Практика · Върховен касационен съд · 06 Август 2021
Поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение за разноски
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Работодател подава молба за допълване и поправка на решение на ВКС, с което частично е отхвърлен иск за трудово обезщетение. Съдът констатира, че в мотивите си правилно е разпределил разноските и държавните такси, но е пропуснал да запише това точно в диспозитива. Поради това ВКС отстранява грешката, като изрично отменя въззивното решение за разноските и уточнява по кои сметки на съдилищата се дължат държавните такси.
Какво приема съдът
Когато съдът изрично е формирал и изложил волята си в мотивите на акта относно разноските и таксите, но е пропуснал да я формулира правилно в диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК, която подлежи на поправка.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
очевидна фактическа грешкапоправка на решениесъдебни разноскидържавна таксаобезщетение за безработица
Текстът на акта
Ключови фрази РЕШЕНИЕ № 60208 гр. София, 09.08.2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 2103 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.247 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „АРКУС“ АД, подадена чрез адв.Ц., с искане да се допълни решението, постановено по делото по реда на чл.290 ГПК като : 1/се отмени въззивното решение в частта, относно разноските 2/ като се посочи, че дължимата на съда държавна такса на сума 274, 18 лв следва да се внесе по сметка на Районен съд-Горна Оряховица.Иска допълване на решението по реда на чл.248 ал.1 ГПК в горния смисъл. Ответницата по молбата не взема становище по същата. От данните по делото се установява следното : С определение № 686 от 13.11.2020 г по гр.дело № 2103/20 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ „Аркус“ АД е осъден да заплати на С. З. Г. обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 16.2.20 г в размер на 5042, 88 лв, както и в частта относно разноските по делото .Не е допуснато касационно обжалване в частта относно исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. С решение № 55 от 16.3.2021 г, постановено по делото ВКС е отменил решение № 170 от 11.3.20 г, постановено по в.гр.дело № 149/20 г на Окръжен съд-Велико Търново, Гражданска колегия, въззивен състав, с което на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е уважен иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 18.12.19 г в размер на 3438, 33 лв и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от С. З. Г. срещу „Аркус“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място] иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 18.12.19 г в размер на 3438, 33 лв като неоснователен.Осъдил е „Аркус“ АД на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати разноски в размер на 210 лв, сторени пред първоинстанционния и въззивния съд и представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно крайния изход на спора, както и да заплати по сметка на съда държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 274, 18 лв. Решението в частта, с която искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е уважен за сумата и периода 19.12.19 г-16.2.20 г.в размер на 1604, 55 лв е оставено в сила. С оглед изхода на спора разноските между страните следва са разпределени по следния начин : ответникът дължи на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение пред РС в размер на 60 лв и пред въззивния съд в размер на 150 лв или общо 210 лв.Ищцата дължи на ответника разноски, сторени пред първоинстанционния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв, пред въззивния съд в размер на 280 лв-държата такса и адв.възнаграждение и пред ВКС в размер на 200, 86 лв.Ответника дължи по сметка на съда сумата 50 лв-възнаграждение за съдебна експертиза, приета пред първоинстанционния съд, както и държавна такса по исковете в размер на 224, 18 лв-160 по неоценяемите и 64, 18 лв по оценяемия иск. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното : Подадената молба е допустима и основателна. Същата следва да бъде квалифицирана по реда на чл.247 ал.1 ГПК, тъй като съдът в мотивите си е обосновал изрично изразил волята си, която е пропуснал да формулира в диспозитива на съдебния акт.След като решението е допуснато до касационно обжалване и в частта, относно разноските, ВКС е преизчислил същите за трите инстанции, а с оглед крайния изход на спора е посочил, че се дължи държавна такса за предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ, от внасянето на която ищецът е освободен, но която ответника дължи при уважаване на исковете.Тази такса е в размер на 274,18 лв и се дължи по сметка на съда-в случая Районен съд-Горна Оряховица.Пропуснал е също да отмени решението на въззивната инстанция в частта относно разноските. Воден от гореизложеното, ВКС, Четвърто ГО Р Е Ш И : ДОПУСКА на основание чл.247 ал.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 55 от 16.3.2021 г, по гр.дело № 2103/20 г на ВКС, Четвърто ГО като : 1/на ред 5 стр.5 след думите „в размер на 3438, 33 лв“ се чете „ОТМЕНЯВА въззивното решение № 170 от 11.3.20 г, постановено по в.гр.дело № 149/20 г на Окръжен съд-Велико Търново, Гражданска колегия, въззивен състав и в частта относно разноските , с която „Аркус“ АД е осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Велико Търново сумата 604, 58 лв,представляваща разноски, 2/ както и на ред 22 стр.5 след думите „да заплати по сметка на съда“ се чете Районен съд-Горна Оряховица сумата 274, 18 лв, а по сметка на Великотърновски окръжен съд сумата 32, 09 лв във връзка с уважената част от иска по чл.225 ал.1 КТ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.