Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 15 Юли 2020

Отказ за отмяна на съдебно решение при служебна заетост на адвоката

Върховен касационен съд · 15 Юли 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Работодател иска отмяна на влязло в сила осъдително решение за трудово възнаграждение и обезщетение за отпуск. Дружеството твърди, че е било лишено от защита, тъй като първоинстанционният съд е отказал да отложи заседанието заради заетост на адвоката му по друго дело. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, като приема, че отказът за отлагане е бил законосъобразен.

Какво приема съдът

Служебната ангажираност на адвокат по друго дело не представлява внезапно и непреодолимо препятствие по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК и не е основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениеотлагане на делонеявяване на адвокатслужебна ангажираностправо на защита

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр. София, 15.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 4304/2019 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба, вх. № 5158476/02.10.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от „Елвеко“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище гр. Стара Загора, чрез пълномощника му адв. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 38850/20.07.2018 г. по гр. д. № 2750/2018 г. на Софийски районен съд (СРС), потвърдено с решение от 18.07.2019 г. по гр. д. № 12660/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), ІІІ-В състав.

Молителят твърди, че в резултат на нарушаване на правилото по чл. 142, ал. 2 ГПК за откритото съдебно заседание на 07.06.2018 г. по делото при разглеждането му от първоинстационния съд, е бил лишен от възможност да участва в делото в това заседание и да проведе защитата си при там извършените процесуални действия, насочени към изясняване на въпроси от съществено значение за спора.

Ответникът по молбата за отмяна - К. Б. П., чрез адв. П. я оспорва.

С определение № 461 от 10.12.2019 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна в частта й по искането за упражняване на извънинстанционен контрол на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК (с определение № 70/11.02.2020 г. по ч. гр. д. № 379/2020 г. на ВКС, IV г. о., е потвърдено определение № 461 в частта му, в която молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е оставена без разглеждане, а делото в тази част – прекратено).

Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решението, предмет на молбата за отмяна, търговското дружество е осъдено на основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224, ал. 1 КТ да заплати на К. Б. П. следните суми: 486. 69 лв. – незаплатено трудово възнаграждение общо за м. юли и август 2016 г., ведно със законната лихва считано от 11.01.2018 г. – датата на завеждане на исковата молба до изплащането; 66. 64 лв. – обезщетение за забава в плащането на горните трудови възнаграждения, съответно считано от 26.08.2016 г. до 11.01.2018 г. – за това за м. юли 2016 г. и от 26.09.2016 г. до 11.01.2018 г. – за това за м. август 2016 г.; 270 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 15 дни, от които 3 дни за 2015 г. и 12 дни за 2016 г., ведно със законната лихва от 11.01.2018 г. до изплащането и сумата от 35. 03 лв. – обезщетение за забава в плащането на последното обезщетение за периода 01.10.2016г. - 11.01.2018г. За съдебното заседание, насрочено за 07.06.2018 г. пред СРС молителят – ответник по делото, е бил редовно призован, като с молба от 01.06.2018 г. процесуалният му представител - адв. М. е поискал от съда - предвид късното му упълномощаване – да му даде срок за организиране на защитата по делото, а последното – да бъде отложено за възможна най – близка дата. Последвала е нова молба от пълномощника на ответното дружество, от 05.06.2018 г., с ново искане за отлагане на делото за най - близка дата. В нея е посочен служебен ангажимент на адвоката, препятстващ явяването му по делото – по същото време следвало да вземе участие като защитник на Д. И. Б. в производството по обжалване пред СГС на мярка за неотклонение, наложена по ЧНД № 9133/2018г. на СРС. Към молбата липсват приложени доказателства, удостоверяващи сочената ангажираност на пълномощника на ответника. Районният съд е намерил молбата за отлагане за неоснователна и е дал ход на делото в отсъствие на процесуален представител на ответното търговско дружество.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържаните в молбата за отмяна обстоятелства - отказ на първостепенния съд да отложи делото, насрочено за 07.06.2018 г., на основание чл. 142, ал. 2 ГПК и провеждането на съдебното заседание в отсъствието на процесуалния представител на ответника, адвокат М., не осъществяват предпоставки в приложно поле на очертаните по – горе фактически състави. В закона – чл. 142, ал. 2 ГПК, и в съдебната практика (Решение № 72 от 8.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 87/2012 г., I т. о., Решение № 200 от 6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2013 г., III г. о.) е посочено, че съдът отлага делото, когато страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Имат се предвид внезапни и непреодолими обстоятелства, които се случват неочаквано и непредвидимо обективно (като природно бедствие) или субективно, засягащи самата страна (като внезапно заболяване). Изложените в случая твърдения в молбата за отмяна не касаят факти, относими към хипотезата на лишаване на страната от възможност да участва в делото, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като страната е била редовна призована за горното съдебно заседание. Неявяването на страната, която е редовно призовава, не е пречка за разглеждане на делото, съгласно чл. 142, ал. 1 ГПК. В случая липсват данни за настъпили обстоятелства, попадащи в обхвата на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в хипотезата, когато страната не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

От данните по делото на СРС се установява, че пълномощникът на ответната страна е поискал отлагане на делото, насрочено за 07.06.2018 г. с две молби. Първата (от 01.06.2018 г.) е основана на факта, че късно бил упълномощен да осъществява процесуално представителство, а във втората (от 05.06.2018 г.) се е позовал на служебната му ангажираност по същото време по друго дело пред СГС. Нито една от изтъкнатите причини за неявяването на страната, респ. нейния пълномощник в откритото съдебно заседание, не е внезапна и непреодолима. По отношение на страната е било спазено правилото на чл. 56, ал. 3 ГПК – призоваването да се извърши най – късно една седмица преди заседанието, а спрямо адвокат М. не е била налице невъзможност за явяване поради особени непредвидени обстоятелства, защото причината за неучастието му, произтичаща от заетост по същото време по друго дело (изтъкната във втората молба) е обстоятелство, което е предвидимо и преодолимо, а и не са представени доказателства за този ангажимент. При тези факти следва да се приеме, че първоинстанционният съд не е процедирал в нарушение на съдопроизводствените правила, от което произтича и извода, че в конкретния случай не е осъществен фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради това молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

Не са налице предпоставките за присъждане, по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ответника по молбата, доколкото липсва приложен договор за правна защита и съдействие с изрично посочване, че адвокатската помощ се осъществява при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 5158476/02.10.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от „Елвеко“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище гр. Стара Загора за отмяна, на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 38850/20.07.2018 г. по гр. д. № 2750/2018 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение от 18.07.2019 г. по гр. д. № 12660/2018 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Решението прилага закона, както е изглеждал на 15 Юли 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.