Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 706

гр. София, 26.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 3153/2024г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК.

С определение № 4349/01.10.2024г. по настоящото дело съдът е допуснал до разглеждане молбата на Я. Й. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 188/18.09.2022г. постановено по гр. д. № 223/2022г. на Окръжен съд–Враца.

В откритото съдебно заседание Я. П. поддържа молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът-Северозападно държавно предприятие, чрез процесуален представител, оспорва същата в писмен отговор. Не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

Този състав на ВКС, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Молителят иска да бъде отменено, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, влязлото в сила решение № 188/18.09.2022г. по гр. д. № 223/2022г. на Окръжен съд–Враца, с което след отмяна на решение № 213/15.04.2022г., допълнено с решение № 289/19.05.2022г., постановени по гр. дело № 4266/2021г. на РС-Враца, е отхвърлен искът му против „Северозападно държавно предприятие“ ДП за плащане на сумата 2 600 лева-задържана гаранция по договор за управление № 331/19.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Молителят твърди, че са налице новооткрити обстоятелства, на които не е могъл да се позове при разглеждане на делото от въззивния съд и които са от значение за правния спор и за правилното му решаване. Такова новооткрито обстоятелство според него се съдържа в сведение от 19.09.2022г. на д.ф.и. Ц. П. Т. (извършила инспекция и изготвила доклад № ДИЗД-ПЛ-4/28.04.2022г.), дадени при пр.проверка № 5035/2022г. на РП-Плевен, пред орган на съдебна власт. В това сведения финансовият инспектор е заявил, че при извършената проверка не са установени административни нарушения и не са били съставяни АУАН, тъй като в проверявания период не са установени вреди. Молителят сочи, че това обстоятелство му станало известно на 11.07.2024г. и на 30.07.2024г. от писмо от 07.06.2024г. на ОП-Плевен и постановление от 11.02.2022г. по пр. проверка № 5011/2021г. на ОП-Плевен, които се съдържат в кориците на нохд.№ 336/ 2024г. на РС-Ловеч. Искането е да се отмени решението на Врачанския окръжен съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира молбата за отмяна за неоснователна.

Посоченото в чл. 303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице само когато делото не е попълнено с относими доказателства, които са от съществено значение за изхода му, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страната и да бъдат събрани.

В случая, съставът на ОС-Враца за да отхвърли, като неоснователен иска на Я. П. за връщане на задържаната гаранция в размер 2 600 лева по договор за управление № 331/19.11.2019г., прекратен на 27.07.2021г., е приел за установено, че ищецът П. е причинил на ответника Северозападно държавно предприятие ДП вреда в размер 3 090,92 лева. В мотивите към решението съдът е намерил, че не са били налице предпоставките по чл.266, ал.2 от ГПК за приемането на представения в съдебното заседание от 14.09.2022г. от ответното предприятие доклад № ДИДЗ-ПЛ-4/28.04.2022г. на АДФИ, тъй като е налице процесуалната забрана по чл. 266, ал. 1 от ГПК за представяне на това доказателство във въззивното производство. Предвид това в решението си въззивният съд не е взел предвид и не е обсъждал по същество доклада № ДИДЗ-ПЛ-4/28.04.2022г. на АДФИ. В същото време в заседанието на 14.09.2022г., в което е представен пълният текст на доклада, ищецът П. е присъствал лично и чрез процесуалния си представител се е противопоставил на приемането му като писмено доказателство, с довод, че същият е ирелевантен за процеса и за предмета на делото.

Представеното с молбата за отмяна сведение на финансовия инспектор Ц. Т. (извършила инспекция и изготвила доклада № ДИЗД-ПЛ-4/28.04.2022г.), според което при извършването на финансовата инспекция, чиито резултати са отразени в доклада, не са установени административни нарушения и/или вреди, не е за ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Със сведението се възпроизвежда отразеното в доклада и в този смисъл то не установява пряко и за първи път твърдяното от молителя обстоятелство, нито последното му е станало известно сега, респ. след като е получил писмото от ОП-Плевен с материалите по нохд № 336/2024г. на РС-Ловеч. Отделно от това, както се посочи, Я. П. е участвал лично в съдебното заседание на 14.09.2022г. пред ОС-Враца и след като ответното предприятие е представило доклада и е поискало приемането му като писмено доказателство, ищецът е имал процесуалната възможност още преди приключване на съдебното дирене във въззивното производство да поиска докладът да бъде приет като ново писмено доказателство, но не го е направил. Предвид това представеното с молбата за отмяна сведение на финансовия инспектор (възпроизвеждащо заключенията по доклада) не представлява по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК ново доказателство, което при решаването на делото не е могло да бъде известно на страната. Не представляват нови доказателства и представените в откритото съдебно заседание пред ВКС документи: заповед № РД 23-6/19.11.2021г., писмо от Северозападно държавно предприятие ДП до ОП-Плевен от 19.11.2021г. и отговор от 12.01.2022г. на ОП-Плевен до предприятието, тъй като както заповедта, така и посоченият в двете писма одитен доклад с № 2562/ 28.10.2021г., станал повод за образуване на досъдебното производство, се съдържат в кориците на първоинстанционното дело. Фактическият състав на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК изисква непълнотата на доказателствения материал да не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а на обективна, невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Бездействието на молителя по време на въззивното производство за приобщаването на доклада на АДФИ като доказателство не може да обуслови отмяната на въззивното решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че със същите аргументи, основани на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, Я. П. е подал предходни молби с искане за отмяна на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, които са оставени без уважение с решение № 464/ 23.12.2022г. по гр. д. № 3847/2022г. на ІV ГО и с решение № 226/18.12.2023г. по гр. д. № 1954/2023г. на III ГО на ВКС.

При липса на предвидените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания, несъгласието на молителя с решаващите изводи на въззивната инстанция по съществото на спора, не би могло да обоснове отмяна на атакувания акт по реда на чл. 303 и сл. ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто

гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. Й. П. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила въззивно решение № 188 от 18.09.2022г.по въззивно гр. дело № 223/2022г. на Окръжен съд – Враца.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: