Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

гр. София, 15.02. 2024 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 22 ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 4714 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 13733/21.06.2022 г. от ответника Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] Бр. С. срещу решение № 780/31.05.2022 г. по в. гр. дело № 63/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 261387/02.03.2021 г., поправено с решение № 265307/09.08.2021 г. и определение от 08.03.2022 г. по гр.дело № 5052/2019 г. на Софийски градски съд е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на В. К. В. разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. или допълнително сумата от 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, както и да му заплати сумата 5 500 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпяна загуба-направени разноски за един адвокат в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд и в частта, с която е потвърдено решение № 261387/02.03.2021 г. по гр.дело № 5052/2019 г. на Софийски градски съд в уважената част на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което се намали размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, а искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 5500 лв. се отхвърли.

Ответникът по жалбата В. К. В., чрез адв.К. Ч. в писмен отговор и в съдебно заседание е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на Прокуратура на РБългария.

С определение № 2549/18.09.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД; за определяне съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

С посоченото определение на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 780/31.05.2022 г. по гр. дело № 63/2022 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част от ответника Прокуратура на РБългария в уважената част на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 5500 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 02.03.2021 г., поправено с решение от 09.08.2021 г. по гр.дело № 5052/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от В. К. В. срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 20000 лв. до 50000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2016 г. до окончателното изплащане и за присъждане на сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2016 г. до окончателното изплащане по касационната жалба, подадена от ищеца В. К. В., чрез адв. К. Ч..

Производството по делото е висящо по предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 Д. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размер на сумата 20000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане.

От фактическа страна, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните се установява следното:

На 13.07.2007 г. е образувано ДП № 5229/2007 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 13251/2007 г. по описа на СРП срещу ищеца В. В.. На 08.02.2010 г. В. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.201,ал.1 НК, вр.чл.26,ал.1 НК/обсебване/ и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка”.

На 23.02.2011 г. въз основа на внесения в съда обвинителен акт срещу ищеца, в качеството му на подсъдим, е образувано НОХД № 3247/2011 г. по описа на Софийски районен съд. Установено е, че по това дело са проведени общо седем открити съдебни заседания, като на всичките ищецът се явил лично и с адвокат-негов защитник.

С присъда от 12.03.2013 г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба и е образувано внохд № 2956/2013 г. на Софийски градски съд, приключило с присъда на 10.10.2013 г., с която е отменена присъдата на СРС, а ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения. Оправдателната присъда е протестирана и е образувано кнд № 119/2014 г. на ВКС, по което на 13.02.2014 г. е проведено заседание на което ищецът е присъствал лично. На 10.04.2014 г. е постановено решение № 70, с което е оставена в сила оправдателната присъда.

От показанията на свидетелката Р. К. Р., майка на ищеца се установява, че към момента на образуване на наказателното производство синът й бил на 35 години и в много добро здравословно състояние. Впоследствие и след образуване на производството ищецът не искал да общува с никой, не излизал, скарал се с приятелката си и се разделили. Много отслабнал с около 10-12 кг. Преди работел като охранител, но след образуване на наказателното производство нямал право да носи оръжие, поради което трябвало да премине към друга, по-нископлатена работа.

Според показанията на свидетеля Г. Л. Керемеджийски същият знае за воденото срещу ищеца наказателно производство, но не знаел как се чувства, защото ищецът странял от него, станал странен. Спрял да се събира на почерпка с приятели след футболни мачове, които традиционно се събирали в събота и неделя.

От заключението на СПЕ се установява, че субективните преживявания на ищеца във връзка с воденото срещу него наказателно производство биха могли да се квалифицират като продължителна ситуация на стрес, която е разклатила социалното му и личностово функциониране. Към момента на психологическото изследване при ищеца е налице интегриране на събитието в неговия живот, както и позитивно справяне с последиците му. Това се е случило постепенно и поетапно, естествено в живота му и към настоящия момент той функционира на добро социално и личностово ниво.

Въззивният съд е посочил, че наказателното производство е продължило считано от 08.02.2010г. до 10.04.2014г. или четири години и два месеца. Приет е за спорен въпросът следва ли към този период да се прибави времето от образуване на производството до повдигане на обвинението. Съдът е приел, че следва да се зачете периода от 13.07.2007г. до 10.04.2014г. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решение № 425/01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, с което е прието, че и в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. - повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител; в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши (в подобен смисъл е и трайно установената практика на ВКС - решение № 230/04.12.2017 г. по гр. дело № 4874/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). Посочил е, че в случая в исковата си молба ищецът е изложил именно такива твърдения - че макар и досъдебното производство "формално" да се е водело срещу неизвестен извършител, всички процесуално-следствени действия по него били проведени с оглед липсата на пари в касата на ЕТ, за което той в качеството си на длъжностно лице-МОЛ носи отговорност. /решение № 51 от 11.03.2021 Г. ПО ГР. Д. № 2340/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Прието е, че в случая обвиняемият е бил само един и изначално известен, като няма логично обяснение той да бъде обявен за общонационално издирване в рамките на 2г. и половина вместо да му бъде повдигнато обвинение веднага. Направен е извод, че производството е продължило за времето от 13.07.2007г. до 10.04.2014г. или общо 6 години и 9 месеца, за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение- подписка, като е бил задържан в рамките на един ден, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са причинени неимуществени вреди – силно изживян стрес и притеснения - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.

От събраните доказателства е прието за установено, че спрямо ищеца е била взета на 08.02.2010г. мярка за неотклонение „Подписка“, отменена с определение на съда от 12.03.2013г., когато е постановена присъдата от първоинстанционния съд, че предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление, което е продължило повече от 6 години, което се е отразило крайно неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и най-вече психическо състояние - бил притеснен, подтиснат, изплашен, депресиран, имал негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, нервно напрежение, нарушени социални контакти.

Съдът е приел за установено от показанията на разпитаните свидетели, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство, ищецът се затворил в себе си, не искал да общува с никой, не излизал, скарал се с приятелката си и се разделили, много отслабнал с около 10-12 кг., преминал на по-ниско платена длъжност, тъй като нямал право на оръжие с оглед воденото срещу него наказателно производство, спрял да ходи на събиранията с приятели след футболните мачове през уикендите. Прието е за установено, че през периода на наказателното производството, ищецът бил в продължителна ситуация на стрес, която е разклатила социалното му и личностово функциониране, но към момента е налице интегриране на събитието в неговия живот, както и позитивно справяне с последиците му. Посочил е, че към настоящият момент ищецът функционира на добро социално и личностово ниво. Съобразено е, че няма ангажирани писмени доказателства, сочещи наличието на влошено здравословно физическо състояние на ищеца.

Въззивният съд е приел, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Според съда тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество. Приел е, че в случая продължителността се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е около 7 години. Формиран е извод, че е налице съвпадение на крайния резултат от изводите на първата и въззивната инстанция по отношение основателността на иска. По отношение на размера на обезщетението съдът е приел, че същият следва да бъде увеличен до 20 000 лв. т.е. решението следва да бъде частично отменено в неговата отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв.

При тези съображения, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. и вместо това осъдил Прокуратура на РБългария да заплати в полза на ищеца разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Относно възражението за погасяване на вземането за лихви по чл.111,б.”в” ЗЗД , което се погасява с тригодишна давност съдът е приел, че в случая лихвата следва да бъде присъдена, считано от 12.04.2016 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в уважената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

По правните въпроси:

С т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост; че понятието справедливост не е абстрактно понятие; че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

С решение № 60251/19.11.2021 г. по гр. дело № 281/2021 на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК, е възприета практиката на ВС по поставения правен въпрос, обективирана в цитираното ППВС № 4/23.12.1968 г., както и постановките на т. 11 от т. решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. Прието е, че съгласно посочената практика понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включтиелно дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния ѝ субституент – П. за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. В мотивите към решението си, обаче съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.

Като взема предвид цитираната задължителна практика на ВС, и практиката на ВКС, събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът преценява, че касационната жалба на Прокуратура на РБългария е частично основателна.

Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , тъй като наказателното производство по повдигнатото срещу ищеца обвинение е завършило с постановяване на оправдателна присъда. Правилно е посочил релевантните факти относими за определяне размера на обезщетението, но не е преценил в достатъчна степен тяхното значение. Като последица от това е приложен неправилно чл.52 ЗЗД и определеният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е необосновано завишен.

Въззивният съд е отчел тежестта на повдигнатото срещу ищеца обвинение, което е за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК – повдигнатото обвинение е за престъпление по чл. 201,ал.1 НК, вр.чл.26,ал.1 НК и че наказателното производство общо досъдебно производство и съдебна фаза е продължило от 13.07.2007 г. до 10.04.2014 г. – 6 години и девет месеца, който срок е неразумен, но не е преценил в достатъчна степен обстоятелството, че е взета мярка за неотклонение „подписка”, която не е ограничила личните права на ищеца и правото на свободно придвижване, както и обстоятелството, че ищецът е задържан само за един ден.

Въззивният съд не е преценил в достатъчна степен обичайният характер на претърпените негативни емоции и промени в поведението на ищеца, което е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение - преживения стрес, страх от изхода на делото, отчуждение от приятели и близки. Освен това по делото не са представени доказателства, от които да се установи влошено здравословно състояние или заболяване на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. От заключението на вещото лице по назначената СПЕ се установи, че обективните преживявания на ищеца във връзка с воденото срещу него наказателно производство, биха могли да се квалифицират като продължителна ситуация на стрес, която е разклатила социалното му и личностово функциониране. Към момента на психологическото изследване при ищеца е налице интегриране на събитието в неговия живот, както и позитивно справяне с последиците му и това се е случило постепенно и поетапно, естествено в живота му, и към настоящия момент той функционира на добро социално и личностово ниво.

При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца В. В. съдът съобразява: тежестта на обвинението; приложената мярка за неотклонение – подписка, както и обстоятелството, че е задържан за един ден; продължителността на наказателното производство – 6 години и 9 месеца; проведените процесуални действия с участието на ищеца; възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението години – 37 години; преживените негативни емоции - стрес, страх от изхода на делото, отчуждение от приятели и близки, които вреди са в рамките на обичайните; липсата на данни за увреждане на здравословното състояние на ищеца и заболяване в пряка причинна връзка с незаконното обвинение; обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането. С оглед на посоченото и като взема предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът преценява, че сумата от 7 000 лв. е справедлив размер обезщетение, който е достатъчен за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Предявеният иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата 7 000 обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата част до сумата 20 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното от ответника въззивно решение следва да се отмени в частта, с която след частична отмяна на решението по гр. дело № 5052/2019 г. на СГС е уважен предявения иск от В. К. В. с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта на присъдените в тежест на ответника направени разноски от ищеца за първата и въззивна инстанция. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата над 7000 лв. до 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане и за присъдените в тежест на ответника разноски за първата инстанция в размер на 383.21 лв. Вместо отменената част предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ следва да се отхвърли над сумата 7000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила.

В полза на ищеца следва да се присъди сумата 268.24 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство и сумата 564.18 лв. разноски за въззивното производство, включващи адвокатско възнаграждение и държавни такси, изчислени съобразно уважените части на предявените искове. За касационната инстанция с оглед изхода на делото в полза на ищеца разноски не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 780/31.05.2022 г. по гр.дело № 63/2022 г. на Софийски апелативен съд в частите както следва: В частта, с която е отменено решение от 02.03.2021 г. по гр.дело № 5052/2019 г. на Софийски градски съд и решение № 265307/09.08.2021 г, постановено по реда на чл.247 ГПК, неразделна част от първото и определение от 08.03.2022 г. по реда на чл.248 ГПК в частта, с която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. и вместо това е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на В. К. В., ЕГН [ЕГН] разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., или допълнително сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 5228/2007 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 13251/2007 г. по описа на СРП в извършване на престъпление по чл.201,ал.1,пр.2 НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 10.04.2016 г. присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2000 лв. разноски пред първата инстанция и сумата 1005 лв. разноски пред въззивната инстанция; В частта, с която е потвърдено решение от 02.03.2021 г. по гр. дело № 5052/2019 г. на Софийски градски съд и решение № 265307 от 09.08.2021 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, неразделна част от първото и определение от 08.03.2022 г. по реда на чл.248 ГПК в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати в полза на В. К. В. на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ сумата над 7000 лв. до 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 383.21 лв. направени разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и вместо отменената част постановява

Отхвърля предявения иск от В. К. В., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на сумата над 7000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 5228/2007 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 13251/2007 г. по описа на СРП в извършване на престъпление по чл.201,ал.1,пр.2 НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 10.04.2016 г. присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане.

Оставя в сила решение № 780/31.05.2022 г. по гр.дело № 63/2022 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част от Прокуратура на РБългария.

Осъжда Прокуратура на РБългария, [населено място], [улица], № 2 да заплати на В. К. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 268.24лв. разноски по делото за първоинстанционното производство и сумата 564.18 лв. разноски по делото за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: