Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№.60109

София 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 4066/2020г.

Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.

Образувано е по молба на „Рим Груп“ ООД, със седалище гр. София, ЕИК812073882, и на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД, със седалище гр. София, за отмяна на влязло в сила решение № 12/2020 г. по гр.д. № 1873/2019г. на ВКС, ІІ г.о, с което е потвърдено въззивно решение №170/2019г. по гр.д.№ 3836/2018г. на Софийски апелативен съд.

Молбата на „Рим Груп“ ООД за отмяна на влязлото в сила решение е с правно основание чл.304 ГПК. Молителят е посочил, че с решението е разпоредено събаряне на сграда с идентификатор **** /по сега действащите КККР заснета като сграда с идентификатор ****/, със застроена площ 204 кв.м., а той притежава право на собственост върху обособена част от сградата, която е заснета като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** със застроена площ 85 кв.м. с предназначение – заведение за обществено хранене. Уважени са предявените искове за собственост и е разпоредено премахване на сградата като по този начин се засягат правата и законните интереси на дружеството, тъй като сградата е изградена като монолитна масивна конструкция в режим на ЕС. Към момента на предявяване на иска е налице съсобственост върху всички общи части на сградата между „Рим Груп“ ООД и „Хемус Хотелс Холдинг“ АД и индивидуална собственост върху самостоятелните обекти на собственост в сградата. Премахването само на част от сградата - собственост на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД, е невъзможно. “Рим Груп“ ООД е следвало да участва по делото като главна страна, поради неделимост на спорното право. След провеждане на съдебното заседание от 29.09.2021г. по делото е постъпила молба от Е. Л., представляващ „Рим груп“ ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК812073882. В нея сочи, че в качеството си на нов едноличен собственик и управител на дружеството-молител, оттегля подадената молба за отмяна с правно основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 12/2020г. по гр.д.№ 1873/2019г., на ВКС, І г.о и потвърденото с него решение на Софийски апелативен съд по гр.д.№3836/2018г. Към молбата е приложено извлечение от Търговския регистър за актуално състояние на дружеството. При тези данни и така направеното волеизявление, производството по чл.307 ГПК следва да се прекрати по отношение на молителя „Рим груп“ ЕООД поради оттегляне на молбата за отмяна по чл.304 ГПК и десезиране на ВКС.

В молбата за отмяна на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД се твърди наличие на основанието по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Сочи се, че на молителя е връчено постановление на Специализирана прокуратура на РБ от 18.05.2020г., с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр.пр.№ №2004/2019г. От мотивите на постановлението се установява, че АДС № 1985/25.09.1962г., послужил за формиране правните изводи в атакуваното решение, не се съхранява в оригинал в Областна администрация на София, а като заверено копие. Ищцата е представила по делото копие на този АДС със заверка „вярно с оригинала“ и печат на Областен управител на област София, каквато заверка няма как да е направена. Следователно заверката е неистинска. Това обстоятелство не било известно на молителя при разглеждане делото пред инстанциите.

Ответниците „Кристал Корпорейшън“ ЕООД, гр. София, и К. С. Д.,гр.София, поддържат становище за неоснователност на молбата за отмяна.

С определение №69/20.05.2021г. по ч.гр.д.№ 1276/21г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено определение №21/2021г. по настоящото дело, с което молбата за отмяна на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД е оставена без разглеждане. При това положение въпросът относно допустимостта й е решен.

По основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното :

С атакуваното решение е признато за установено по отношение на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД, че К. С. Д. е собственик на основание реституция по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и наследствено правоприемство на част от недвижим имот, означена с букви АБВГДЕЖЗА на скицата към СТЕ, която съставлява реална част от имот с идентификатор ***, и ответникът е осъден да предаде на ищцата владението на така описания имот, както и да премахне сградите в същия с посочени идентификатори и площи, съответно : № **** - 10 кв.м., № **** - 204 кв.м., № **** - 294 кв.м., № **** - 291 кв.м. и № **** - 584 кв.м. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нот.акт.№ 134/2010г. в частта относно процесния имот. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищцата „Кристал Корпорейшън“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че основателността на молбата за отмяна, съгласно цитираната разпоредба, изисква наличие кумулативно на трите предпоставки. За да обоснове отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК представеното писмено доказателство /документ/, трябва да притежава формална или материална доказателствена сила, въз основа на която да се формира фактическа констатация за релевантни за делото обстоятелства. Новите обстоятелства, респ.новоткритите юридически или доказателствени факти трябва да са такива, че да са в състояние да променят решаващите фактически изводи, на които се основава атакуваното решение. В случая молителят твърди, че от постановление на Специализираната прокуратура от 18.05.2020г. е узнал обстоятелството, че АДС № 1985/25.09.1962г. не се съхранява в оригинал в областната управа, а в заверен препис.Счита, че това е новооткрито обстоятелство, което е от значение на делото и което не е могло да му е известно при решаването му. Същевременно твърди и че заверката „вярно с оригинала“ с печат на областния управител е невярна. С посоченото постановление на СП е постановен отказ за образуване на досъдебно производство и е прекратена пр.преписка поради липса на данни за престъпление. В мотивите са посочени извършените проверки и процесуални действия по постъпилия сигнал за извършено документно престъпление – преправено съдържание на Акт за държавна собственост № 1985/29.06.1962г. Описани са отговорите на запитаните в тази връзка институции - СО-район Витоша и Областна администрация – София град. Направен е извод, че приобщеният по делото акт за държавна собственост и този, който се съхранява в Областната администрация, са идентични, не са преправяни по някакъв начин, а заверени копия от актовете за държавна собственост по съществуващата нормативна уредба е оторизиран да издава единствено Областният управител на област - София град.

Не са налице предпоставките на чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение. Соченото обстоятелство - неналичието на приет като доказателство по приключилото дело документ в оригинал при определен държавен орган, а наличието му в заверен препис като новооткрито, не отговаря на изискванията на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. То не може да се прецени като относимо и рефлектиращо върху решаващите изводи на ВКС в атакуваното решение. С него са приети за неоснователни възраженията на дружеството за липса на идентичност между претендирания имот и имота, описан в акт за държавна собственост №1985/1962г., т.е. че е одържавен имот, различен от претендирания, както и относно наследственото правоприемство. Прието е, че дружеството не е легитимирано да поддържа тези доводи, тъй като не противопоставя свои права към момента на одържавяването, а черпи права от последващо одържавяването преобразуване и приватизация на държавно предприятие. Следва да се има предвид, че молителят не се позовава на направени от него в инстанциите по същество и в съответните преклузивни срокове искане по реда на чл.183, ал.1 ГПК или оспорване по реда на чл.193 ГПК на истинността на приетия АДС. При това положение обстоятелството, че в областната администрация не се съхранява оригинал на този АДС, а само заверено копие на същия, не може да рефлектира върху решаващите изводи за правнорелевантните факти по делото, основани на целия доказателствен материал. Освен това няма данни по делото молителят да не е могъл да извърши сам проверка в областната администрация, респ. да направи съответното процесуално искане по чл.183, ал.1 ГПК при разглеждане на делото, т.е. да установи посоченото обстоятелство при проявена грижа за защита на интересите си в процеса. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. То е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК като макар да е самостоятелно съдебно производство, не е съдебна инстанция на исковия процес. Твърдението в молбата за отмяна, че след като процесният АДС не се съхранява в оригинал в Областната администрация, то направената заверка „вярно с оригинала“ е неистинска, сочи и на обстоятелства по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, но липсва позоваване на надлежен ред, по който да е установено, че документът е неистински.

При така заявеното от „Хемус Хотелс Холдинг“ АД основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303,ал.1,т.1 ГПК не следва да се обсъждат представените в съдебно заседание от този молител скици и писмо от „ЧЕЗ Разпределение“ АД, касаещи твърденията на „Рим груп“ ЕООД относно застрояването в имота и наличието на етажна собственост като обосновка на молбата му по чл.304 ГПК. Молбата на „Рим груп“ ООД /сега „Рим груп“ ЕООД/ е оттеглена, а за другия молител не съществува процесуална възможност да релевира чужди права, извън хипотезата на чл.26,ал.2 ГПК, която не е налице.

Въпреки изхода на производството, на ответниците по молбата не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни такива да са направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ХЕМУС ХОТЕЛС ХОЛДИНГ“ АД, със седалище гр. София, за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязло в сила решение № 12/2020 г. по гр.д. № 1873/2019г. на ВКС, ІІ г.о, с което е потвърдено въззивно решение №170/2019г. по гр.д.№ 3836/2018г. на Софийски апелативен съд.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№4066/2020г. на ВКС, ІІ г.о. в частта по подадената от „РИМ ГРУП“ ООД /сега ЕООД/, със седалище гр. София, ЕИК 812073882, молба по чл.304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 12/2020 г. по гр.д. № 1873/2019г. на ВКС, ІІ г.о, с което е потвърдено въззивно решение №170/2019г. по гр.д.№ 3836/2018г. на Софийски апелативен съд, поради оттегляне на молбата за отмяна.

В частта, с която производството по делото се прекратява, решението има характер на определение и може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до „Рим груп“ ЕООД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: