Задължение на съда да назначи експертиза за стойността на дружествен дял

Текстът на акта

Ключови фрази

Изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник * експертиза * дружествен дял при прекратяване участие на съдружник в дружество

5
Р Е Ш Е Н И Е
№29
София, 30.01. 2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 451 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Трейд Еспрес Д.” ЕООД, представлявано от адв. С. С. М., срещу решение № 387 от 15.11.2023г. по в.т.д. № 191/2023г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 4 от 05.01.2023г. по т.д. № 390/2022г. на Окръжен съд Пловдив. С потвърденото първоинстанционно решение е прекратено на основание чл.231, ал.3 ДОПК дружество „Трейд Еспрес Д.” ЕООД и касаторът е осъден да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, както и по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 80 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че не е налице предпоставката на чл.231, ал.4 ДОПК за отхвърляне на иска – че на кредитора е изплатена припадащата се на длъжника част от имуществото на дружеството. Излага съображения, че дружеството не разполага с друго имущество освен внесения от едноличния собственик капитал в размер на 5000 лева и не е разполагало с имущество и към края на октомври 2021г. Сочи, че въззивният съд неправилно не е уважил молбата му за отлагане на съдебното заседание поради ангажираност на процесуалния представител на дружеството, като неправилно е приел, че не са налице доказателствени искания, въпреки направеното във въззивната жалба искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

Ответникът по касация Национална агенция за приходите не представя отговор на касационната жалба.

С определение № 3501 от 23.12.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът и служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза за установяване на стойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 ТЗ при прекратяване на участието на съдружник?“

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е изложил съображения, че искът по чл.231 ДОПК представлява правен способ за удовлетворяване на публично вземане чрез насочване на изпълнението към специфично по съдържание вземане на длъжника-съдружник в търговско дружество – това за равностойността на дружествения му дял, определен по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ, като разпоредбата на чл.231, ал.4 ДОПК ясно и изчерпателно изброява условията за отхвърляне на иска, респективно - по аргумент от противното – за успешното му провеждане: ако дружеството изплати по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно с чл.125, ал.3 ТЗ, или ако удовлетвори самото вземането. Приел е за безспорно, че вземането в неговата цялост не е било удовлетворено. Приел е за безспорен и факта на извършено в хода на първоинстанционното производство плащане на сумата от 5000 лева, но е споделил извода на първоинстанционния съд, че този факт е неотносим към спора, доколкото делът на съдружника е бил определен по счетоводен баланс на дружеството към 17.08.2022 г. – девет месеца след срока по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Въззивният съд е приел за неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради неустановяване от страна на първоинстанционния съд на размера на дела на длъжника чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Посочил е, че след като страната не е заявила своевременно доказателства и не е установила относимите към спорното правоотношение факти съобразно с възложената й по реда на чл.154 ГПК доказателствена тежест в процеса, релевираните в подкрепа на възраженията твърдения на ответника са останали недоказани, поради което е намерил за правилни и изводите на съда относно липсата на условията по чл.231, ал. 4 ДОПК за отхвърляне на предявения иск.

По процесуалноправния въпрос:

По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д.№ 468/2011 г. на ТК, ІІ ТО, решение № 224/10.09.2010 г. по т.д. № 765/2008 г. на ІІ ТО и др., според която стойностното изражение на дружествения дял следва да е базирано или на съставен от дружеството междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на изрична проверка от вещо лице, или, при непредставяне на такъв междинен баланс от задълженото лице, на заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализирана съдебно-икономическа експертиза. Прието е, че при оспорване на редовността и верността на междинния баланс следва задължително да бъде назначена ССЕ, включително и служебно, съгласно указанията в т.11 от ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГТК на ВКС, която да даде заключение за стойността на дела към релевантния по смисъла на чл.125 ал.3 ТЗ момент, при спазване на нормативните разпоредби на чл.13 от ЗСч /отм./, § 1, т.3 от ДР на същия закон и съответните приложими счетоводни стандарти, действащи по това време.

По основателността на касационната жалба:

В отклонение от така формираната практика на ВКС въззивният съд е приел, че не е налице основание за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размера на припадащата се на длъжника З. Д. Д. част от имуществото на „Трейд Експрес Д.” ЕООД към 31.10.2021г.

Предмет на настоящото производство е предявен от Национална агенция за приходите иск с правно основание чл.231, ал.3 ДОПК за прекратяване на ответното дружество „Тейд Експрес Д.” ЕООД. Ищецът е изложил твърдения, че по отношение на З. Д. е образувано изпълнително дело за събиране на установени изискуеми публични вземания в размер на 216 997,74 лева, по което с постановление от 21.03.2018г. е наложен запор на притежаваните от длъжника 100 броя от общо 100 дружествени дяла на обща стойност 5000 лева от капитала на дружеството, вписан в ТРРЮЛНЦ на 27.03.2018г. Посочил е, че на 27.07.2021г. на дружеството е връчено изявление по чл.231, ал.3 ДОПК за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, но дяловото му участие не е било изплатено.

Правилно въззивния съд е приел, че съгласно чл.231, ал.4 ДОПК основанията за отхвърляне на иска са изплащане от дружеството по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно с чл.125, ал.3 ТЗ, или удовлетворяване на самото вземането. По делото не е спорно обстоятелството, че вземането на ищеца не е удовлетворено, като възражението на ответника е, че искът е неоснователен поради изплащане по сметка на публичния изпълнител на припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото. Според разпоредбата на чл.231, ал.4 ДОПК припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото се определя съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. В случая ответникът е посочил, че е изплатил припадащата се на съдружника част от имуществото на дружеството, определена въз основа на счетоводен баланс към 17.08.2022г., представен по делото. Правилно въззивният съд е приел, че съгласно чл.231, ал.2 и ал.3 ДОПК делът на съдружника от имуществото на дружеството следва да бъде определен въз основа на счетоводния баланс към 31.10.2021г., а не към 17.08.2022г. Прекратяването на участието на съдружника-длъжник е настъпило с изтичане на тримесечният срок, считано от връчване на изявлението по чл.231, ал.3 ДОПК за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, т.е. на 27.10.2021г. В противоречие с практиката на ВКС обаче въззивният съд, констатирайки, че е представени счетоводен баланс, който не е изготвен към релевантния съгласно чл.231, ал.4 ДОПК вр. чл.125, ал.3 ТЗ момент, въпреки направеното във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила и формулирано доказателствено искане, не е назначил специализирана съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за стойността на дела към релевантния по смисъла на чл.125 ал.3 ТЗ момент.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено. На основание чл.298, ал.3 ГПК делото трябва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да назначи поисканата с въззивната жалба съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за стойността на дела към релевантния по смисъла на чл.125 ал.3 ТЗ момент при спазване на нормативните разпоредби на Закона за счетоводството и съответните приложими счетоводни стандарти.

При новото разглеждане на делото въззивният съд, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл.294 ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 387 от 15.11.2023г. по в.т.д. № 191/2023г. на Апелативен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: