Оправдаване при негодни самопризнания пред полицията и несигурен произход на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 352

гр. София, 02.09.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ПЕТЯ ШИШКОВА

при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Росица Славова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 113 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч, против въззивна присъда № 11/13.11.2024 г. на Ловешкия окръжен съд по ВНОХД № 328/2024 г.

С тази присъда Ловешкият окръжен съд е отменил присъда № 13/11.06.2024 г. на Троянския районен съд по НОХД № 25/2024 г., с която подсъдимият С. Р. А. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. Вместо това е признал същия за невинен в това на 09.08.2022 г., около 11 ч., в [населено място], в кухня на първия етаж на къщата, обитавана от него на [улица], без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество – марихуана в два обекта с общо тегло 117, 430 гр. и на обща стойност 704, 58 лв., поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

Произнесъл се е по веществените доказателства и направените по делото разноски.

В касационния протест и допълнението към него, поддържани в с. з. пред ВКС от прокурора при ВКП, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че мотивите на въззивния съд са непълни и неясни, като не позволяват да се разбере действителната му воля. Изразява се несъгласие с направените изводи за недоказаност на авторството на деянието, които са вследствие на фрагментарен и превратен доказателствен анализ. В тази връзка се изтъква, че показанията на полицейските служители Б., Ч. и Б., провеждали беседи с подсъдимия, са били неправилно игнорирани, както и записаното в протокола за претърсване, че подсъдимият доброволно е предал двата плика с тревиста маса, включително е записал, че веществото е за негова лична употреба. Оспорва се и извода за липса на идентичност между иззетата по протокола тревиста маса и изследваното от вещото лице К. наркотично вещество. Според прокурора поемните лица (св. В. В. и П. Ц.) са възприели как лично подсъдимият е посочил местата, откъдето са били иззети наркотичните вещества, същите са били тествани по установения ред, а впоследствие запечатани и свидетелите са положили подписи върху етикетите на опаковките, които впоследствие са били предадени на вещото лице. Претендира се отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Ловешкия окръжен съд.

Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват пред ВКС и не изразяват позиция по протеста.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Изцяло неоснователни са възраженията относно пълнотата на мотивите на въззивния съдебен акт. Прочитът на същите дава ясна представа за установените фактически данни и доказателствените източници, от които те са били изведени. Налице е достатъчно пълен анализ на всички допустими и относими доказателствени материали, които да ориентират страните в процеса относно действителна воля на решаващия съд.

Сред допустимите за съдебна оценка доказателствени източници със сигурност не са нито показанията на полицейските служители, провеждали беседи с подсъдимия, нито записаните изявления на подсъдимия А. в протокола за претърсване изземване от 09.08.2022 г. В тази връзка съдебната практика е последователна, като по въпроса с беседите същата е в синхрон с тази на Европейския съд по правата на човека (вж. делото Димитър Митев срещу България , решение от 08.03.2018 г. на Европейския съд за правата на човека ) , довела до промяна на текста на чл. 118, ал. 2 от НПК (вж. ДВ, бр. 18 от 2024 г.).

С решението си от 08.03.3018 г. ЕСъдПЧ е намерил за недопустимо използването като доказателства в процеса на преразказани от полицейски служители признания на заподозряно/обвиняемо лице, при проведени с тях беседи, в условията на арест или задържане, без надлежно уведомяване и осигуряване на правото им да ползват адвокатска защита и да не дават уличаващи ги обяснения, които могат да бъдат използвани за осъждането им (които права поначало се осигуряват при надлежен разпит в качеството на обвиняем). Акцент е поставен не само върху самостоятелното право на адвокатска защита от момента на първия контакт с полицията, но и върху задължението лицето да бъде информирано за правото му на мълчание (респ. да дава или не обяснения), като отказът от това право, макар и допустим, следва да е свободен и информиран със знание за последиците от този избор – като напр. възможността признанията му да бъдат използвани в процеса за неговото осъждане.

Поради това организирането на беседи, разговори, в писмена или устна форма, подписани лично от съответните лица или не, провеждани от полицейски служители по ЗМВР, могат да имат само оперативно значение, с оглед разработването на версии и тяхната проверка. Те обаче нямат процесуална стойност и направените изявления от лицата не могат да се включват в доказателствения материал. Още по-малко е възможно това да бъде вършено чрез възпроизвеждането им от съответните полицейски служители, които са ги чули или записали. В българския НПК ясно са очертани правилата за това по какъв начин се установяват доказателствата в процеса и кой е компетентния орган, пред който това може да бъде сторено (вж. чл. 104, 115, 138 от НПК). Съвсем ясно е и че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и реда на НПК (чл. 105 от НПК). Опитът за заобикаляне на установения в НПК процесуален регламент за депозиране както на обяснения (така и на свидетелски показания), води до неглижиране на основни процесуални права и непоправими последици за справедливостта на наказателното производство. Именно поради това, с визираното изменение на чл. 118, ал. 2 от НПК е предвидено, че лицата, извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи , не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

В тази връзка законосъобразно въззивната инстанция не е кредитирала показанията на полицейските служители П. Б. и С. Ч. в частта относно провежданите беседи с подсъдимия А. и преразказа на негови изявления по време на извършеното претърсване, тъй като към 14.05.2024 г., когато същите са били разпитани пред въззивния съдебен състав, разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2024 г.) е била изменена.

Записаните изявления на подсъдимия С. А. в протокола за претърсване и изземване, че намереното наркотично вещество е негово и е за лична употреба (на които се позовова прокурора в протеста), също нямат никаква доказателствена стойност и не могат да бъдат ползвани за уличаването му, тъй като те не са направени по надлежен процесуален ред.

Св. Б. формално не е преразказвал изявления на подсъдимия, като въззивният съд е посочил поради какви причини не кредитира показанията му, които са се отнасяли до предходно поведение на А. и получаването на оперативна информация за държането на наркотични вещества, станали повод за образуване на досъдебното производство. По този въпрос обаче възражения не са представени в протеста и ВКС не намира за нужно да ги коментира.

Неоснователни са и доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона поради оправдаването на подсъдимия. Всъщност, изтъкнатите в протеста аргументи, с които са мотивирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, явно касаят обосноваността на съдебния акт, които не са касационни основания. Изразеното несъгласие с интерпретацията на доказателствените източници и направените въз основа на тях изводи за отсъствие на достатъчно убедителни доказателства, които да подкрепят обвинителната теза, не държи сметка, че тази дейност е изцяло в правомощията на инстанциите по същество и не подлежи на касационен контрол, освен ако съдебното убеждение е опорочено поради реализирани конкретни процесуални нарушения, каквито в настоящия случай липсват. Съвсем очевидно е, че основната причина за оправдаването на подсъдимия е свързана с невъзможността по обективен, а и убедителен начин, да се установи, че иззетата при претърсването зелена тревиста маса, разпределена в два обекта (ВД обект 1 с надпис „ В камера на хладилника .. се намери полиетиленов плик със суха зелена тревиста маса“ и ВД обект 2 с надпис „В долен кухненски шкаф се намери найлонова чанта с надпис Life”) е идентична на изследваната (предоставена в бял и кафяв хартиени пликове, приложени по делото) по експертното заключение по ФХЕ на вещото лице Н. К..

Както в протокола за претърсване и изземване, така и в постановлението от 10.08.2022 г. за назначаване на експертиза, е налице подробно записване на обектите, предоставени за изследване. Липсват данни след изземването им те да са били предмет на самостоятелен оглед, както и найлонови чантички/пликове да са били разопаковани и съдържанието им да е било прехвърлено в отделните хартиени пликове, получени от вещото лице. Противно на заявеното в протеста двете поемни лица (св. П. Ц. и В. В.), както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, съвсем ясно са възпроизвели спомените си, че тревистата маса не е била пресипвана в други пликове. Въпреки положените усилия, по делото не са били установени други доказателствени източници, които по убедителен начин да информират за идентичност между иззетите и изследваните обекти, респ. по какъв начин тревистата маса, описана в протокола за изземване, е попаднала в приложените по делото хартиени прикове в насипно състояние. В този аспект, за да оправдае подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение въззивният съд ясно е заявил убеждението си, че не е преодоляна бариерата за осъждане по чл. 303, ал. 2 от НПК, като то не е произволно, а се базира на обективна, последователна и внимателна оценка на ангажираните в процеса доказателствени материали.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и въззивната оправдателна присъда следва да бъде оставена в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 11/13.11.2024 г. на Ловешки окръжен съд, наказателен състав, постановена по ВНОХД № 328/2024 г.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: