Задължения на съда при експертиза за корекция на сметка за ток

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№61

гр.София, 02.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдията Декова

гр.дело №1898 по описа за 2021 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. С. С., чрез процесуален представител адв.Й. А., срещу въззивно решение от 16.02.2021, постановено по в.гр.д.№3381/2020г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 25.09.2020г. по гр.д.№833/2020г. на Варненски районен съд, е отхвърлен предявения от Й. С. С. срещу „Енергоразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1 от 04.01.2022г. по поставените от касатора въпроси относно назначаване на експертиза и оценка на заключението на вещото лице, които са обусловили изхода на спора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения на ВКС и на т. 10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК/отм./. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице. Освен това обаче заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. В тази връзка съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него – чл. 202 ГПК /чл. 157, ал. 4 ГПК отм./, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от Й. С. С. срещу „Енергоразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата от 6638,23 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН] за периода от 07.01.2018г. до 20.12.2019г., за която сума е издадена фактура № 0106093192 от 16.01.2020г.

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд е приел, че видно от Протокол за монтаж № 2130423 от 06.01.2018г., съставен от служители на „Енергоразпределение Север“ АД, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 111402116204, при посочените в същия показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията, респ. липсата на такива във върхова тарифа. На 20.12.2019г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен Констативен протокол № 1106119, в присъствие на един свидетел. При проверката електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 560742. Протоколът е подписан от представители на „Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на „Енерго-Про Продажби” АД и от свидетеля. Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 10/08.01.2020г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от 14.01.2020г. в размер на 33989 кWh за периода 07.01.2018г. – 20.12.2019г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Прието е за установено въз основа на експертното заключение по делото и обясненията на вещото лице, че процесният електромер е минал задължителна първоначална метрологична проверка през 2011г.; през 2017г. е подложен на повторна проверка за годност в БИМ, а метрологичната му годност изтича през 2023г.; към момента на проверката, уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия; при нормална неманипулирана схема на присъединяване на абоната към ел.разпределителната мрежа, следва цялото количество потребявана електроенергия от абоната да преминава през измервателната схема на СТИ и да се отчита; при проверката не е констатирана промяна в схемата за присъединяване, поради което отчетените в Т3 количества електроенергия са доставени и преминали пред СТИ; същите са регистрирани в Т3, която не е визуализирана на дисплея /по заводска настройка/; процесният тип електромер отчита в нулевия регистър/сборен/ изцяло преминалата през електромера ел.енергия – във видим и невидим регистър. Според вещото лице, технически е невъзможно стойностите по Т3 да са въведени софтуерно и да не са потребени от абоната, тъй като енергията, която се отчита, постъпва по аналогов код и не е възможно с цифрова намеса да се вкара отчет на електроенергия. Чрез софтуерна /цифрова намеса/ може да се коригира само програмата, по която се управлява електромера, но не и количествата електроенергия. Това е и причината, при повторното монтиране на електромера, стойностите в Т 1 и 2 да не са нулирани, а със съответните отчети. В заключението е посочено, че електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия в обекта. Натрупаното количество в скрития регистър е отчетено от процесния СТИ. Прието е, че от представения по делото протокол за метрологична проверка на процесния електромер от 29.11.2017г. се установява, че към датата на монтажа на същия в обекта на ищцата в регистър 1.8.0 се съдържат единствено отразените в 1.8.1 и 1.8.2 количества електроенергия.

Въззивният съд е приел за установено от съвкупността на доказателствата по делото, както и от заключението на вещото лице, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, че към датата на монтажа през 2018г., уредът, отчитащ потреблението в обекта на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ в обекта е монтирано след метрологична проверка с посочени показания по видимите тарифи, които съответстват на записаното в сумарен регистър, поради което е изключено показанията във невидимите регистри на електромера да са различни от нулевите. По тези съображения въззивният съд е приел, че към момента на монтажа на електромера в обекта на потребление показанията му по Т3 са били нулеви. Съдът е приел, че процесните количества ел. енергия, предмет на извършеното преизчисление са доставени, реално потребени от клиента и отчетени в скрит за ежемесечен отчет регистър 1.8.3. Същите количества са отразени в сумарния регистър 1.8.0 съобразно обясненията на вещото лице, поради което въззивният съд приема, че исковата сума е начисление на измерено именно след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри. Приел е, че поради това и доколкото е спазен предписания в чл. 49 ПИКЕЕ процедурен и формален ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на констатациите от нея и на заключението на метрологичната проверка, че в случая са били налице елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление. Съдът е посочил, че исковата сума е цена, калкулирана на база технологични разходи на количества доставена и потребена в обекта на ищеца ел. енергия, измерени след монтажа на СТИ в невизуализиран регистър на средството за техническо измерване поради установено с метрологична проверка неправомерно софтуерно въздействие върху уреда. Приел е, че тази цена се дължи на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ ЗЕ, вр. чл. 55 ПИКЕЕ/2019г.

По отношение на повдигнатия от касатора въпрос дали има законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период е формиран отговор, основан на § 2 ПЗР на ПИКЕЕ/2019 г., който се възприема от настоящия съдебен състав. Така с решение № 60215 от 09.12.2021г. по гр.д. №4178/20 г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието: С § 2 ПЗР ПИККЕ изрично е посочено, че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г., по които все още не са приключили финансовите отношения с потребителите, като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Следователно законодателят в ПИКЕЕ от 2019 г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба. Ето защо по аргумент от § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ. Дори да не съществуваше § 2 ПЗР ПИККЕ от 2019 г., това принципно положение произтича от действието във времето на гражданскоправните норми, които по правило действат за в бъдеще /ex nunc/ - уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие /ex tunc/ като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици.

По повдигнатият от касатора въпрос съществува ли и в какви рамки законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора, настоящият касационен състав приема, че пряк отговор на въпроса съществува ли и в какви рамки законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора, недвусмислено се съдържа в закон който я предвижда - нормата на чл. 83,ал.1 т.6 ЗЕ, във вр чл..98а, ал.1 т.6 ЗЕ, в редакция след последното му изменение/ДВ бр.38/2018г , ДВ бр. 41/2019г/. Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува както преди, така и след изменението на Закона за енергетиката , в сила от 17.7.2012 /ДВ бр.54/2012г./ и това е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС /Р№ 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I г.о. Р№ 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. и Р № 124/2019г по гр.д №2991/2018г на 3-то г.-о на ВКС. Тази съдебна практика е доразвита в Р№160/31.12.2020г по гр.д №1174/2020г на 4-то г.-о, Р№216 13.01.2020г по гр.д№ 989/2020г на 4-то г.-о, Р№ 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019г. на 3-то г.-о на ВКС, Р№119/26-01.2021г по гр.д №4124/2019г на3-то г.-о на ВКС, Р № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на 3-то г.-о на ВКС., Р№83 от 02.04..2021г по гр.д №2544/2021 на 3-то г.о на ВКС и много други/. Последните законодатели изменения изрично възлагат на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на количеството ел.енергия,за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Въз основа на същата законова делегация, след изменението на чл.83,ал.1 т.6 ЗЕ, са приети понастоящем действащите Правила /ПИКЕЕ ДВ бр.35/2019г, изм ДВ бр.57/2021г./ от КЕВР, които съгласно чл.1 на този нормативен акт регулират принципите, начините и местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията, валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия и /или ел.енергия, за която има измерени показания в невизуа лизиран регистър на СТИ в тази връзка - редът и начините за преизчисляване /чл.1 т.7 ПИКЕЕ/ ,а по тази причина и правата и задълженията на страните /чл.1,т.5 ПИКЕЕ от 2019г./. Материализираната уредбата в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл.183, чл. 200 ЗЗД/, която цена съгласно действщия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Регулация в съответната насока съдържа и чл.56,ал.3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползувателя /чл.56,ал.2 ПИКЕЕ/. Самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по- висока степен. В този смисъл становище са изразили състави на ВКС /напр. по гр.д.№ 1844/21г на ІVг.о. и по гр.д. №1855/2021г. на ІІІг.о./, което се възприема и от настоящия съдебен състав.

По процесното правоотношение, доколкото основанието за преизчисляване на потребената енергия е установено с констативен протокол от 20.12.2019 г. /по време на действие на ПИКЕЕ от 2019г./, приложими към него са чл.49 и чл.55 ПИКЕЕ от 2019 г., съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и за периода, за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран регистър на СТИ енергия. Според чл.55 ПИКЕЕ от 2019 г. при установяване на измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Според последния, констативният протокол се подписва от представител на електроразпределителното дружество и от потребителя или негов представител, а ако потребителят или негов представител отсъства – протоколът се подписва от свидетел, който не е служител на оператора на мрежата. Процесният констативен протокол е съставен съобразно чл. 49 ПИКЕЕ от 2019г., като е подписан от свидетел С. П. А., като в него е отбелязано демонтирането на СТИ поради софтуерното прочитане на преминала в скрития регистър неотчетена енергия и изпращането му за метрологична проверка на БИМ – гр. Русе.

Следва да бъде посочено, че извод за съществуването на вземане на ответника, би могъл да бъде направен, дори да отсъства специална правна уредба на процедурата за преизчисляване на неправилно отчетената потребена електрическа енергия или дори да се приеме, че действащите ПИКЕЕ от 2019г. са неприложими към процесното правоотношение. Според формираната константна практика на ВКС /решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. , решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021г. по гр. д. № 4486/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО и др./, при отсъствие на специална нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и реално потребена от него енергия.

Неоснователни са и доводите на касатора за недължимост на сумата поради липса на ред за уведомяване при извършена корекция в ОУ на „Електроразпределениие Север“ АД. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а,ал.1,т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В случая, въззивният съд в нарушение на задълженията си не е обсъдил събраните по делото доказателства пооделно и в тяхната свъкупност и не е дал отговор на доводите и възраженията в отговора на въззивната жалба. Метрологичната проверка на електромера е от 2011г. Бил е подложен на повторна метрологична проверка /протокол за проверка на електромер от 29.11.2017г. Монтиран е на 06.01.2018г. в обекта на ищеца с отразени показания по визуализираните на дисплея две тарифи - за дневна и нощна енергия. Същият е монтиран в обекта на ищеца след демонтаж на съществуващия друг електромер с отразени показания за дневна и нощна енергия, видно от протокол за монтаж/демонтаж на електромер /л.32 от първоинстанционнто дело/. Към датата на проверката електромерът е в срока си на метрологична годност. При извършената в БИМ /след демонтиране на електромера/ метрологична експертиза е констатирано, че отсъстват механични дефекти на СТИ; при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 3 033989,5 кВТч, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия. Тези изводи са възпроизведени и в заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-електротхническа експертиза. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че: специално този тип електромери отчитат в нулевия регистър преминалата през електромера ел.енергия, и във видимия и в невидимия регистър; отклонен е от съда поставения от пълномощника на ищеца въпрос дали може да се установи кога е извършено препрограмиране.

За да се отговори на доводите и възраженията на страните по делото съдът е следвало да вземе експертно заключение и по допълнителни въпроси - какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ, възможно ли е да не се дължи на човешко поведение; какъв е механизма на действие на използваната софтуерната програма върху записите на електромера; какво представлява тя като софтуерен продукт; каква техника позволява нейното активиране; как програмата въздейства за да препараметризира записванията на преминаващата през СТИ електроенергия - чрез разпределяне при едновременен запис в повече от една тарифи, или по друг начин; в какво съотношение се разпределя преминаващата електроенергия в тарифите; зададено ли е посредством препрограмиране това съотношение; в постоянна активност ли е пренасочването, или се активира при определени технически условия, константно и равномерно ли е пренасоченото количество като ефект от работата на програмата. Ако е така, от редовния периодичен отчет на тарифи 1 и 2 в количествено отношение, да се установи пропорционално пренасоченото количество електроенергия в невизуализирания регистър /като част/ за исковия период /като време/. Тези задачи е следвало да се възложат на комплексна експертиза с участие и на софтуерен инженер, за да се определят компетентно /с вероятност, или със сигурност/ релевантните обстоятелства - какво е количеството ел.енергия, отчетена в тарифа Т3 за периода от монтирането на електромера в обекта на ищеца - цялото, или част от цялото количество преминало към момента на проверката, при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ. В зависимост от отговорите, вещото лице - електроинженер следва да провери и остойностяването по оспорваната фактура, като вземе предвид приложимите решения на КЕВР относно регулираните цени на ел. енергията за периода. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна комплексна експертиза съгласно чл. 201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като се налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна, който ще следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от въззивно решение от 16.02.2021, постановено по в.гр.д.№3381/2020г. на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: