Ненаказуемост при превишаване на неизбежна отбрана поради уплаха и смущение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 245

София, 27.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Теодора Стамболова

2. Надежда Трифонова

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Евгения Стоянова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 263 за 2026 г.

Касационното производство е образувано по две жалби на частните обвинители против решение № 297/ 25.08.2025 г. по в.н.о.х.д. № 1215/2024 г. на Софийския апелативен съд, ХІІ наказателен състав, с касационни доводи по чл. 248, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Касационната жалба на частните обвинители Х. П., Г. П., В. П., Г. Г. и А. М., изготвена от повереника им адв. П. К., оспорва правните констатации на въззивния съд за извършване на деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана и при уплаха и смущение, по смисъла на чл. 12, ал. 4 от НК. Жалбоподателите твърдят, че съдилищата не са отчели в нужната степен броя на ударите, нанесени от подсъдимия, тяхното местоположение в жизненоважни зони на тялото на пострадалия, както и замахванията на подсъдимия с нож и брадва към други лица, недопускането им към помещението за оказване на помощ приживе, които обстоятелства насочват към пряк умисъл за умъртвяване. За процесуални нарушения се сочи липсата на задълбочен доказателствен анализ, разкриващ провокативно и агресивно поведение на подсъдимия, изразено в псувни и издърпване на пострадалия в дома на дееца, където предварително приготвил нож и брадва, действайки в сравнително спокойно състояние, от противоречието в мотивите, че деянието е извършено едновременно при неизбежна отбрана, при уплаха и смущение и при физиологичен афект. С жалбата се развива искане за отмяна на потвърдителното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане за осъждането на подсъдимия по първоначално внесеното обвинение за убийство по чл. 115 от НК.

С касационната жалба на частните обвинители М. П., Е. И. и Д. П., подадена от повереника им адв. Д. М., се поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушения при доказателствения анализ и не е разкрил в пълнота обективната истина по делото, като е укрил важни факти от развитието на инцидента, като например провокативното поведение на подсъдимия спрямо пострадалия, дърпането на последния от подсъдимия към дома му и развития пряк умисъл към убийство с подканата на свид. Л. И. да убие пострадалия, подавайки кухненския нож. Това от своя страна е довело до неправилно прилагане на материалния закон по чл. 12, ал. 4 от НК, вместо по чл. 115 от НК. Искането е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители Х. П., Г. П., В. П., Г. Г. и А. М. не вземат становище. Техният повереник адв. П. К. поддържа доводите и исканията на жалбоподателите. Допълва доводите с твърдение, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда без да направи самостоятелен анализ на доказателствата, не е оценил правилно протеклите събития и поради това неправилно е приложил института за ненаказуемост при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за прилагане на по-тежкия наказателен закон за убийство по чл. 115 от НК.

Частните обвинители М. П., Е. И. и Д. П., както и техният повереник адвокат Т. Р., поддържат жалбата по изложените в нея подробни съображения. Излагат доводи, че въззивният съд е кредитирал еднопосочни доказателствени източници, свързани със защитата на подсъдимия, но не и тези на частното обвинение, което представлява липса на мотиви. Твърдят още, че не са налице предпоставките на неизбежна отбрана, защото между подсъдимия и пострадалия са съществували дългогодишни отношения на вражда и убийството е извършено умишлено, тъй като подсъдимият е съзнавал, че му се подава нож с думите да убие пострадалия, което той сторил.

Представителят на Върховната прокуратура счита касационните жалби на частните обвинители за неоснователни, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при изграждането на доказателствения анализ, а материалният закон е приложен правилно. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият Д. Б. И. и неговият защитник адвокат Б. Ц. оспорват жалбите на частните обвинители и считат, че атакуваното с тях решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, а последното се дължи на уплаха и смущение, породено от нападението на пострадалия и особената обстановка, при която е действал отбраняващия се в дома си незрящ подсъдим. Настояват за потвърждаване на въззивното решение.

Частната обвинителка Д. К. М. и нейният повереник адвокат недялко Д. не вземат становище пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в постъпилите касационни жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С решение № 297/ 25.08.2025 г. по в.н.о.х.д. № 1215/2024 г. Софийският апелативен съд, ХІІ наказателен състав потвърдил присъда № 103 от 03.06.2024 г. по н.о.х.д. № 5559/2022 г. на Софийския градски съд, н.о., VІІ състав с която подсъдимият Д. Б. И. e признат за виновен в това, че на 01.01.2022 г., около 16.30 ч., в [населено място], кв. М., в дома си на [улица], № 9, умишлено умъртвил Н. К. П., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана и при уплаха, и смущение, поради което на основание чл. 12, ал. 4 от НК не му наложил наказание за извършеното престъпление по чл. 119 от НК, а на основание чл. 304 НПК го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 115 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.

Касационните жалби на частните обвинители са процесуално допустими, подадени са в законовия срок, от легитимирани лица и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение при обсъждане на доказателствените материали. Подложил е на самостоятелна преценка събраните пред първата инстанция доказателствени източници и след внимателна проверка е изградил логична и правдива фактическа обстановка за протеклите събития. Фактическите констатации се основават на верен прочит на показанията на свидетелите-очевидци. Това, за което е упрекнат, се корени в субективната преценка на събитията, пречупени през съзнанието на наблюдаващите ги лица: има ли провокация от страна на отбраняващия се подсъдим, по чия инициатива в хода на борбата двамата са влезли в дома на подсъдимия, виновно ли е извършено умъртвяването?. Съдът е игнорирал тези субективни представи, основавайки се само на разказаните от очевидците факти, което му е позволило да изгради хронологично и правилно последователността от действията на пострадалия и на подсъдимия, за да приложи вярно закона.

Не е налице провокация към нападение, каквото твърдение се съдържа в касационните жалби. Ако този довод би бил основателен, подсъдимият Д. И. не би могъл да се ползва от института на неизбежната отбрана и от ненаказуемостта по чл. 12, ал. 4 от НК, приложени с присъдата (вж т. І.3 от ППВС № 12/1973 г.)

Провокация към нападение е налице тогава, когато „отбраняващият“ се умишлено подстрекава, склонява, подтиква с думи или действие някого да нападне лично него или трето лице, за да се възползва от така започналото нападение и да причини вреди на нападателя. Без тази провокация нападателят не би нападнал. Провокацията служи като мотив за нападението, създава субективната вътрешна решимост на нападателя да действа по този начин. Съдебната практика е приела, че отбраняващият се не може да се ползва от благоприятния институт на неизбежната отбрана, ако сам е провокирал нападението над себе си или над другиго (третото лице).

В разглеждания случай не е налице провокация от страна на подсъд. И., тъй като повод за възникналия инцидент е хвърлена пиратка в двора му от внуче на пострадалия. Според приетите по делото фактически констатации подсъдимият излязъл навън и започнал да ругае (псува), а пострадалият П. се намирал в близост и първи нападнал своя племенник, удряйки го с ръка. Така възникнал конфликтът, при който двамата борещи се мъже преминали в тясното коридорче на къщата на подсъдимия. Подсъдимият е незрящ по рождение, но при силна осветеност можел да различава отделни силуети. Тази му особеност несъмнено затруднява правилното възприемане на околната действителност, включително и кой стои насреща му, за да го предизвика към нападение чрез псувня. Поначало провокация не може да бъде напълно изключена за незрящите, но при съвсем различна ситуация от разглежданата по делото. Събраните доказателства не подкрепят подобен извод, поради което той не съществува сред описаните във въззивното решение факти. Също така правно ирелевантно е и съждението, направено от касаторите, кому принадлежи инициативата за продължаване на борбата в коридора на къщичката – на подсъдимия, който да е придърпал пострадалия или на пострадалия, който да е избутал подсъдимия вътре в помещенията. Противоречия между отделни свидетели по този въпрос няма, тъй като се касае до различна субективна оценка на събитията от наблюдателите, която оценка не представлява доказателство. В този времеви отрязък противоправното нападение на пострадалия е било налично (непосредствено), продължавало е и не е било прекъсвано. Следователно действията на подсъдимия И. са били отбранителни и са покрити от института на неизбежната отбрана. Намесата на сина на пострадалия - свид. Д. И., да разтърве борещите се, бил неуспешен, баща му се отскубнал от захвата и продължил с нападението. Смъртоносното нараняване е извършено в хода на борбата, т.е. – по време на противоправното нападение над подсъдимия. Умъртвяването е виновно и умишлено, след като ножът - предмет на престъплението, бил подаден на подсъдимия от свид. Л. И., с която живеел в едно домакинство. Въззивният съд не е приел за доказано, че свидетелката изрекла думите: „Убий го! Убий го!“, както твърдят жалбоподателите. Предвид наличната слепота на подсъд. И. това обстоятелство няма правно значение. Възможността за нараняване е зависела от близостта на нападателя, а не от целенасочените усилия на незрящия подсъдим. Замахванията с ножа от подсъдимия били отбранителни, а поради слепотата – хаотични, поради което са нанесени три наранявания в различни части на тялото на нападателя, с различна дълбочина и посока на проникване.

Смъртта на нападателя е резултат от превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като поведението на пострадалия П. – удари с ръце, по своя характер не е разкривало стремеж към умъртвяване. Ето защо защитните (отбранителни) действия на подсъдимия не са били съответни на характера и степента на нападението. Последното трето по ред нараняване с ножа е било смъртоносно – пострадалият П. се свлякъл безжизнен на пода. Апелативният съд законосъобразно приел, че смъртта на постр. П. е причинена виновно, а убийството му е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Деянието на подсъд. И. е съставомерно по чл. 119 от НК. С първоинстанционната присъда правилно е оправдан за повдигнатото му обвинение по чл. 115 от НК.

Превишаването на пределите на неизбежната отбрана е извършено при уплаха и смущение. За установяване на това обстоятелство съдилищата са събрали, проверили и приели надеждни доказателствени източници. Поведението на дееца е изследвано от вещите лица, които се позовали на обективните находки по тялото на пострадалия, на действията на подсъдимия по време на инцидента и непосредствено след него, когато се залостил в дома си, взел брадва и недопускал никого до себе си. Особеното психично и емоционално състояние на подсъд. И. е експертно защитено. По време на инцидента той изпитвал силен страх за здравето и живота си, действията му били повлияни от емоциите, действал объркано и дезориентирано, състоянието му затормозявало нормалното протичане на психичните процеси. Законът в такава ситуация предвижда отпадане на наказуемостта на деянието. Макар убийството да е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, затова е общественоопасно, поведението на подсъд. И. е ненаказуемо, именно поради изпитвания силен страх (уплаха) и смущение в създалата се ситуация. Правилно въззивният съд е приложил материалния закон, като на основание чл. 12, ал. 4 от НК не е определил наказание на подсъдимия.

Претендираните от жалбоподателите основания за отмяна на въззивното решение, поради нарушения на процесуалния и материалния закон, не са проявени по делото. Атакуваният съдебен акт на Софийския апелативен съд като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а касационните жалби оставени без правни последици.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 297/ 25.08.2025 г. по в.н.о.х.д. № 1215/2024 г., по описа на Софийския апелативен съд, ХІІ наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.