Законосъобразност на дисциплинарни наказания „глоба" за частен съдебен изпълнител

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 54

София, 15.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4138 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по жалбата на министъра на правосъдието срещу решението от 10.07.2019г. на Дисциплинарната комисияпна КЧСИ по дисциплинарно дело № .../2018г. В жалбата са изложени съображения за нарушения на материалния закон в частта на решението, с която е отхвърлено искането на министъра, а в останалата му част - за явна несправедливост на наложените дисциплинарни наказания като несъобразени с тежестта на нарушенията. Мотивите, с които са наложени наказания, и тези, с които са отхвърлени исканията, не съответствали на установената фактическа обстановка по изпълнителните дела. Дисциплинарният състав следвало да съобрази, че са нарушени императивни правни норми, гарантиращи правата на страните в изпълнителния процес. Дисциплинарният състав констатирал, че нарушенията са извършени умишлено и че обосновават съществени пороци на процеса, че е налице обективно увреждане в резултат на незаконосъобразното упражняване на правомощията на съдебния изпълнител, както и че процесните деяния са с висока степен на обществена опасност. При тези обстоятелства определените вид и размери на наказанието били явно несправедливи. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което на ЧСИ А. Т. да бъде наложено наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от една до пет години по чл.68 ал.1 т.4 ЗЧСИ.

Ответникът по жалбата ЧСИ А. Т. не е заявил становище по нея.

Камарата на частните съдебни изпълнители чрез процесуалния си представител юрк.Д. е изложила съображения за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима.

За да се произнесе по нея, ВКС взе предвид:

С обжалваното решение Дисциплинарната комисия на КЧСИ е наложила на ЧСИ А. Т. дисциплинарни наказания: 10000лв. глоба за допуснати нарушения при провеждане на принудителто изпълнение по изп.д. № .../.....г.- по т.1, 2, 3, 7 и 8 от искането на министъра на правосъдието от 26.06.2014г.; 7000лв. глоба за допуснато дисциплинарно налушение при провеждане на принудително изпълнение по изп.д. № ../...г. - по т.1, 2, 5 и 6 от посоченото искане на министъра на правосъдието. Със същото решение са отхвърлени исканията на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарни наказания: за нарушения по изп.д. № ..../....г. – по т.4, 5 и 6 от искането; за нарушения по изп.д. № 2013/2011г. – по т.3 и 4 по искането и за нарушение по изп.д. № ...../....г. – по т.3 от искането.

Дисциплинарната комисия е приела следното:

Относно нарушенията по изп.д. №..../2011г.: – по т.1 от искането – ЧСИ е допуснал нарушение на чл.426 ал.2 ГПК, тъй като сам избрал изпълнителния способ – опис и публична продан на недвижими имоти, без да е упълномощен от взискателя по реда на чл.18 ЗЧСИ – опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника в противоречие с чл.426 ал.2 ГПК; - по т.2 от искането – ЧСИ е нарушил чл.484 ГПК, като в съставените протоколи за опис на недвижими имоти, находящи се в три села в общ.П., не са посочени всички задължителни реквизити – наложените върху имотите ипотеки и възбрани, дължимите данъци, началната цена, представляващо съществен порок на изпълнението, относно липсата в протоколите на възражения на страните е прието, че от тях не може да бъде направен извод, че е имало присътващи на описите лица; - по т.3 от искането – ЧСИ е нарушил чл.486 ГПК, като не е посочил лицето, на което имотите се оставят за пазене; - по т.4 от искането – ЧСИ не е нарушил чл.44 ал.1 ГПК поради неудостоверяване от връчителя на датата и качеството на лицето, на което е връчено съобщение от 04.10.2014г., съобщението е изпратено до [община], в него са посочени имената на получателя и връчителя, които са положили подписи, институциите по чл.52 ГПК водят регистри и при условие, че документът е надлежно заведен, търсенето на отговорност за липса или неточност на реквизит при оформяне на връчването би било самоцелно и не би кореспондирало с логиката на дисциплинарната отговорност и с духа на чл.67 ЗЧСИ; - по т.5 от искането – ЧСИ не е нарушил чл.487 ал.1 ГПК, като е съставил обявление за проданта на 04.10.2011г., а описът е извършен на 25.08.2011г., заяконът не предвижда краен срок от деня на описа за изготвянето на обявление, позовавайки се на практика на ВКС, според която съдебният изпълнителе длъжен да изготви обявление не по-рано от седем дни от описа, без законът да ограничава този срок, който трябва да е разумен според обстоятелствата; - по т.6 от искането – ЧСИ не е нарушил чл.487 ал.2 ГПК – той е уведомил страните за насрочената публична продан на 06.10.2011г., депозирал е съобщения до РС Велики Преслав и [община] на същата дата с номера от входящите им регистри, указал е обявленията да бъдат поставени на определените за това места, съставил е протокол по чл.487 ал.3 ГПК с посочване в него, че обратна насока няма. Протоколът е формален акт на ЧСИ, удостоверяващ датите на поставяне на обявлението на съответните места, той се ползва с формална удостоверителна сила, като други доказателства по делото не са събрани; - по т.7 от искането – ЧСИ е нарушил чл.485 вр. с чл.468 ГПК – по делото няма данни относно определянето на цената на описаните имоти, в обявлението е посочено, че началните цени представляват 75% от оценката, но такава не е определена; - по т.8 от искането – ЧСИ е нарушил чл.496 ал.1 вр. с чл.495 ГПК – постановлението за възлагане е изготвено в деня на отваряне на наддавателните предложения, не е изготвен акт с посочване на взискателите, размера на вземанията им, привилегиите, дължимите такси и разноски по изпълнението, размера на приспадащото се вземане; размерът на дълга, посочен в призовката за доброволно изпълнение, е 9570.64лв., а възлагането е за 10061.03лв., като не е изпратено съобщение до взискателя-купувач с указание да заплати дори дължимите такси по изпълнението, като липсва и документ по чл.79 ЗЧСИ; по делото няма доказателства за извършено плащане от купувача, а и в постановлението не е посочено такова да е извършено.

Относно нарушенията по изп.д. № 2013/2011г.: - по т.1 от искането – ЧСИ е нарушил чл.484 ГПК – в съставения протокол за опис не са посочени наложените върху имотите ипотеки и възбрани, дължимите данъци, началната цена, реквизити, императивно предвидени в разпоредбата, което е съществен пропуск в изпълнението; от изготвените документи не може да се направи извод, че е имало присъстващи на описа лица; - по т.2 от искането – ЧСИ е нарушил чл.486 ГПК – в протокола за опис не е посочено лице, на което са оставени за пазене имотите – задължителен реквизит на този документ; - по т.3 от искането – ЧСИ не е нарушил чл.44 ал.1 ГПК – в случая приложима е разпоредбата на чл.52 ГПК; съобщение до [община] от 13.10.2011г. е регистрирано с входящ номер от същата дата с отбелязано име на съответния служител, положил и подпис; институциите водят регистри за кореспонденцията си и при условие, че документът е надлежно заведен, търсенето на отговорност за липса или за неточност на реквизит при оформянето на връчването би било самоцелно и не в съответствие с логиката на дисциплинарната отговорност, нито с духа на чл.67 ЗЧСИ; - по т.4 от искането - - съдебният изпълнител е уведомил страните за публичната продан на 13.10.2011г., депозирал е съобщения до РС Велики Преслав и [община] на същата дата с указание обявленията да бъдат поставени на определените за това места, съставил е протокол по чл.487 ал.3 ГПК с посочване в него, че обявлението е поставено на съответните места, като данни в обратна посока няма, а протоколът се ползва с формална удостоверителна сила относно датите на поставяне на обявлението на съответното място; - по т.5 от искането – ЧСИ е нарушил чл.485 вр. с чл.468 ГПК, като по делото няма данни да е определил цената на процесните имоти; - по т.6 от искането – ЧСИ е нарушил чл.496 ал.1 вр. с чл.495 ГПК – постановлението за възлагане е изготвено в деня на отваряне на наддавателните предложения, без да е изготвен акт с посочване на взискателите, размера на вземанията им, привилегиите, дължимите такси и разноски, размера на вземането, което се приспада; със съобщение от деня на изготвянето на постановлението за възлагане купувачът е уведомен за довнасяне на 19068.25лв. /разлика между продажвната цена и размера на дълга/, като по делото липсва документ, удостоверяващ превеждането от взискателя на тази сума, като и в постановлението не се посочва това да е извърщшено; на същата дата на длъжника е възстановена сумата 14378.71лв., въпреки че постановлението е влязло в сила на 23.11.2011г.

Относно нарушенията по изп.д. № 1124/2011г.: - ЧСИ не е нарушил чл.44 ал.1 ГПК, излагайки същите съображения като тези по т.4 по първото изпълнително дело и по т.3 по второто изпълнително дело.

Прието е, че констатираните нарушения са извършени умишлено – съдебният изпълнител е длъжен да знае закона, затова при наличието на изричен нормативен акт не може да се допусне каквато и да е форма на непредпазливост.

Тъй като сезиращият орган не сочи размер на наказанието, нито съотносимост на определено наказание към определено нарушение, дисциплинарният състав е счел, че нарушенията са в контекста на фактически състав по осребряване на имущество на длъжник, който следва да се третира като общо нарушение на закона по съответното дело и да се санкционира с отделно общо за нарушения състав наказание. Нарушенията сочат съществени пороци на изпълнителния процес с краен резултат влезли в сила постановления за възлагане с отчуждителен ефект, налице е обективна увреда в резултат на незаконосъобразно упражняване на публичната функция, деянията са с висока степен на обществена опасност, при което глобата следва да бъде в размер над средния по скалата на чл.68 ал.1 т.2 ЗЧСИ.

Жалбата е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение са взети предвид и са подложени на преценка всички дисциплинарни нарушения на ЧСИ А. Т. така, както те са посочени в искането за образуване на дисциплинарно производство.

В съответствие с данните по делото са и формираните изводи от фактическа и правна страна относно нарушенията, за които искането за ангажиране дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител е отхвърлено. Действително изпратените от ЧСИ до [община] на 04.10.2011г. и на 13.10.2011г. съобщения не са оформени от връчителя съобразно изискванията на чл.44 ал.1 ГПК, като не са удостоверени от него качеството на лицето, на което са връчени /и по двете съобщения/ и датата на връчването /по съобщението от 04.10.2011г./. Така допуснатото нарушение /чл.44 ал.1 ГПК е приложим и в случаите на връчване на съобщения на държавни учреждения и общини – чл.52 ГПК/, обаче, не е съществено с оглед несъмнено установеното по делото, че съобщенията са депозирани в общината и са заведени във входящия й регистър съответно на 06.10.2011г. и на 13.10.2011г., видно от отбелязванията върху документите, налагащо извод, че те са връчени на нейно длъжностно лице на посочените в тях дати.

Законосъобразно и в съответствие с практиката на ВКС /например решения по гр.д. № 1360/2015г. 4 ГО и по гр.д. № 2895/2017г. 3 ГО/, която настоящия състав споделя, е приетото от дисциплинарния състав, че не е налице нарушение на чл.487 ал.1 ГПК, изразяващо се в неизготвяне на обявление за публичната продан след изтичането на една седмица от описа – разпоредбата предвижда началото на срока, в който съдебният изпълнител е длъжен да изготви обявления за проданта, но не и крайния срок за това, при което приложим е принципът за разумния срок съобразно конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Съдът споделя и изводите в атакуваното решение относно вменените нарушения на чл.487 ал.2 ГПК. Денят на разгласяването на обявленията чрез поставянето им на предвидените в закона места се удостоверява със съставен от съдебния изпълнител протокол, който се регистрира в районния съд. Жалбоподателят, чиято е била тежестта, не е представил доказателства, съдържащи опровергаващи удостоверителната сила на съставените протоколи данни.

Неоснователно е оплакването и относно наложените дисциплинарни наказания. В съответствие с чл.53 от Устава на КЧСИ наказващият орган е взел предвид в тази връзка тежестта на допуснатите нарушения, обстоятелствата, при които те са извършени, и обусловените от тях последици. Имайки предвид и целта на дисциплинарното производство – да въздейства на частния съдебен изпълнител за провеждане на изпълнителното производство съобразно предвидените в закона правила, както и липсата по делото на твърдения и доказателства за наложени дисциплинарни наказания за допуснати нарушения по други изпълнителни дела /напротив, твърдение, че към момента на внасянето на искането за образуване на дисциплинарно производство ЧСИ А. Т. няма наложени дисциплинарни наказания, е заявено от процесуалния представител на министъра на правосъдието в проведеното на 10.05.2016г. заседание на дисциплинарната комисия/, определените наказания – глоба в максималния предвиден размер за нарушенията по изп.д. № .../....г. и глоба в размер над средния за нарушенията по изп.д. № ..../....г. - не са явно несправедливи.

По изложените съображения обжалваното решение на ДК на КЧСИ следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се следват разноски. На ответника по жалбата КЧСИ следва да бъдат присъдени 100лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуалното му представителство пред ВКС от юрк.Д..

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено на 10.072019г. по дисц.д. № .../2018г.

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО да заплати на КАМАРАТА НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: