Потвърждаване на доживотен затвор за убийство на бременна жена

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице * изключителна тежест на престъплението * доживотен затвор * обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, относими към авторството на деянието * неоснователност на касационна жалба

1

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 276

Гр.София, 18.07.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Т. н. д. № 448/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подс . Й . П . С . – адв . срещу въззивно решение № 26 от 03.04.2023 г ., постановено по ВНОХД № 184/2022 г . по описа на Апелативен съд Бургас . Релевират се касационните основания по чл .348, ал .1, т .1, 2 и 3 НПК . Защитникът съзира допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения в наличен доказателствен дефицит , довел до неправилното осъждане на подсъдимия само въз основата на косвени доказателства . Подчертава , че е нарушен материалният закон , тъй като не е установено по безспорен начин авторството на деянието , а мотивите на съда се базират на предположения . Изказва мнението , че наказанието е несправедливо . Подадено е допълнение към жалбата от адв . Н . с основен акцент върху касационните основания по чл .348, ал .1, т .1 и 2 НПК . Счита , че съдебните инстанции не са изпълнили задълженията си за провеждане на всестранно , обективно и пълно разследване , както и че е нарушен принципът за вземане на решения по вътрешно убеждение . Прави се искане за отмяна на въззивното решение , оправдаване на подсъдимия или алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд .

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия С .- адв . Н . заявява , че поддържа касационната жалба и допълнението към нея . Акцентира на твърдението , че по делото не са събрани доказателства , които да обосновават изводите на съдебните инстанции относно авторството на деянието . В това съзира основните процесуални и материално - правни пропуски . Желае касационният съд да отмени въззивното решение и за върне делото за ново разглеждане от въззивния или първоинстанционния съд .
Подсъдимият С . споделя казаното от защитника си .
Повереникът на гражданските и частните обвинители Т . Х ., С . С . и К . С . / двамата действащи чрез своята майка и законен представител Т . Х ./- адв . Д . заявява , че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна . Не счита , че въззивният съдебен акт страда от пороци , които да водят до неговата отмяна . Подчертава , че съдът е изложил мотиви , даващи отговори на всички възражения на защитата . Не отрича наличието единствено на косвени доказателства по делото , но намира , че анализът на апелативния съд ги е обвързал в последователна , логически построена верига , която води до категоричния извод , че подсъдимият е автор на деянието . Наказанието и уважените размери на гражданските искове според повереника са справедливо отсъдени .
Частният обвинител и граждански ищец Т . Т . Х . не се явява и не взема отношение по касационната жалба на подсъдимия .
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището , че жалбата е неоснователна . Не споделя тезата на защитата , че са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон , както и че при определяне на наказанието не са отчетени адекватно смекчаващите вината обстоятелства . Не се съгласява с виждането за наличие на доказателствен дефицит довел до неизясняване на обстоятелства относно авторството на деянието , като подчертава , че въззивното решение е мотивирано обстойно , а косвените доказателства са анализирани във взаимовръзка , която е довела до правилен краен извод на съда . Според прокурора не е допуснато процесуално нарушение при събиране на доказателствата , илюстрирано от защитата с отказа на съда да уважи искани такива , тъй като единствената доказателствена претенция - за разпит на свидетел от охраната на предприятието , в което е работел св . Митев , е била уважена от въззивния съд . Заключава , че въззивното решение следва да се остави в сила , като правилно и законосъобразно .
В последната си дума подсъдимият С . заявява , че не е виновен и иска делото да се върне за ново разглеждане .
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , второ наказателно отделение , като обсъди доводите , релевирани в касационната жалба , становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си , установи следното :
С присъда № 11 от 25.07.2022 г . постановена по НОХД № 30/2022 г ., окръжен съд Ямбол , IV състав , е признал подс . Й . П . С . за виновен в това , че на 12.08.2021 г ., във времето от 18,30 ч . до 19.50 ч ., в с . Н ., общ . Стр ., обл . Ям ., умишлено е умъртвил бременната М . Т . Х . като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост , поради което на основание чл .116, ал .1, т .4, пр .1- во и т .6, пр .2- ро и 3- то , вр . чл .115 вр . чл .54 от НК го е осъдил на доживотен затвор , който да се изтърпи при първоначален специален режим . На основание чл .59, ал .1 и ал .2 от НК е зачетено времето , през което подсъдимият Й . П . С . е бил задържан с мярка за неотклонение „ задържане под стража “
Със същата присъда подсъдимият Й . П . С . е осъден : - да заплати на Т . С . Х . обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева , ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането - 12.08.2021 г . до окончателното изплащане на сумата , като е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата до 200 000 лева , - да заплати на С . Й . С ., К . Й . С . и Т . Т . Х . обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на по 40 000 лева за всеки един от тримата , ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането - 12.08.2021 г . до окончателното изплащане на сумите , като е отхвърлил предявените граждански искове от С . С . и К . С . за разликата до 100 000 лева .
Подсъдимият Й . П . С . е осъден да заплати направените по делото разноски , както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове , като съдът се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства по делото .
По повод постъпила чрез защитника на подсъдимия жалба , е инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт . С решение № 26 от 03.04.2023 г ., постановено по ВНОХД № 184/2022 г . по описа на Апелативен съд Бургас присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло .
Касационната жалба на подсъдимия С . е неоснователна .
По отношение на касационното основание по чл .348, ал .1, т .2 НПК :
Защитата на подсъдимия излага пространни аргументи , които желае да бъдат разпознати от касационния съд , като допуснати съществени процесуални нарушения от съдебните инстанции при разглеждане на делото . Голяма част от тях касаят обосноваността на въззивното решение , като за пореден път касационният съд трябва да отбележи , че тя не е сред основанията по чл .348, ал .1 НПК . Доколкото в хода на събирането , проверката и анализа на доказателствата не е допусната процесуална незаконосъобразност , то твърденията на защитата , че съдът дава вяра на определени доказателства , което не съвпадат със защитната теза , не може да се оцени като допуснато съществено процесуално нарушение . Въпросите за достоверността , достатъчността на доказателствения материал , както и за това защо съдът е ценил като правдиви едни доказателства , а на други не се е доверил , е изцяло в правомощията на съдебните инстанции по фактите и израз на суверенното им право да формират своето вътрешно убеждение , стига да са изложени ясни мотиви за съдебното становище . Именно за това касационната инстанция няма да ревизира волята на предходните инстанции да кредитират с доверие показанията на св . Х ., Л ., Т . ова и да не ценят изцяло , а само частично обясненията на подсъдимия .
В същата светлина се разглежда и виждането на защитата за доказателствен дефицит базиран на твърдението , че съдебните инстанции са заличили П . С ., Я . М ., Ст . Ан . и Ив . Д . от списъка на свидетелите , тъй като са без процесуална стойност , че първата инстанция не е удовлетворила доказателствено искане на защитата / за разпит на лице , което е било пазач на портала в ЗПТ АД гр . Стр ., където е работел св . Я . М ./ , че не са направени очни ставки между свидетели и подсъдимия , не е извършен следствен експеримент . Не всеки отказ на съда да удовлетвори доказателствени претенции е процесуално нарушение . Следва да се подчертае , че искане за провеждане на очни ставки и следствен експеримент не са правени от страна на защитата , а очевидно служебната преценка на съда за това , че такива не са необходими , след като не са извършени , не може да се оцени като довод в полза на твърдението за липса на всестранност и обективност при разследването . Единственото доказателствено искане на защитата - за допускане до разпит на служител на фирмата , охранявала предприятието , в което е работел св . Митев , е било удовлетворено от въззивния съд .
Що се отнася до заличаването на посочените лица като свидетели , то това е станало не поради преценката за съда за неотносимост на показанията им към основния предмет на доказване , а поради това , че защитата не е дала съгласие за прочитането , при наличие на хипотезата на чл .281, ал .5, вр . ал .1, т .4, пр .1 НПК .
На следващо място , защитата твърди , че процесуалните действията на съда са се конфронтирали с презумпцията за невиновност , а тя е неотменна част от правото на защита на подсъдимия и нарушаването му е предмет на обсъждане от касационния съд в светлината на основанията по чл .348, ал .1, т .2 НПК . Такова нарушение касаторът съзира в съсредоточаване усилията на съда единствено в разглеждане на обвинителната теза , че подсъдимият е автор на деянието , без да са анализирани други възможни варианти .
Оплакванията не могат да се споделят , тъй като очевидно този въпрос е стоял на вниманието на разследващите , както и на предходните две инстанции , които с нужното внимание и мотивираност са отхвърлили тезата , че е възможно друго лице , в частност свидетелят Ян . М ., върху когото се съсредоточават съмненията на касатора , да е извършител на престъплението . Въззивният съд е проявил нужната процесуална активност , като е провел съдебно следствие , в рамките на което е събирал допълнителни доказателства за този факт именно по искане на защитата . Неудовлетвореността на касатора , от съдържанието на събраните доказателства , не ги прави незаконосъобразни , нито накърнява правото на защита на подсъдимия .
В тази насока следва да се отбележи , че е проверена от апелативния съд и защитната теза на подсъдимия , че е напуснал къщата и е оставил жива пострадалата . Същата е отхвърлена , като неотговаряща на доказателствата / показанията на св . Р . Д ., Б ., Ж . Д ., Р ., снимков материал от камери и изготвена техническа експертиза , СМЕ /.
Не се констатира и предубеденост , каквато защитата счита , че е демонстрирана от съдебните състави . Нито едно от събраните доказателства не е интерпретирано в невярна насока , в смисъл различен от този , която носи , нито е даден превес на едни пред други доказателства . Няма спор , че по делото е събран и проверен обемен доказателствен материал , но всяко едно от гласните , писмени доказателства , експертни заключения , веществени доказателства , е обсъдено от съдебните инстанции по фактите и е отговорено на всяко възражение на защитата . Не е останало без внимание твърдението на подсъдимия , че други лица , различни от него , най - вероятно полицейски служители , са съпричастни към откриването на файлове с порнографско съдържание в телефона му . На същото е даден адекватен отговор в мотивите на въззивното решение , кореспондиращ на липсата на каквито и да се доказателства , които да свържат други лица , пък било и служители на полицията , със свалената информация от телефона на подсъдимия , а в тази насока са посочени и експертните заключения на техническата експертиза .
Абстрактно направените възражения , че вътрешното убеждение на съда не е формирано въз основа на всестранно , пълно и обективно разследване , не могат да се споделят . Същите са лишени от всякаква конкретика , а възражението , че доказателствата са компрометирани , не е илюстрирано , с какъвто и да е пример . Защитата не сочи доказателства , които да са опорочени при събирането , приобщаването , проверката и тълкуването им . Несъгласието със заявеното от свидетелите и направеният различен прочит на доказателствата , не подкрепя тезата за процесуалната им незаконосъобразност , нито виждането за липса на всестранно и обективно разследване . Защитата очевидно държи на своята интерпретация на доказателствения материал , която желае да се сподели от касационния съд , а той от своя страна да направи промяна на фактическата положения , приети за установени от предходните инстанции , в каквато насока е и искането за оправдаване на подсъдимия . Това не е в правомощията на настоящата инстанция , която е такава по правото и не може да коригира законосъобразно формираното вътрешно убеждение на инстанциите по фактите .
Не може да се сподели оплакването за липса на мотиви към атакувания съдебен акт , тъй като не е отговорено на възраженията на защитата касаещи липсата на доказателства установяващи авторството на деянието . По всеки въпрос поставен от защитата се изложени убедителни и пространни доводи , с което въззивният съд е отхвърлил , както тезата за възможен друг извършителя на деянието така е обосновал и извода за съпричастност на подс . С . към инкриминираното деяние . Това е сторено не голословно , а въз основа на надлежно приобщени и правилно интерпретирани доказателства – записи от камери , монтирани в с . Н ., проследяващи движенето на подсъдимия и пострадалия точно в инкриминирания времеви период , които са анализирани от експертен път , показания на свидетели възприели поведението на подсъдимия преди и непосредствено след деянието , на близки и роднини на подсъдимия и св . Т . ова , на тези участвали в издирването на пострадалата , резултатите от СМЕ и ДНК технически експертизите , протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства . Изградена е логическа верига от последователни , взаимосвързани доказателства , които макар и косвени , водят до единствено възможния извод , че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние .
Изяснени са били основните и съществени моменти – датата , мястото , времето на осъществяване на престъплението , механизмът на причиняване на смъртта на М . Х ., последващите предприети от подсъдимия действия по прикриване на следите от престъплението , с изхвърляне на тялото й в кладенец , находящ се в съседен имот / стр .25-34 от решението /. Защитата няма никакво основание да твърди , че умъртвяването на пострадалата може да е станало преди началото на времевия период между 18,30 и 19,50 часа на 12.08.2021 г . или между 19,50 и 21,30 ч . Първото предположение е отхвърлено от апелативната инстанция на база на фиксираното от камерите в центъра на селото придвижване на подсъдимия и пострадалата , както и от възприемането на този факт от свидетели , които са ги видели . А второто съмнение е отхвърлено правилно след анализ на показанията на свидетелите Ж . Д ., Р . Д . и Б ., както и на лицата , с които подс . С . се е срещнал на площада на селото . Мястото , на което е умъртвена пострадалата – леглото в стаята , е безспорно установено , като изводите на апелативния съд не се базират на предположения , както смята касаторът , а се основават на надлежно събрани и приобщени доказателства - показаният на св . П . и С . С . и , ДНК анализ на намерените следи по дрехите на подсъдимия , приобщените веществени доказателства / при направен оглед на къщата , в която са живели пострадалата и подсъдимия , на впоследствие направени сравнения между чаршафа , с който е бил увит трупът и части от спален комплект предаден от св . Х ., анализ на намерената в устната кухина на пострадалата дреха на кукла , която е била на леглото с стаята , в която е осъществено деянието / .
В заключение може да се обобщи , че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения , които да са опорочили начина на формиране на вътрешното му убеждение , като не са допуснати и нарушения на чл .13 и 14 НПК .
По отношение на касационното основание по чл .348, ал .1, т .1 НПК .
Основният аргумент на защитата относно това касационно основание е , че съдебните инстанции за признали за виновен и осъдили подсъдимия , който не е извършител на деянието . Посочва се , че всички изводи на съда се основават на предположения , както и на косвени доказателства , които не са убедителни .
Не подлежи на критика правната аргументация на съда , че подсъдимият С . е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл .116, ал .1, т .4, пр .1 и т .6, пр .2 и 3 , вр . чл .115 НК - на 12.08.2021 г . в с . Н ., във времевия период между 18,30 ч . и 19,50 ч . е умъртвил бременната М . Х . чрез удушване , като е сторил това с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин .
Оспорването на изводите относно авторството на деянието , било на базата на процесуални пропуски или като нарушение на материалния закон , е неоснователно . Съпричастността на подс . С . към умъртвяването на пострадалата е изградено не на основата на предположения , както счита защитата , а се основава на законосъобразно събрани и правилно анализирани доказателства . Както беше отбелязано вече , действително те не са преки , но наличието само на косвени доказателства не елиминира възможността да се мотивират правни изводи относно съпричастността на подсъдимия към осъществяване на престъплението . В настоящия казус , съдът се е съобразил изцяло с изискванията тези косвени доказателства да са достатъчни , взаимосвързани и последователни , формиращи неразривна верига помежду си , установяващи с нужната категоричност , че именно подс . С . е умъртвил М . Х ..
Неоснователни са оплакванията на касатора , че не е установен точният механизъм на причиняване на смъртта . Експертните заключения в тази насока са интерпретирани достоверно от съдебните инстанции , като са посочени действията , които подсъдимият е извършил - душене с ръце , нанасяне на удари в областта на лицето и главата , напъхване на предмети в устата на пострадалата , за са осъществи състава на престъплението по чл .116 НК .
Законосъобразно са изведени и мотивите на подсъдимия за извършване на деянието , като не се споделят възраженията на защитата за тяхната предполагаемост . Сексуалните желания на подсъдимия , обективирани многократно по отношение на пострадалата / дъщеря на жената , с която е живеел на съпружески начала /, са установени с нужната убедителност от въззивния съд .
Предвид изложеното , касационният съд намира , че материалният закон е приложен правилно с ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл .116, ал .1, т .4, пр .1, т .6, пр .2 и 3, вр . чл .115 НК .
По отношение касационното основание по чл .348, ал .1, т .3 НПК :
Както в жалбата на адв . Н ., така и в жалбата на адв . И . не са посочени аргументи в подкрепа на декларативно заявеното твърдение , че наложеното наказание на подс . С . наказание „ доживотен затвор “ е явно несправедливо . И двамата защитници са се задоволили само с отбелязване на същото по чл .348, ал ., т .3 НПК . Отговорът на касационната инстанция е съобразен с целите на наказанието и със спецификата на наказанието „ доживотен затвор “ очертани в чл .38 а НК .
За да бъде дефинирано едно престъпление като " изключително тежко " по смисъла на чл . 38 а , ал . 2 от НК , то следва обществената опасност на конкретното деяние и дееца да се отличава с изключително висока степен т . е . да разкрива обществена опасност и морална укоримост , съществено надхвърлящи тези на останалите случаи . Трябва да са налице допълнителни фактори , извън тези определящи едно престъпление като " тежко " по смисъла на чл . 93, т . 7 от НК / решение № 315 от 28.06.2012 г . по н . д . № 961/2012 г . на ВКС , І Н . О ., Р № 277 от 1.07.2013 г . по н . д . № 774/2013 г ., ІІІ Н . О ./ В конкретния казус въззивният съд правилно е извел характеристиките на чл .38 а , ал .2 НК . Отчел е начина и спецификите на извършване на престъплението , предаващи му изключително висока обществена опасност , отличаваща деянието от останалите подобни случаи . Взети са предвид наличието на три квалифициращи обстоятелства - убита е бременна жена и това е сторено с особена жестокост и по особено мъчителен за нея начин . Въззивният съд е отделил нужното внимание на мотива за извършване на деянието , като не е игнорирал и данните за упражнено сексуално посегателство срещу пострадалата в течение на годините , предхождащи смъртта й .
Обстоятелствата , които не са останали пренебрегнати от въззивния съд , а имат относимост към обществената опасност на деянието , са и множеството нанесени наранявания на пострадалата , начина на задушаване - притискане с ръце на шията и натъпкване на предмети в устата й .
Наред с доказателствата , обосноваващи извода за изключителна тежест на деянието , въззивният съд е обсъдил и тези относими към личността на дееца , определящи го с крайно негативни черти - желаещ да доминира , властен , да налага сексуалните си желания и предпочитания / проявени и към други негови непълнолетни сродници /, неспособен да приеме факта , че пострадалата живеела с друг мъж , от когото очаквала дете , както и неотречената от самия него убеденост , че полаганите грижи за убитата му дават основание да счита , че има право и на сексуални претенции .
Не са останали извън вниманието на съда смекчаващите вината обстоятелства , което в случая е само чистото съдебно минало на подсъдимия . То не е оценено от въззивния съд като достатъчно , за да се противопостави на множеството аргументи , определящи случилото се , като изключително тежко .
Предвид изложеното , касационният съд намира , че не са налице посочените в жалбата на защитниците на под . С . и в допълнението й , касационни основания . Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , на материалния закон и определеното наказание не е явно несправедливо , поради което решението следва да се остави в сила .
Водим от горното и на основание чл .354, ал .1, т .1 НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 26 от 03.04.2023 г ., постановено по ВНОХД № 184/2022 г . по описа на Апелативен съд Бургас .
Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: