Отмяна на влязло в сила решение поради нарушено право на защита и грешки при призоваването

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 427

гр. София, 28.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на шести юни хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 731/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба вх. № СД-02-02-656/29.01.2024 г. по регистъра на Окръжен съд – Сливен, подадена от В. В. Й. чрез адв. М. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 162 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 420/2022 г. по описа на този съд. С последното са уважени предявени срещу молителя искове с правно основание чл. 69 и чл. 70 СК вр. с чл. 59 СК - за установяване произход на дете от бащата и постановени в тази връзка предоставяне упражняване на родителски права, определяне на режим на лични контакти и присъждане на издръжка.

Молителят твърди, че работи като сезонен работник в селското стопанство в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, което налага приблизително половината от времето в календарната година да живее и работи в чужбина. През това време неговият настоящ адрес бил в различни населени места от тези държави. В страната се прибирал на всеки два – три месеца за по няколко седмици. Сочи, че вследствие на нарушаване на съответните правила – чл. 46 и чл. 47 ГПК (поради нередовно призоваване) е бил лишен от възможност да участва в делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска – лично или чрез надлежен процесуален представил, доколкото назначеният на страната такъв е бил освободен с нарочен акт на съда преди приключване на производството по делото. Като последица от това не могъл да вземе надлежно участие в разглеждане на делото пред първата инстанция и да прави доказателствени искания, бил лишен от възможността да узнае за постановеното съдебно решение и да го обжалва. Поддържа, че е узнал за атакуваното решение на 21.12.2023 г. когато получил покана за доброволно изпълнение (с изх. № 4173/18.12.2023 г.) по изп. дело № 173/2023 г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Елхово и съобщение за наложена възбрана върху негов недвижим имот (с изх. № 4179/18.12.2023 г.) по същото това дело.

От ответниците по молбата С. В. И. (С. В. Й.) чрез адв. В. я счита за неоснователна. Останалите не са изразили становище.

С определение № 1762 от 10.04.2024 г. по настоящото дело на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна.

За да се произнесе по нея ВКС, състав на трето гражданско отделение взе предвид следното:

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на което се позовава молителят, е налице когато страната не е участвала при разглеждането на делото или не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства.

По настоящото дело молителят В. В. Й. е бил ответник по предявения срещу него иск с правно основание чл. 69 СК - за установяване произход на дете от бащата. На същия е връчено съобщението за указанията по чл. 131 ГПК с приложени към него препис от исковата молба и приложенията. Това е сторено на 04.11.2022 г. на адреса му, посочен от ищеца в [населено място], област С., а получател е неговата майка, която живее на същия адрес и е подала данни на връчителя, че адресатът – нейния син, е във Великобритания от 1 година. Призовката до страната за насроченото на 26.01.2023 г. открито съдебно заседание по делото е изпратена на известния й адрес в [населено място], но е върната в цялост поради отказа на майката Д. Й. да я получи с довода, съгласно извършеното удостоверяване от длъжностното лице при кметството в [населено място] от 21.12.2022 г., че „синът й преди около 2 седмици е заминал отново за Великобритания, където работи от 1 година, няма как да му предаде документа и той не може да се яви на определената дата по делото“. Изготвена е докладна от кмета на кметството (изх. № 131/11.01.2023 г.) до окръжния съд в [населено място], в която е описан предприятия начин на връчване на книжа по делото на ответника Й., работещ във Великобритания и завръщащ се по данни на майка му в България за кратък период от време основно през отпуска, вкл. и осъществените в тази връзка три посещения на адреса – на 04.11.2022 г., 21.12.2022 г. и 18.01.2023 г. и е посочено, че същият не е намерен там. Предвид на тези обстоятелства с протоколно определение от 26.01.2023 г. по делото окръжният съд като е констатирал нередовната процедура по призоваване на ответника В. Й. е разпоредил приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаване на негов особен представител. За такава е назначена адв. Д. Х., която е представлявала страната в съдебните заседания на 02.03.2023 г. и 06.04.2023 г. За съдебното заседание на 22.06.2023 г. по делото ответникът Й. е призован лично, с призовка, връчена му на 17.05.2023 г. при отказ да я получи, тъй като на 21.05.2023 г. заминава за Великобритания. С тази призовка е отразено страната да е получила препис от исковата молба, препис от определение от заседанието от 06.04.2023 г., в което е назначена ДНК експертиза и е разпоредено на ищеца (детето), майка му и ответника Й. да се явяват лично за вземане на биологичен материал, както и проект на доклад по делото. В заседанието на 22.06.2023 г. съдът е констатирал, че ответникът Й. е редовно призован – лично, при отказ да получи призовката за това заседание и е освободил назначения особен представител адв. Х.. В това заседание е даден ход на устните състезания, а решението по делото е постановено на 06.07.2023 г. То е връчено на ответника В. Й. чрез уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, залепено на 02.08.2023 г. на входната врата на адрес [улица], [населено място].

При горните факти се налага, че процесуалните действия на съда, касаещи спазването на установените правила, гарантиращи правото на участие и правото на защита на ответника в процеса, не са в съответствие със закона. Действително, връчването на съобщението с указанията по чл. 131 ГПК до ответника Й. е било редовно, доколкото е извършено на лице, живеещо на адреса и изразило съгласие да го получи, а именно неговата майка. Процедурата по назначаването на особен представил на ответника обаче е била опорочена, тъй като не са били налице условията за това. Съгласно чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК правилото за предпоставките, при които връчването на съобщението става чрез залепване на уведомление, не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая майката на ответника е съобщила данни, че синът й работи във Великобритания от 1 година и се завръща периодично в страната – т.е. налице е факт, който изключва връчване при съобразяване с условията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК обаче е приложена без да се спази изискването на ал. 3 от същата разпоредба – т. е. без съдът да провери служебно адресната регистрация на ответника (тъй като са отсъствали предпоставките на чл. 40 ал. 2 и чл. 41, ал. 1 ГПК, както е прието в с. з. на 26.01.2023 г. по делото). Така допуснатото нарушение е рефлектирало върху надлежното назначаване на особен представил по чл. 47, ал. 6 ГПК. Несъобразяването с тези процесуални правила има за последица лишаване на ответника Й. от възможност да участва в делото, вкл. да упълномощи избран от него процесуален представител. В отклонение с тях е извършено и връчването (чрез залепване на уведомление) на страната на самото решение по делото. Молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК е основателна.

По изложените съображения влязлото в сила решение следва да се отмени и делото - да се върне за ново разглеждане от етапа на призоваване на страните за откритото съдебно заседание по чл. 140, ал. 3 ГПК.

ВКС не следва да се произнася по направените в настоящето производство разноски, тъй като те ще се присъдят при новото разглеждане на делото с решението по съществото на спора.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 162 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 420/2022 г. на Окръжен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на призоваване на страните за откритото съдебно заседание по чл. 140, ал. 3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.