Срокът за проверка от КПКОНПИ не погасява правото на държавата да иска отнемане на имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

гр.София, 01.02.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1622 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез В. Е. – Т., инспектор в ТД – Пловдив на КПКОНПИ, срещу въззивно решение № 16/18.02.2020 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по въззивно гр.д. № 11/2020 г.

Касаторът поддържа неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но изложените съображения са само за допуснато противоречие с чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД(отм.). Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна К. Г. И., чрез адвокат Ю. Р., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна.

Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 611/22.10.2020 г. по въпроса за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.).

За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:

Въззивният Пловдивски апелативен съд, като обезсилил решението на първостепенния Пазарджишки окръжен съд, прекратил производството по предявения от КПКОНПИ против К. Г. И. иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Осъдил КПКОНПИ да заплати на К. И. съдебноделоводните разноски по делото, сторени в двете инстанции. За да постанови този резултат, въззивният съд посочил, че към датата на започване на проверката на имущественото състояние на К. И. е действал ЗОПДИППД (отм.), като съгласно чл. 15, ал. 1 проверката започва въз основа на уведомление по чл. 20 или чл. 21 от същия закон. В случая това е сторено с уведомление от 25.05.2006 г. на районна прокуратура – Пазарджик за образуване срещу И. на наказателно производство по ДП № 1440/2005 г. на РПУ – Пазарджик за престъпление по чл. 155 от НК, приключило с влязла в сила на 14.07.2010 г. осъдителна присъда. Въз основа на изготвен от директора на ТД на КОНПИ – Пловдив доклад изх. № 150/06.04.2015 г. Комисията е взела решение № 86/23.03.2016 г. за образуване на производство срещу И. по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, а въз основа на мотивирано заключение на директора изх. № ТД 08-213/26.01.2017 г. Комисията е приела решение № 71/22.02.2017 г. за внасяне на мотивирано искане в съда за отнемане в полза на държавата на конкретно имущество на И.. Въззивният съд намерил, че решението на КПКОНПИ за внасяне на искане пред окръжния съд за отнемане на незаконно придобито имущество е взето след изтичането на повече от 10 години от началото на проверката и повече от 6 години след влизането в сила на осъдителната присъда, което е извън срокът по 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), а той е преклузивен. Въз основа на това заключение е направил извод, че е преклудирано правото за отнемане на имущество от проверяваното лице чрез иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), поради което исково производство и постановеното от първата инстанция решение се явява недопустимо.

Този извод на въззивния съд е в противоречие с разясненията на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, дадени с Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 04.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. С него е постановено, че изтичането на срока за проверка по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27, ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27, ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок.

Въззивното решение е постановено преди обявяване на тълкувателния акт, при противоречива съдебна практика. Като резултат се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на въззивната жалба.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 16/18.02.2020 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по въззивно гр.д. № 11/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: