Отмяна на влязло в сила съдебно решение след отмяна на разпоредба от наредба

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 290

гр.София, 02.06.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова…………………………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 361 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.

Образувано е по молба за отмяна на Д. Й. К., чрез адв. А. М., срещу влязлото в сила решение № 2769/09.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 9742/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 10172/14.06.2023 г. по гр. д. № 58477/2022 г. на Софийския районен съд. В молбата са изложени твърдения, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК, като се представя писмено доказателство - решение № 4415/ 26.04.2023 г. по адм.д. № 9516/2022 г. на ВАС на РБ, установяващо според страната осъществяването на фактическия състав на посоченото отменително основание.

Ответната страна – МВР - Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, чрез гл.юрисконсулт Н. Ц., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното:

С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен предявеният от Д. К. срещу МВР - Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата 870 лв., представляваща неизплатено увеличение с 20% на трудовото възнаграждение за периода от 01.07.2022 г. до 27.10.2022 г. В молбата за отмяна се твърди, че искът е отхвърлен, тъй като въззивният съд е приел, че спрямо определеното на служителя трудово възнаграждение не са били налице всички условия по §7 от Наредба № 8121з-919/2017 г. Сочи се, че с решение № 4415/26.04.2023 г. постановено по адм.д. № 9516/2022 г. на ВАС, ІV отд., оставено в сила с решение № 11840/04.11.2024 г. по адм.д. № 586/2024 г. на ВАС, се отменя §7 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/2017 г. Според молителя, това обстоятелство обуславя осъществяването на фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и основателността на молбата за отмяна решението на СГС.

Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че поддържаното от молителя основание по чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК не е налице.

Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК предвижда, че отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Под „постановление на друго държавно учреждение“ законът няма предвид нормативните актове, издадени от органите на държавна власт в изпълнение на нормотворческа компетентност, а административни актове, чието действие отпада с обратна сила. В тази насока, в мотивите по т.13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт. Когато се касае за административен акт, на който е основано решението, този акт трябва да е индивидуален, а не нормативен.

В случая, цитираните решения на Върховния административен съд не представляват „постановления на съд“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са решения по преюдициален въпрос, чиято задължителна сила да обуславя решението, на което е поискана отмяната. Освен това, с решенията на ВАС е отменена разпоредба от подзаконов нормативен акт (наредба), а не индивидуален административен акт, като постановената отмяна на §7 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/2017 г. не създава с обратна сила ново правно положение, а действа занапред. Предвид това, частичната отмяна на подзаконов нормативен акт е извън обхвата на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото създава ново правно положение, обуславящо нов иск, а не основание за отмяна на постановеното решение.

С оглед на всичко изложено, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Й. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 2769/09.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 9742/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: