Възобновяване на наказателно дело при задочно осъждане по ново непредявено обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

Гр. София, 13 февруари 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора А. Г., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчев наказателно дело № 37/2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения М. Я. И. за възобновяване и отмяна на присъда № 130 от 12.11.2024 г. по н.о.х.д. № 1131/2024 г. по описа на РС-Плевен и на потвърждаващото я въззивно решение по в.н.о.х.д. №922/2024 г. по описа на ОС-Плевен.

В искането осъденият твърди, че не е бил уведомен за образуване на наказателното производство и за повдигнатото му обвинение, поради което не е могъл да упражни правото си на лично участие в процеса.

В съдебно заседание назначеният на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК служебен защитник на осъдения – адв. К. Б., поддържа искането по изложените в него съображения. Пледира за възобновяване и отмяна на постановените съдебни актове и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато нарушението.

Осъденият М. Я. И. се солидаризира с аргументите на своя защитник.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като осъденият е бил привлечен присъствено на досъдебното производство, след което се е отклонил от разследването и съзнателно се е укривал. Подчертава, че дори в момента на задържането му осъденият се е представял под чужда самоличност.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК . От приложеното по касационното дело писмо на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ може да се направи извод, че датата, на която осъденият е узнал за въззивното решение, с което е потвърдена издадената по отношение на него осъдителна присъда, е 04.11.2025 г. Ето защо искането следва да бъде прието, че е подадено в срок.

Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:

Досъдебно производство № Д-236/2019 г. по описа на РП-Плевен е започнато като бързо наказателно производство срещу осъдения М. Я. И. за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.

С постановление от 04.02.2019 г. И. е бил привлечен присъствено в качеството на обвиняем за това престъпление. Определена му е била мярка за неотклонение „подписка“ – л. 5 от д.п.

В хода на производството са били изискани писмени доказателства, сред които справка за съдимост и документи, удостоверяващи извършени от осъдения нарушения на правилата за движение по пътищата.

На 27.02.2019 г., след като не е бил намерен на посочения в постановлението за привличане адрес в [населено място], [улица], разследващият орган е поискал осъденият да бъде обявен за общодържавно издирване – л. 38 от д.п. Издадено е било и постановление за принудително довеждане на лицето.

В хода на досъдебното производство са били изискани: справка за задгранични пътувания на осъдения – от нея е видно, че той е напуснал страната през ГКПП Видин Дунав мост на 08.12.2019 г. – л. 45, л. 52 от д.п., адресна справка, както и справка за пребиваване на лицето в арестите и затворите на страната. Налични по делото са и докладни записки, от които е видно, че без резултат осъденият е търсен периодично на известния по делото адрес, където не е бил установен. В една от тези докладни записки – вж. л. 55 от д.п., е направено отбелязване, че лицето е обявено за общодържавно издирване с телеграма № 6327/28.02.2019 г. на ГДНП София.

Поради неоткриване на осъдения досъдебното производство е било спирано и възобновявано неколкократно.

На 21.05.2024 г. на осъдения е бил назначен служебен защитник в лицето на адвокат И. С..

В присъствието на този защитник, без участие на осъдения, в условията на чл. 269, ал. 3 НПК, на 21.05.2024 г. е изготвено ново постановление за привличане по чл. 219 НПК. Предявеното с това постановление актуално обвинение е включвало, както обвинението по чл. 270, ал. 1 НК, за което И. вече е бил привлечен присъствено, така и ново обвинение по чл. 343в, ал. 2 НК, за което той никога не е бил известяван (л. 118 от д.п.). Постановлението е било предявено на служебния защитник и досъдебното производство е било приключено с мнение за предаване на съд на осъдения за посочените две обвинения.

За престъпления по чл. 270, ал. 1 НК и по чл. 343в, ал. 2 НК в РС-Плевен е бил внесен обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. №1331/2024 г.

Преди даване ход на разпоредителното заседание съдът е назначил служебен защитник на осъдения в лицето на адвокат И. С., изискал е справки, които да установят местонохождението на осъдения, включая и такава от директора на ОД на МВР – Плевен за резултата от провежданото по отношение на И. общодържавно издирване. Тъй като тези усилия не са довели до резултат, съдът е дал ход на делото по отношение на осъдения при условията на т.нар. задочно производство.

Цялото първоинстанционно производство е протекло по реда на чл. 269, ал. 3 НПК без осъдения и с участието на служебен защитник.

С присъда № 130 от 12.11.2024 г. по н.о.х.д. № 1131/2024 г. по описа на РС-Плевен осъденият М. Я. И. е бил признат за виновен:

- за това, че на 28.01.2019 г., в гр. Тръстеник, област Плевен, ул. "Мадара" противозаконно попречил на орган на властта – младши автоконтрольор Ч. Ч. и полицейски инспектор П. Д., да извършат проверка за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, поради което и на основание чл. 270, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца и

- за това, че на горната дата и място управлявал МПС – л.а. „Ф. В.“ с рег. [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за правоуправление и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление №18-0297-000348/22.10.2018 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 1 000 лева.

На основание чл. 23 НК с присъдата е определено общо наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода, търпимо при строг режим, към което е присъединена глобата в размер на 1 000 лева.

По жалба на служебния защитник в ОС-Плевен е било образувано в.н.о.х.д. № 922/2024 г. Въззивното производство по отношение на осъдения също е протекло неприсъствено, след като съдът е установил, че И. не е намерен на известния по делото адрес.

С въззивно решение от 07.03.2025 г. по в.н.о.х.д. № 922/2024 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена.

При така описаното процесуално развитие на делото, от правна страна съдът прие следното:

Възобновяването на наказателното производство по реда на чл. 423, ал. 1 НПК по искане на задочно осъден представлява извънредна процесуална гаранция за ефективното упражняване на основните права на обвиняемия, прогласени в чл. 55, ал. 1 НПК, и по-специално на правото му да участва лично в наказателния процес, да бъде своевременно и подробно уведомен за характера и причините за обвинението срещу него, както и да организира и осъществи защитата си по начин, който да отговаря на изискванията за справедлив процес.

Целта на това производство не е формално да санкционира провеждането на задочно производство, а да отстрани последиците от допуснато съществено процесуално нарушение, довело до реално и непреодоляно ограничаване на правото на защита на осъдения. В този смисъл възобновяването служи като корективен механизъм за постигане на стандартите по чл. 6, § 1 и § 3, б. „а“, „c“ и „d“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, това, че делото е разгледано в отсъствието на обвиняемия, не обуславя автоматично възобновяване на производството. Това е така, защото неучастието на обвиняемия, респ. на подсъдимия не води до нарушаване на правото на справедлив процес, когато то е резултат от негово съзнателно и недобросъвестно процесуално поведение – укриване, неизпълнение на задълженията за уведомяване за промяна на адрес или съзнателен отказ от участие, при условие че лицето е било надлежно уведомено за обвинението и за воденото срещу него наказателно производство.

В настоящия случай са налице съществени особености, които изключват приложението на това принципно положение.

Безспорно по делото е, че осъденият М. Я. И. е бил привлечен лично и присъствено като обвиняем на досъдебната фаза за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. В този момент той е придобил процесуалното качество „обвиняем“ в строго определен обем, очертан от фактическите и правните рамки на това конкретно обвинение. Този обем определя и съдържанието на правото му на защита – както от гледна точка на фактическите твърдения, така и по отношение на доказателствените и правни средства за защита по това обвинение. Впоследствие, при отсъствието на осъдения и без той да бъде лично уведомен, е изготвено ново постановление за привличане по чл. 219 НПК, с което предметът на обвинението е разширен, като към първоначалното обвинение е добавено ново, самостоятелно престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Това обвинение е различно както по своята правна характеристика, така и по своята фактическа основа, и предвижда по-тежка наказуемост спрямо първоначално предявеното обвинение за престъпление по чл. 270 НК. За обвинението по чл. 343в, ал. 2 НК осъденият никога не е бил разпитан, никога не му е била предоставена възможност да даде обяснения, да посочи доказателства, да направи възражения или да изгради защитна позиция.

Назначаването и участието на служебен защитник не могат да санират този пропуск. Правото да бъдеш информиран за обвинението е лично и не може да бъде заместено или упражнено изцяло чрез защитник, когато обвиняемият изобщо не знае, че срещу него е повдигнато ново и различно обвинение. Защитата чрез адвокат предполага предварително и реално знание на обвиняемия за предмета на обвинението, както и възможност за взаимодействие между него и защитника, каквато в случая обективно не е съществувала.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че макар осъденият да е допринесъл с поведението си за невъзможността да участва лично в процеса, това недобросъвестно процесуално поведение се отнася само до обвинението по чл. 270, ал. 1 НК, за което той е бил надлежно привлечен и уведомен. То не може да бъде противопоставено на обвинението по чл. 343в, ал. 2 НК, за което липсва каквото и да е доказателство осъденият да е знаел или да е могъл да знае.

При това положение е налице несъответствие между обема на обвинението, за който лицето е било информирано, и обема на обвинението, по който то е било осъдено. Това несъответствие е и основание наказателното производство да бъде възобновено.

Този извод напълно кореспондира както с вътрешното право, така и с правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 8, § 2 от Директива (ЕС) 2016/343, когато лице не е присъствало на съдебния процес и не е било надлежно информирано за него или за обвинението, държавата-членка е длъжна да му осигури право на ново разглеждане на делото, което да позволи цялостна преценка по същество при негово участие. В този смисъл е и последователната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 498 от 11.01.2016 г. по н.д. № 1542/2015 г., І н.о., Решение № 549 от 28.02.2013 г. по н.д. № 1611/2012 г., І н.о., както и Решение № 60164 от 19.11.2021 г. по н.д. № 725/2021 г., ІІІ н.о. и др., в които се приема, че осъждането за обвинение, което никога не е било лично предявено на осъдения, представлява самостоятелно и достатъчно основание за възобновяване на наказателното производство.

Поради изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство, за отмяна на осъдителната присъда и на потвърждаващото я въззивно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, където на осъдения следва да бъде надлежно и лично предявено съответно обвинение.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК изисква от съда произнасяне и по мярката за неотклонение на осъдения. В случая, за да бъде възпрепятствано укриването и бягството му от правосъдието, имайки предвид обремененото му съдебно минало, факта, че той е напуснал пределите на страната след като е бил привлечен за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, без да уведоми надлежните органи, както и това, че при задържането на ГКПП – Аерогара София се е представял с чужда самоличност, спрямо М. Я. И. следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 130 от 12.11.2024г. по н.о.х.д. № 1131/2024 г. по описа на РС-Плевен и потвърждаващото я въззивно решение по в.н.о.х.д. №922/2024 г. по описа на ОС-Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство.

ВЗЕМА по отношение на М. Я. И. мярка за неотклонение задържане под стража.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.