Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2026

Отмяна на оправдателна присъда за закана с убийство поради грешки в анализа на доказателствата

Върховен касационен съд · 01 Януари 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Първата инстанция признава подсъдимия за виновен в заканване с убийство при нанесен побой с метална палка, но въззивният съд го оправдава, приемайки, че няма доказателства за изречени заканителни думи. Върховният касационен съд отменя оправдателната присъда, тъй като въззивният съд е оценил доказателствата едностранчиво и изолирано от физическите действия. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Какво приема съдът

Оценката на показанията на пострадалия трябва да се извършва в съвкупност с всички фактически данни за нападението, а не изолирано или въз основа на първоначалната жалба до полицията, която няма процесуална стойност на доказателство.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

закана с убийствооправдателна присъдаоценка на доказателстватапоказания на пострадалвръщане за ново разглеждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 144, ал. 3 НК * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата * отмяна на въззивна оправдателна присъда * отменена по протест оправдателна присъда * липса на анализ и съпоставка на доказателства

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

гр. София, 15.01.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, …….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври ….две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Галина Иванова….………….…..………………… .…в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов…......…………………….……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………....….наказателно дело № 852 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград против въззивна присъда № 32/26.06.2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, втори въззивен наказателен състав, постановена по ВНОХД № 387/2024 г.

С тази присъда Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 2/10.01.2024 г. на Районен съд – Благоевград, постановена по НОХД № 728/2023 г., с която подсъдимият А. Г. А. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 144, ал. 3 /стар/ вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за невиновен в това на 22.08.2021 г., в гр. Благоевград, около 03.30 ч., в близост до входа на заведение „Д. р.“ ( на ул. "И. М." № *), да се е заканил с убийство на Л. Ч., като отправил към него заплахи за живота му с думите „Ще те убия, ще те утрепам…“ и му нанесъл удари с метална палка в областта на главата, удрял го и го ритал, причинявайки му наранявания в областта на главата и тялото, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

В протеста и допълнението към него, поддържани от прокурора при ВКП, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че при анализа и оценката на доказателствените източници са допуснати процесуални нарушения, довели до игнориране показанията на пострадалия св. Ч. относно употребените от подсъдимия заканителните думи и незаконосъобразното оправдаване на последния. Според прокурора показанията на св. Ч. са проверявани на базата на заявеното от него в подадената тъжба (с искане за разследване на опит за убийство), която е без процесуална стойност, както и в показанията на св. Р., О. и М., които не са съдържали информация по обсъждания въпрос. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Подсъдимият не се явява в с. з. пред ВКС, като чрез защитника си – адв. П. Н., изразява становище за неоснователност на изтъкнатите в протеста доводи, , поради което моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационният протест е основателен.

За да оправдае подсъдимия, въззивният съд е приел, че действително той е нападнал св. Ч. с предмет, наподобяващ метална палка, нанасяйки му два удара в областта на главата (пред лявото ухо и по тила, вследствие на които той паднал на земята, облян в кръв), а и други такива по тялото (които по своите медикобиологични признаци са били оценени като лека телесна повреда), но не употребил заканителните думи, включени в предмета на обвинението по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК – „ще те убия, ще те утрепам…“ В тази връзка не се е доверил на показанията на св. Ч., защото от една страна такива данни не били заявени в подадена от него „тъжба“, въз основа на която е започнало разследване по настоящо дело, а от друга –такива думи не били чути от св. Р. и О., които съдействали за прекратяване на побоя, нито им били споделени от св. Ч. тогава или по-късно. При подаването на сигнала на тел. 112 св. О. не казала нищо по този повод, а единствено, че на Ч. е нанесен побой и всичко е в кръв. Отделно от това, след като св. Ч. бил прегледан в ЦСМП, той отишъл в 01 РПУ и провел разговор със св. М. (оперативен работник), на когото също не съобщил да се е чувствал застрашен от отправени от подсъдимия закани за убийство.

Както многократно ВКС е изтъквал в своите решения, преценките относно достоверността, надеждността и достатъчносттта на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им съдържание. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13 и 14 от НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339 вр. чл. 305 от НПК.

В конкретния случай ВКС намира, че проверката за достоверността на показанията на св. Ч. (в частта им относно употребата на инкриминирания израз, обусловил обвинението по чл. 144 , ал. 2, вр. ал. 1 от НК), е проведена въз основа на приложен изолиран и необективен подход, а изложените съображения в подкрепа на направения извод са неубедителни.

На първо място, макар в мотивите си съдът да е отбелязал, че липсата на описани факти за заканителни думи в „тъжбата“ на св. Ч. от 27.08.2021 г. не е достатъчно, то е очевидно, че на това е придадено процесуално значение, каквото не би могло да има. Предназначението на посочения документ е да информира полицейските органи за събитията и да инициира проверката им, която се извършва по правилата на НПК. Съответно, обект на преценка могат да бъдат само показанията на свидетеля и точно те, а не направените заявления в иницииращия документ, имат процесуална стойност, която да бъде съпоставяна с други източници на доказателствена информация.

На второ място, за да отчете показанията на св. Ч. за недостоверни, въззивният съд неоправдано се е позовал на заявеното от св. О. и Р. – че не били чули заканителни изрази. Сравнението с приетите за установени от същия съд факти, явно сочи, че те не са присъствали на нападението в негово начало, а поради това няма как и да са добили възприятия за употребените от подсъдимия думи спрямо св. Ч.. Поради това и св. О. не би могла да съобщава такива данни при подаване на сигнала на тел. 112.

Извън контекста на това кой е могъл или не да възприема заканителните думи, съобщавани от св. Ч., както и дали той е споделял за това на свидетелите, вкл. на св. М., същественият проблем в настоящия казус е липсата на съвкупна оценка на доказателствените материали и категоричното изолиране на думите от действията, за които пострадалият е свидетелствал. Така, от една страна въззивният съд е приел, че между подсъдимия и св. Ч. е имало предходна комуникация с агресивна конотация, че когато св. Ч. е излязъл извън заведението е бил изненадващо нападнат, като са му били нанесени два удара с метален предмет тип палка в жизненоважна област като главата, последвано от обилно кръвотечение, че нападението е преустановено поради съдействието на св. Р., който е чул викове и шум от борба. При преценката за достоверност на показанията на св. Ч. (в частта за отправените към него заканителни думи), значението на всички тези данни в тяхната последователност, са игнорирани, което е довело и до необсъждане на психологичните измерения на това нападение и усещанията за застрашеност за неговия живот съгласно приетата по делото КСППЕ.

Допуснатите нарушения при оценката на доказателствените източници не може да бъде поправено от ВКС, поради което и въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 32/26.06.2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, втори въззивен наказателен състав, постановено по ВНОХД № 387/2024 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.