позиция.

На първо място и преди всичко следва да се припомни, че споразумението е особена процесуална формула за решаване на делото и действието й се обуславя от постигането на валидно съгласие за съществените елементи, присъщи на една присъда, сред които са размера на наказанието и начина на изтърпяването му. Към момента на одобряването на въпросното споразумение въобще не е имало основание за обсъждане на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и още по-малко необходимост от намеса на съда при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание по НОХД № 778/2025 г., за което страните са постигнали съгласие да е общ. Тогава все още не е било постановено определението с рег. № 600 от 30.05.2025 г., в което е констатирано, че престъплението по това дело е било извършено в изпитателния срок по предходно осъждане и респ. не е било „постановено“ отложеното наказание да се изтърпи отделно, а оттук и да се преценява дали срокът на двете наказания надвишава 2 години. Отделно от това, макар в съдебният акт за одобряване на споразумението изрично да не е посочена хипотезата по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС (допускаща възможност за определяне на общ режим и в случаите по чл. 57, ал. 1, т. 2 – вкл. б. „в“ от ЗИНЗС, на която се позовава и.ф. Главния прокурор в искането си), то приложението й не е изключено. В този аспект е очевидно, че страните са договаряли в рамките на закона и съдът не е имал основание да намери, че постигнатото съгласие му противоречи, за да се иска от него да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 5, вр. ал. 7 от НПК. Последващата промяна в позицията на прокуратурата само за режима, заявена в искането за възобновяване и представляваща по естеството си оттегляне на даденото вече съгласие по споразумението по този въпрос, въобще не е основание за ревизия на съдебния акт за одобряването му, което е сторено без да са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон. Следва още да се припомни, че споразумението е един цялостен акт, демонстриращ съгласие на двете отделни страни в производството (обвинение и защита), като дори и в определени случаи да е налице допуснато нарушение, то би довело до цялостната, а не частична отмяна, тъй като не е известно дали при променените условия, вкл. относно режима, би се стигнало въобще до споразумение.

Извън това, следва да се посочи,, че в искането за възобновяване се претендира твърдяното нарушение да бъде отстранено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК, което обаче е допустимо, когато съдът е пропуснал да направи това с присъдата, респ. със споразумението, какъвто не е настоящия случай.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на и. ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 779/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е било одобрено споразумение от 29.05.2025 г. за решаване на делото в досъдебното производство по отношение на Д. Д. М. в частта относно определения общ режим за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.