Отмяна на осъдителна присъда за наркотици поради недоказано авторство и липса на мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * недоказаност на авторството на деяние * липса на мотиви * отмяна на въззивно решение поради допуснати нарушения на правилата за доказване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 496

Гр.София, 14.10.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретар Г.ИВАНОВА

и в присъствието на прокурора С.МИЛЕВА

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 538/2024 година.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Д. А. С., подадена чрез защитника ѝ адв. З. Л. срещу въззивно решение № 106 от 03.04.2024г., постановено по ВНОХД № 1272/2024г. по описа на Софийския апелативен съд, 4 наказателен състав. Касаторът аргументира възраженията си с доводи относно и трите касационни основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото да ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, алтернативно за намаляване на наложеното наказание и приложение на чл.55 НК, както и за определяне на по-кратък изпитателен срок по чл. 66 НК.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подс.Д. С.- адв.Л. поддържа касационната жалба с направените в нея възражения и искания. Акцентира на доводите аргументиращи касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.

Адв.П. и лично подс.С. поддържат становището на адв.Л..

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не споделя възраженията на защитата срещу процесуалната годност на доказателствата и по-специално протокола за претърсване и изземване, иззетите веществени доказателства, свидетелските показания. Намира, че авторството на деянието е безспорно установено. Предлага решението на въззивния съд да се остави в сила.

Реализирайки правото си на последна дума подсъдимата моли касационната инстанция да я оправдае. Твърди, че не е извършила деянието, за което е предадена на съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на представителя на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда от 20.01.2022г., постановена по НОХД № 4231/2020г., по описа на Софийския градски съд, наказателно отделение 20 с-в, подс.Д. А. С. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1,пр.4 НК затова, че на 12.01.2020г. в гр. София, в заведение „Б.“, без надлежно разрешение е държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества /амфетамин и коноп/ на обща стойност 144,25лв. Наложено ѝ е наказание след редукция на основание чл.55 НК - една година и шест месеца лишаване от свобода. Изтърпяването му е отложено за срок от четири години на основание чл.66 НК. Не ѝ е наложено наказанието глоба, като иззетото наркотично вещество е отнето в полза на държавата на основание чл.354а, ал.6 НК и е постановено унищожаването му.

С решение № 106 от 02.04.2024г., постановено по ВНОХД № 1272/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение 4 състав, присъдата на Софийски градски съд е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимата С. е частично основателна.

Касационната инстанция ще изложи приоритетно аргументите си досежно твърденията за допуснати от контролираната инстанция съществени процесуални нарушения, относими към процесуалната годност на събраните доказателства.

Съгласявайки се с принципно изразената позиция на касатора, че оценъчната дейност на съда следва да се основава на процесуално допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по установения от закона ред и интерпретирани вярно, касационната инстанция се спира на първо място на процесуалната годност на протокола за претърсване и изземване, с който е удостоверено извършеното следствено действие в заведението „Б.“, при което са иззети инкриминираните по делото наркотични вещества. Защитата атакува законосъобразността му на няколко основания: твърди, че съществува съмнение в достоверността на съдържанието му, тъй като с ръкописен текст е дописан номера на ДП, както и че не отразява действителната обстановка на местопрестъплението, защото преди оперативната група в заведението е пристигнал полицейски патрул, който не е запазил, а променил същата. Възраженията на защитата в тази насока са правени и пред предходните две инстанции, но очевидно недоволна от получените отговори, ги поставя и пред настоящия съд. Касационната инстанция няма основания да не се съгласи с аргументите на въззивния съд, с които е отхвърлено възражението. Всъщност трябва да се констатира, че основанията на защитата, с които се оспорва законосъобразността на протокола за претърсване и изземване, в действителност се отнасят до съмнения за достоверност и автентичност. С нужната убедителност въззивният съд ги е отхвърлил като е приел, че вписването на номера на ДП е въпрос на администриране на съответния документ и не може да обоснове съмненията на касаторите, че щом номерът е вписан допълнително, то може и други обстоятелства да не са коректно отразени. Подобни нарушения не са установени, като фактите по съставянето на протокола, провеждането на следственото действие, намирането на наркотичните вещества, са интерпретирани от въззивния съд след съпоставка с гласни доказателства / показанията на поемните лица и свидетелите, присъствали на място/, имащи отношение към тези въпроси.

Възражението на защитата, че пристигането на полицейския патрул в заведението преди оперативната група и действията на полицейските служители са опорочило проведеното претърсване и изземване не може да се сподели. Оплакването се свежда до цитиране на това обстоятелство, а не до мотивиране на твърдение за непрофесионални или незаконосъобразни действия на свидетелите-полицейски служители. Не се констатират пороци в поведението на разследващия орган при проведеното претърсване, нито при изземването на откритите наркотични вещества, които да опорочават същото и да водят до изключване на протокола от доказателствената съвкупност. Съмненията, които защитата има са лишени от фактически основания и правна аргументация. За пълнота трябва да се отбележи, че действията на първоначално пристигналите на място полицаи- Д., П. и Г. са били осъществени в рамките на правомощията им по чл.30а от ЗМВР насочена към предотвратяване и пресичане на престъпление или правонарушение, както и съобразно Инструкция 8121з-91/2017г. за реда и организацията за осъществяване на превантивна дейност от полицейските органи на МВР. Действали са правомерно и с оглед на правомощията си, след като са констатирали данни за извършено правонарушение са подали сигнал до оперативната част за извършване впоследствие на процесуално-следствени действия. Съмненията на касатора, че са направени съществени промени в обстановката или са манипулирани веществени доказателства, не почиват на убедителни аргументи. И същите са били отхвърлени и от двете предходни инстанции след задълбочени изследвания на доказателствената съвкупност, относима към този факт.

Надлежното отразяване на проведеното следствено действие, включващо и изземване на откритите на различни места в заведението наркотични вещества, както и проследимата връзка в предаването на същите за изследване, правят неоснователни оплакванията за процесуална незаконосъобразност на приобщените веществени доказателства. Възражения в тази насока се извеждат от касатора, както на основата на твърдения за опороченост на следственото действие по изземването и впоследствие по удостоверяването им в протокола, което настоящата инстанция отхвърля, така и въз основа на твърдения за непроследима връзка в предаването им за анализ. Мотивираната по този начин компрометираност, респективно незаконосъобразност на приложените ВД не се констатира. Няма процесуални пропуски при изземването на веществените доказателства, същите са опаковани съобразно изискванията за индивидуализиране и запазване и са подложени на компетентно изследване. Повече от това не би могло да се изисква от разследващия орган, за да се гарантира стриктното спазване на процесуалните правила.

Що се отнася до възраженията за времето, през което са провеждани разпитите на свидетелите- като дати и часове, то това е въпрос на тактика на разследването и съдът не би могъл да контролира същата.

Не се споделят и възраженията на защитата, че изводите на въззивната инстанция са правени на базата на „тайни доказателства“, както е посочено на стр.2 от касационната жалба. Обстоятелствата, че очевидно по грешка в мотивите на въззивния съд е посочено, че въззивната жалба има допълнение, което всъщност отсъства като документ, че в протокола от съдебно заседание проведено на 06.04.2021г. пред първия съд , при приключване разпита на св.П. е отбелязано, че въпросите към св.Н. / очевидно не фигуриращ в списъка на свидетелите по делото/ са изчерпани, епизодичният технически пропуск при изписване името на дружеството, ръководено от подсъдимата като „А. ****“ ЕООД вместо „А. ****“ЕООД и инцидентната грешка в изписване на правните норми от ЗКНВП имащи отношение към делото- чл.30 вместо чл.31, не могат да се характеризират като имащи съществено значение. Очевидно това са технически пропуски, които не рефлектират върху процесуалната законосъобразност на доказателствата, върху законността на проведените следствени действия, нито нарушават правото на защита на подсъдимата, както твърди адвокатът ѝ. Законът не предвижда всеки технически пропуск, нито дори всяко процесуално нарушения да се определи като съществено, за да доведе до отмяна на съдения акт. Съществеността на процесуалните нарушения е изведена на основата на значението им върху възможността на страните да упражняват пълноценно правата си, както и за да се спазят процесуалните гаранции за постановяване на законосъобразно и справедливо съдебно решение, като резултат от правилно формирано вътрешно убеждение. Изброените по-горе пропуски, макар и налични по делото, не рефлектират върху тях и не биха могли да се дефинират като съществени процесуални нарушения.

Може да се направи заключение, че процесуални пропуски, приравнени на съществени нарушения на процесуалните правила при събирането на доказателствата не са допуснати.

Не така стои въпросът с изчерпателността и аргументацията на мотивите към съдебното решение, касаещо авторството на деянието. Наведените от защитата възражения в тази връзка не са намерили нужните убедителни отговори, а са заменени с неправилни констатации и вероятностни съждения, които не биха могли да удовлетворят критериите на чл.305 НПК . Така , за да направи извод, че намерените в заведението наркотични вещества са били притежание на подсъдимата, въззивният съд заключава, че те, „както и електронната везна и празните пликчета, са открити на места, които на практика изключван възможността подсъдимата да не е знаела за наличието им, тъй като става въпрос за такива, свързани с ежедневното упражняване на функциите ѝ на управител на заведението…“. И въпреки, че съдът приема, че не рядко подсъдимата е била замествана в работата си от други лица, то съдействието им е било епизодично, както и че никое от тях не би разчитало на това да не се открият оставените наркотични вещества. Направените от въззивния съд съждения са не само схематични, но и не са напълно верни, частично представляват предположение, което е представено като категоричен факт. Посочените изводи основателно са породили възражения у защитата, тъй като е оставен без коментар приетият за установен факт, че за период от няколко седмици в заведението е работело лице на име „Ц.“, което е замествало подсъдимата за по няколко часа 3-4 пъти седмично, а на инкриминираната дата той е бил на работа до към 17,50ч.

Така например, на твърденията на съда, че информираността на подсъдимата за наличието на наркотичните вещества, намерени в кофата за боклук, се извежда от обстоятелството, че „Ц.“ не би ги оставил там, защото биха били изхвърлени, с успех би се противопоставило съждението, че разполагайки с изпреварваща информация за полицейската проверка, той би желал да се освободи от същите, преди да напусне заведението или пък ги е забравил в кофата. Не на последно място, липсват мотиви относими към твърденията на съда, че ежедневните задължения на подсъдимата като управител се илюстрират с ежедневно преглеждане на шахтата с водомерите, където са открити част от наркотичните вещества и везната.

Със същия дефицит на логическа последователност се отличава и твърдението, че кутиите от шоколадови пурички, в които също са открити наркотични вещества, не биха могли да са на друго лице. При условие, че въззивният съд е приел за установено това, че в заведението е работело и неустановено по делото лице на име „Ц.“, че същият е бил на работа само час преди на се извърши полицейската проверка / тръгвайки си нетипично рано и бързо/, са останали без отговор възраженията на защитата, касаещи съпричастността на подсъдимата към държането на наркотичните вещества. Направените от контролираният съд немотивирани твърдения, не преодоляват съмнението, относно авторството, за да го превърнат в категоричен извод за съпричастността на подсъдимата. Това именно прави основателно възражението на защитата за липса на мотиви, от които страдат заключенията на апелативния съд в посочената насока.

Констатираният пропуск се приравнява на съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на атакувания въззивен съдебен акт. Съдебното решение следва да даде правно аргументирани отговори на всички съществени възражения на страните, в случая на защитата и те да се основават на вярна доказателствена интерпретация, илюстрираща не предположения, колкото и основателни да изглеждат те, а категорични изводи.

Така въззивната инстанция е достигнала до изводи за установени факти- държането на наркотичните вещества от страна на подсъдимата С. при съществени пропуски в аналитичната си дейност. При липса на мотиви относно основни възражения на защитата, касационната инстанция констатира че е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съденото заседание. Това прави безпредметно произнасянето на настоящата инстанция по касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, както и по възраженията относно връщането на веществени доказателства.

Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.5 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 106 от 03.04.2024г., постановено по ВНОХД № 1272/2024г. по описа на Софийския апелативен съд, 4 наказателен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.