Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2026

Поправка на грешка относно недължимост на държавна такса от КОНПИ

Върховен касационен съд · 05 Юни 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество иска поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение. В мотивите на предходното си решение съдът е посочил, че Комисията не дължи държавна такса, но е пропуснал да запише това в крайния диспозитив. Върховният касационен съд уважава молбата и поправя диспозитива, с което отменя въззивното решение в частта, задължаваща комисията да плати такса.

Какво приема съдът

Несъответствието между формираната в мотивите воля на съда за недължимост на такси и неговия диспозитив представлява очевидна фактическа грешка, която се отстранява по реда на чл. 247 ГПК.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

очевидна фактическа грешкадържавна таксаКОНПИотнемане на имуществопоправка на решение

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 431

гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 993/2025 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК .

Образувано е по молба с вх. № 6388/27.03.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от ищеца по делото Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител Р. И. – държавен инспектор при ТД – Бургас на Комисията, с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящото дело решение № 134 от 26.02.2026 г. Твърди се, че в мотивите към това решение Върховният касационен съд е приел, че Комисията не дължи държавна такса в производството, образувано по нейно искане с основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), пред всички инстанции, който извод не е отразен в диспозитива на съдебния акт с изричната отмяна на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас в тази му част. В условията на евентуалност се прави искане за допълване/изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, съобразно формирания извод за недължимост на държавна такса от КОНПИ в производството с посочения предмет.

В едноседмичния срок (по чл. 247, ал. 2 ГПК, респ. чл. 248, ал. 2 ГПК) е постъпил отговор на молбата само от ответника Р. Т. К., чрез адв. П. М., с който се взема становище за нейната неоснователност.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:

С решение № 134 от 26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 993/2025 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав е: 1/ обезсилил решение № 130 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 125/2023 г. на Апелативен съд – Бургас и потвърденото с него решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К. на сумата 5 472. 10 лв., представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл. 255 НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, като е прекратил производството по делото в тази част; 2/ отменил въззивното решение в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К., на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) на сумата 7 660 лв., получена от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама – ..., двигател – ..., както и в частта, с която е потвърдено решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. на Окръжен съд – Бургас за отнемане от ответника Р. Т. К. на сумата 40 000 лв. (съставляваща сбора от получената срещу възмездното отчуждаване на следните моторни превозни средства пазарна цена), както следва: лек автомобил „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № А 2ЗЗЗ ВХ, № рама - ..., № двигател – ..., с релевантна стойност към продажбата му от 4 000 лв.; лек автомобил „Смарт“, модел "МЦ01", с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател, със стойност от 8 000 лв.; лек автомобил „СЕАТ“, модел „ИБИЗА“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател - ..., на пазарна стойност към отчуждаването от 13 000 лв.; лек автомобил „Форд“, модел „Торнео“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател - ..., с пазарна оценка към отчуждаване от 15 000 лв., вместо което е отхвърлил искането на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за отнемане на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) от Р. Т. К. на сумата 7 660 лв., получена от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама – ..., двигател – ... и на сумата 40 000 лв., съставляваща сбора от получената срещу възмездното отчуждаване на следните моторни превозни средства пазарна цена (формирана от разликата над 9 036. 12 лв. до 49 036. 12 лв., постъпила по банковата му сметка), както следва: лек автомобил „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № А ..., № рама - ..., № двигател – ..., с релевантна стойност към продажбата му от 4 000 лв.; лек автомобил „Смарт“, модел "МЦ01", с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - .., № двигател, със стойност от 8 000 лв.; лек автомобил „СЕАТ“, модел „ИБИЗА“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - .., № двигател - ..., на пазарна стойност към отчуждаването от 13 000 лв.; лек автомобил „Форд“, модел „Торнео“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - .., № двигател - АВFА3S35664, с пазарна оценка към отчуждаване от 15 000 лв.; 3/ оставил в сила въззивното решение в останалата му обжалвана част. В мотивите на решението си ВКС посочил, че Комисията не дължи държавна такса в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), образувано по нейно искане, пред всички инстанции като се е позовал на разрешението, възприето с решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г. на ВКС, IV г. о.

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по настоящото дело, постановено по чл. 290 ГПК, е основателна.

В мотивите на своето решение касационният съд е приел, че Комисията не дължи държавна такса в производството с горния предмет, образувано по нейно искане и то пред всички инстанции. Разбирането, че КОПНИ не дължи държавна такса в производството по чл. 28 от първия конфискационен закон (от 2005 г.) според цитираното по – горе решение (по гр. д. № 432/2017 г. на ВКС, IV г. о.), е споделено изцяло и в определение № 1749 от 2.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1265/2026 г. на ВКС, III г. о., постановено след решението по настоящото дело. Така формираната действителна воля на ВКС относно недължимост от Комисията в качеството й на процесуален субституент на титуляра на материалното право (държавата) на държавна такса в производството, образувано по нейно искане и с посоченото по - горе основание, не е намерила израз в диспозитива на решението му (не е външно изразена в писмения текст на съдебния акт) с нарочна отмяна на въззивното решение в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати сумата от 69 772. 56 лв. - държавна такса по сметка на Апелативен съд – Бургас. Налице е пропуск да се изрази формираната воля на ВКС в решението му относно недължимост на държавната такса от Комисията в това производство, чрез обективиране в диспозитива на съдебния акт по чл. 290 ГПК на отмяната на възизвното решение в тази му част. Този пропуск е отстраним по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред.

Воден от горното, ВКС, състав на III г. о.,

Р Е Ш И :

ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 134 от 26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 993/2025 г. на ВКС, III г. о., като след израза „с пазарна оценка към отчуждаване от 15 000 лв.“ се добави „както и в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати сумата от 69 772. 56 лв. - държавна такса по сметка на Апелативен съд – Бургас“.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.