Недопустимост на установителен иск за основанието за прекратяване на трудов договор

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. София, 09.12.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 509/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Агро – 03” ООД срещу въззивно решение № 1190/21.10.2019 г. по в. гр. д. № 1467/2019 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение на Варненски районен съд, с което е уважен предявения от Е. Д. И. срещу „Агро – 03” ООД иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от ищцата поради забавено плащане на трудовото възнаграждение за периода от 01.04.2018 г. до 26.09.2018 г., както и плащания по общественото осигуряване.

Касационното обжалване на въззивното решение в тази част е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК поради вероятна недопустимост по въпроса дали е допустим иск по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 357, ал.1 ГПК за установяване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост на иска за признаване за установено, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено едностранно от нея на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото исковете за установяване на факт са допустими единствено в изрично предвидените в закона случаи, сред които не попада предявеният от И. установителен иск.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор № 00012/15.09.2017 г. ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител” при ответното дружество, като между страните е бил уговорен 30-дневен срок на предизвестие за прекратяването му. На 25.09.2018 г. ищцата отправила до управителя на дружеството изявление, връчено на представител на ответника на 26.09.2018 г., че желае да бъде освободена от заеманата длъжност на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забавяне на изплащането на цялото трудово възнаграждение за месеците април, май, юни, юли, август и септември 2018 г. и за плащане на вноските за обществено осигуряване през последните месеци. Със заповед № 5/21.11.2018 г. на управителя на „Агро – 03” ООД, връчена на И. на 04.12.2018 г., ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 18.09.2018 г. е изнесла от офиса на дружеството ведомостите за изплатените ѝ заплати за периода от април 2018 г. до юли 2018 г., които представляват поверителна информация, като взела със себе си и ключовете за офиса, а впоследствие било констатирано, че сужителката е злоупотребила със служебното си положение, като е издала фактури за недействителни сделки.

Въззивният съд е приел, че искът за установяване в отношенията между страните, че трудовото правоотношение е прекратено от ищцата без предизвестие е допустим, предвид разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ, както и че ищцата има правен интерес от водене на така предявения иск. Според въззивния съд искът е основателен, тъй като е било налице основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от служителя поради неплащане на дължимо трудово възнаграждение, като с отправяне на заявлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение е било прекратено, считано от датата на получаване на изявлението от работодателя (26.09.2018 г.).

Настоящият състав на ВКС намира, че искът за установяване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е недопустим, защото липсва правен интерес, с този иск не се постига промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор, и е предвиден друг ред за защита на уволнения работник или служител. В случая страните не спорят относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено, а уволненият работник или служител оспорва само основанието за прекратяване. Но тогава единственият път за защита е кумулативно съединяване на конститутивните искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и по чл. 344, ал.1, т.4 КТ, защото чрез тях се постига промяна в правното положение на страните, промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор. С предявяване на установителен иск не може да се предизвика промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор, откъдето следва, че липсва правен интерес и е налице недопустимост за този път на защита. В този смисъл е и решение № 110/20г. на ІV ГО, към което настоящият състав се присъединява.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1190/21.10.2019 г. по в. гр. д. № 1467/2019 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение на Варненски районен съд, с което са уважени предявените от Е. Д. И. срещу „Агро – 03” ООД искове по чл. 124 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от ищцата поради забавено плащане на трудовото възнаграждение за периода от 01.04.2018 г. до 26.09.2018 г., както и плащания по общественото осигуряване и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: