Намаляване на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50094
Гр. София, 18.01. 2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ А СТОЯНОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3307/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ подадена срещу въззивното решение № 581/21.4.2022 г, постановено по в.гр.дело № 1837/21 г на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение като са уважени предявените от Д. В. и П. П. Ц. срещу Прокуратурата на РБ искове по чл.2 ал. 1 т.З пр. 1 от ЗОДОВ до размера на по 10 000 лв, както и в частта, с която предявения от П. Ц. Ф. иск по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ е уважен за сумата 15 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение бъде намалено.
Ответниците по касационната жалба са оспорили същата по съображения, изложени в открито съдебно заседание, чрез процесуалния му представител адв.Х..Подържат, че присъденото обезщетение е съответно на претърпените вреди, поради което решението не следва да бъде намалено.

С определение № 50189/18.4.2023 г, постановено по гр.дело № 3307/22 г, ВКС, Трето ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 581/21.4.2022 г, по в.гр.дело № 1837/21 г на САС, ГО, 10 състав в обжалваната част.Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за проверка относно съответствиена решението със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.2 на ППВС № 4/23.12.68 г и решение № 111/17.3.2014 г по гр.дело № 4207/13 г на ВКС, Четвърто ГО по материалноправния въпрос относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да бъде извършено от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, за точното прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
Отговор на този въпрос е даден с по задължителен начин с ППВС № 4/68 г. - т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, в това число представената от касатора.Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
С оглед отговора на поставения въпрос и по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, Трето ГО намира следното:
С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че през 2011 г тримата ищци-ответници по касация са били привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по чл.270 ал.1 НК.Задържани са за период от 24 часа, а в досъдебното и съдебното производство са били с мярка за неотклонение „подпискаТТримата са били обвинени в извършване на престъпление по чл.270 ал.1 НК, за което им е наложена полицейска регистрация.С присъда № 270240/16.11.2017 г по НОХД № 23156/12 г на СРС, НО, 20 състав тримата ищци са признати за невиновни в това, че на 14.4.2011 г около 00, 40 ч в [населено място], на кръстовището на [улица]и ул.Ф. Н.“ противозаконно са пречили на орган на власт- да изпълни задълженията си по опазване на обществения ред като е осуетил полицейска проверка на лицето Р. Б., извършвана от служители на 01 РПУ-СДВР, изпълняващи се от служители, участващи в специализирана полицейска операция и са се опитали да освободят задържано лице при извършването на полицейската проверка-престъпление по чл.270 ал.1 НК.Въззивният съд като е взел предвид продължителността на наказателното производство, продължителността на наказателното производство 6 г и 6 м, взетата мярка за неотклонение „подписка“ и е извършена полицейска регистрация, младата възраст на ищците, обстоятелството, че не са осъждани и тежко са преживели воденото срещу тях наказателно производство и широкото медийно отразяване на наказателното производство е определил на Ц. и К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 10 000, лв, а на Ф. в размер на 15 000 лв, като е отчетен фактът, че същият не е могъл да се реализира професионално, а след оправдаването му тази реализация е осъществена и същият е заел ръководна длъжност.
От фактическа страна въззивният съд е установил всички тези релевантни факти, но при определяне на размера на обезщетението не е извършил прецизна оценка на последните и как същите влияят върху този размер. Несъобразяването в случая на въззивния съд със задължителни указания по тълкуването и приложението на материалния и процесуалния закон, е довело не само до противоречието с посочената по-горе практика на ВКС, а и до неправилност на обжалваното въззивно решение, като съдът не е извършил достатъчно задълбочена преценка относно това, че значителен превес имат обстоятелствата, които обуславят по-нисък размер на обезщетението. Несъмнено ищците са претърпели стресова реакция от задържането си под стража, но същото е било за срок от 24 часа, след което мярката за неотклонение своевременно е променена на най-леката- „подписка“ ; повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление, тъй като предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от три години“ или „глоба“, продължителността на наказателното производство в досъдебната и съдебна фаза е общо 6 г и 6 м.Отделно от това не са събрани доказателства за настъпили трайни, тежки и необратими увреждания в психиката на тримата ищци. Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да бъдат отчетени при определянето му.Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Трето ГО намира, че размер от 8 000 лв е от естество да обезщети в най- адекватна степен реалните вреди, претърпени от ищците Ц. и К. в резултат на наказателното преследване.По отношение на ищеца П. Ф. съдът намира, че следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 10 000 лв.Установено е от доказателствата по делото, че неоснователно воденото наказателно производство е възпрепятствало приемането му на работа като компютърен специалист, а след оправдаването му е успял да се реализира в желаната от него професия и дори са му били възложени ръководни функции.
Върховният касационен съд, Трето ГО намира, че уважаването на иска за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи. При определянето на този размер, настоящият съдебен състав взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на ответната прокуратура като процесуален субституент на държавата, да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие - предвид моралния, а не имуществен характер на процесиите вреди.
Поради това и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на СГС като исковете на Ц. и К. са уважени за разликата над сумата 8 000 лв до сумата 10 000 лв, а искът на П. Ф. за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 15 000 лв.В останалата част обжалваното решение е съобразено с материалния закон и следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 581/21.4.2022 г, постановено по в.гр.дело № 1837/21 г на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 3507/15.6.20 г на СГС, ГО, 5 състав като са уважени предявените от Д. В. К. и П. П. Ц. срещу Прокуратурата на РБ искове по чл.2 ал.1 т.З пр.1 от ЗОДОВ за разликата над сумите от по 8000 лв до сумите от по 10 000 лв, както и в частта, с която предявения от П. Ц. Ф. иск по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 15 000 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. В. К. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.З пр.1 от ЗОДОВ за разликата над сумата по 8000 лв до размера на по 10 000 лв като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. П. Ц. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.З прЛ от ЗОДОВ за разликата над сумата по 8000 лв до размера на по 10 000 лв като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. Ц. Ф. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.З пр.1 от ЗОДОВ за разликата над сумата по 10 000 лв до размера на сумата 15 000 лв като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение № 581/21.4.2022 г,

постановено по в.гр.дело № 1837/21 г на САС, ГО, 10 състав в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: