Оспорване на привидна продажба на имот от наследници

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

София, 27.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№ 1917 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. Ш., М. П. Ш., М. Н. Ш., тримата от [населено място], подадена чрез процесуалните представители адвокат М. Ш. и адвокат А. Б., против въззивно решение № 5557 от 06.12.2018 г. по гр.д. № 572/ 2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 2093/04.04.2018 г. по гр. д. № 1042/2014 г. на Районен съд – Разлог. С него е прогласена нищожността на сключения на 31.07.2009 г. договор за покупко-продажба на 19/20 ид. ч. от ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, материализиран в нотариален акт № , том , per. № , дело № 194/2009 г. по описа на нотариус М. К., вписан с вх. peг. № 4539/31.07.2009 г., акт № , том , дело № 3473 по описа на Служба по вписванията – Разлог.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Твърди се и недопустимост на въззивното решение, тъй като ищците не са активно легитимирани да искат прогласяване на привидността на процесната сделка изцяло, а само съответно с наследствените им дялове.

Ответниците по касационната жалба Г. Б. Ш., [населено място], Н. Б. Ш. и А. Б. Ш., двамата от [населено място], оспорват жалбата .

С определение № 829 от 04.12.2019 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касатора въпроси за процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти, по отношение на които следва да се извърши проверка дали не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Съгласно решение №337 от 27.10.2015 г. по гр.д. № 1430 / 2015 г. на ВКС, IV г.о., всеки от наследниците, но само съобразно наследствения им дял, може да оспори с иск извършеното чрез привидна сделка прехвърляне на имот, като се позове на привидността.

Като универсални правоприемници на своя наследодател, наследниците са обвързани от извършените сделки така, както е бил обвързан и той. Те могат да оспорват извършените сделки само на тези основания, на които и наследодателят им е могъл да ги оспори. Единствената разлика в правното им положение е тази, че при оспорване на извършена сделка като привидна, те са облекчени при доказването на привидността, ако сделката е била насочена срещу тях.

Настоящият състав на ВКС, III г.о., споделя даденото разрешение на въпроса.

По отношение на втория въпрос – нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила, удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт. Страната (или неин правоприемник), която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти, носи тежестта да докаже пълно (по несъмнен начин) твърдените от нея различни факти. В този смисъл е разрешението, дадено в решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., което настоящият състав споделя. Нотариалният акт представлява официален документ и в частта, в която отразява удостоверяването от нотариуса, че продавачът по сделката е направил изявление, че е получил продажната цена. А в частта, в която отразява самото изявление на продавача за получаване на продажната цена, нотариалният акт представлява частен документ.

Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетите разрешения. На първо място, неправилно въззивният съд е приел, че ищците са активно легитимирани да искат прогласяването на договора за нищожен изцяло, а не спрямо наследствените им дялове – в случая по 1/5 за всеки от тях, или общо 3/5.

На следващо място, необосновани са изводите на въззивния съд, че симулацията се явява доказана от ищците, които носят доказателствената тежест за това. Въпреки че действително симулацията може да бъде разкрита и въз основа на косвени доказателства, за да стане това е необходимо при подробен анализ на доказателствения материал, приет по делото, да следва единственият възможен извод, че в конкретния случай се касае до привидна сделка. В случая това не е така, тъй като въззивният съд е основал решението си на показанията на свидетелката Н. Д., която е заинтересована от изхода на делото, с оглед близките ѝ родствени отношения с ищците. Освен това показанията на свидетелката са в смисъл, че наследодателят Б. Ш. е имал намерение да лиши синовете си от първия брак – тримата ищци – от наследство. Свидетелката не дава показания, касаещи факти във връзка със сключването на процесната сделка, които биха били релевантни към доказване на конкретно твърдяната симулация. От друга страна неправилно е прието, че направеното в нотариалния акт изявление, че уговорената по договора цена е платена изцяло преди сключване на сделката, има характер единствено на частен документ и няма обвързващата доказателствена сила. Както беше уточнено по-горе, констатацията на нотариуса, че такова изявление е действително направено, е официален свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила. Действително, доколкото сумата не е платена пред нотариуса, той не е удостоверил този факт, но самото изявление на Б. Ш. е частен диспозитивен документ, който обвързва автора си и неговите универсални правоприемници, че такова изявление е направено от лицето, сочено за автор. В случая единственото доказателство, ангажирано от ищците, са показанията на тяхната майка Н. Д., които както беше отбелязано по-горе, не се отнасят до факти, касаещи сключването на сделката и не биха могли да разкрият твърдяната симулация.

В настоящия случай ищците не са ангажирали доказателства – преки или косвени – които ценени в тяхната съвкупност, да създават сигурно убеждение в съда, че извършената сделка между наследодателя и един от наследниците му е насочена срещу ищците. В конкретния случай приетите по делото доказателства са противоречиви, поради което не могат да доведат до единствения възможен извод, че е налице симулация, насочена срещу ищците. Следователно искът по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД трябва да бъде отхвърлен като недоказан.

Гореизложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени, а предявеният иск за нищожност на процесната сделка на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД – да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С отмяната на въззивното решение и постановяването от ВКС на ново решение по съществото за отхвърляне на главния иск в обратен смисъл, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на съединения с него евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, по който въззивният съд не се е произнесъл с оглед разпоредбата на чл.271, ал.2 ГПК. Възстановена е висящността на спора по евентуално съединения иск и делото следва да се изпрати на въззивния съд, който да се произнесе в друг състав по този иск, както и по исканията за разноски за всички инстанции. В този смисъл са разясненията, дадени в т.10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. и т.15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и трайно установената практика на ВКС / решение № 56 от 10.06.2015 г. по гр.д. № 5143/2014 г. на І г.о.; решение № 91 от 09.05.2012 г. по гр.д. № 613/2011 г. на ІІ г.о., решение № 51 от 19.07.2017 г. по гр.д. № 2232/2015 г. на ІV г.о., решение № 103 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 2700/2018 г. на ІІІ г.о. и др./. Касационната инстанция не може да разгледа за първи път искове, по които въззивната инстанция не е постановила решение по материалноправния спор.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5557 от 06.12.2018 г. по гр.д. № 572/ 2018 г. на Окръжен съд – Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. Б. Ш., [населено място], Н. Б. Ш., [населено място], и А. Б. Ш., [населено място], срещу А. Б. Ш., М. П. Ш., М. Н. Ш., тримата от [населено място], иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения на 31.07.2009 г. договор за покупко-продажба на 19/20 ид.ч. от ½ ид.ч. от УПИ , пл. № в кв. по плана на [населено място] от 1990 г., целият с площ 320 кв.м, при съседи: от две страни улица, УПИ , пл. № , и УПИ , пл.№ , ведно с 19/20 ид.ч. от ½ ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда, построена в същия урегулиран поземлен имот, с право на реално ползване на източната половина от етажа, ведно с 19/20 ид.ч. от ½ ид.ч. от магазина на партерния етаж на жилищната сграда, построена в същия УПИ, оформен в нотариален акт № , том , рег. № , дело № 194/2009 г. по описа на нотариус М. К., вписан с рег. № .../31.07.2009 г., акт № 99, том , дело № ...поо описа на Служба по вписванията – Разлог.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на същия съд на предявения като евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.