Задължение на въззивния съд за назначаване на експертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 240

гр. София, 15.01.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3944 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото А. С. Г. (починал на 18.04.2020 г. и заместен като страна по делото в течение на касационното производство от дъщеря си Ц. А. Ж.) срещу решение № 335/16.07.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 191/2019 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 42/11.01.2019 г. по гр. дело № 2055/2018 г. на Великотърновския районен съд, е отхвърлен, предявеният от първоначалния жалбоподател-ищец срещу Г. Н. К., Н. И. К. и М. Д. К., конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2016 г., сключен във формата на нотариален акт № ..., том ..., рег. № .., дело № ... г. на нотариус с рег. № ..., в частта, с която ищецът е продал на ответника Г. К. своята 1/2 идеална част от едноетажна жилищна масивна сграда и гараж, построени в УПИ .. в кв. 116а по ПУП на [населено място], общ. Велико Т., заедно с правото на строеж върху същия УПИ и всички подобрения и трайни насаждения, и е учредил на ответниците Н. и М. К. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същия недвижим имот; поради това, че касаторът-ищец към момента на сключване на договора не е могъл да разбира или да ръководи действията си; в тежест на покойния жалбоподател-ищец са възложени разноските по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответниците Г., Н. и М. К. в отговора на касационната жалба и в откритото съдебно заседание излагат становище и съображения за неоснователност на жалбата. В откритото съдебно заседание от страна на ответниците е изложено и становище, че производството по делото следвало да бъде прекратено, тъй като дори въззивният съд да е допуснал съществено процесуално нарушение, то поради смъртта на касатора-ищец нямало как да му бъде извършена повторна или допълнителна съдебно-психиатрична експертиза.

Доводите на ответниците за прекратяване на производството са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 227 от ГПК, при смърт на страна по делото, производството продължава с участието на правоприемника (в случая, както вече беше посочено, на мястото на покойния жалбоподател-ищец А. Г. по делото е конституирана неговата дъщеря и наследница Ц. Ж., която го замества ех lege в производството), като въпросът, дали и доколко е възможно събирането на доказателства по делото, не е такъв относно процесуалната допустимост на производството, а е свързан с основателността на касационните оплаквания в жалбата, предвид и новонастъпилото обстоятелство в случая – смъртта на първоначалния касатор-ищец.

С определение № 180/23.03.2020 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза.

Съгласно задължителни указания, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено и следното: Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата ѝ на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.

Предвид тази задължителна практика и от разпоредбата на чл. 201 от ГПК следва, че когато предвид оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване приложението на императивна материалноправна норма може да се направи извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва и служебно да допусне изслушването на нова експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице. След като съдебният състав няма необходимите специални знания, той не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които съдиите нямат нужната квалификация и образование. При положение, че необходимост от отговор на такива въпроси възникне с оглед съдържащите се данни във вече прието по делото заключение на вещо лице, съдът би следвало да допусне нова експертиза – в това число и служебно, на която да формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда. По този начин съдът ще осигури надлежен отговор на съответния въпрос – от компетентно вещо лице и чрез надлежно изготвено експертно заключение, на който отговор би могъл да основе решението си; ще обезпечи и своевременното запознаване на страните с него – още във фазата по събиране на доказателствата, респ. – и упражняването на правата им по чл. 201 от ГПК. В този смисъл е и решение № 106/02.07.2020 г. по гр. д. № 1897/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Предвид така изложеното разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с посочената практика (включително задължителна) на ВКС и е неправилно, тъй като въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 266, ал. 3 от ГПК.

В исковата си молба по делото касаторът-ищец А. Г. е основал иска си по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на процесния договор за продажба от 14.11.2016 г. на твърдения, че последният е бил сключен непосредствено след смъртта на 01.11.2016 г. на брат му И. Г. и смъртта на 03.11.2016 г. на съпругата му Г. Г., което е било съкрушително за ищеца поради емоционалната му връзка с тях. Изложил е и твърдения, че към деня на извършване на процесната сделка той е бил на 73 години и е страдал от множество заболявания, между които и съдова деменция. Ищецът е посочил и че поради тези причини е бил изпаднал в особено състояние, при което не е можел да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на извършеното от него. В първоинстанционното производство по делото са събрани множество писмени доказателства (включително медицинска документация), разпитани са и трима свидетели, показанията на които са в подкрепа на твърденията на ищеца в исковата му молба. Прието е и подробно мотивирано заключение на съдебно-психиатричната експертиза, съгласно което ищецът е страдал от съдова деменция и от реактивна депресия, което негово състояние, според вещото лице, не предопределя невменяемост и на 14.11.2016 г. ищецът е разбирал свойството и значението на нещата и е можел да ръководи постъпките си. В откритото съдебно заседание на 13.12.2018 г. вещото лице – психиатър е дало подробни и аргументирани отговори, и на въпросите на съда и на страните, но двукратно е заявило, че относно психо-емоционалното състояние на ищеца вследствие преживяната от него трагична загуба на неговите близки, в каква степен той е изпитвал стрес, изследването в детайли на целия този процес и как са преминали циклите на тъга при ищеца, релевантно ще е мнението на психолог и ще отговори психологическа експертиза. Още преди провеждането на това открито съдебно заседание, от страна на ищеца е направено искане за допускане и на съдебно-психологична експертиза относно психо-емоционалното състояние на ищеца и могъл ли е той да взема адекватни решения по важни въпроси към датата на сключването на процесната сделка. В самото съдебно заседание заключението на съдебно-психиатричната експертиза е своевременно и аргументирано оспорено от страна на ищеца, като е поискано и допускането на тричленна експертиза, в която да бъде включен и експерт-психолог, който да отговори на тези въпроси, свързани с реактивната депресия у ищеца, установена със заключението на психиатричната експертиза. Първоинстанционният съд е оставил без уважение тези доказателствени искания на ищеца, като е приел, че не били налице хипотезите по чл. 201 от ГПК относно допускането на тричленна експертиза, а искането за допускане на психологична експертиза било преклудирано. В мотивите към решението си районният съд е извършил преценка поотделно и в съвкупност на писмените доказателства, свидетелските показания и експертното заключение, което е кредитирал, въпреки оспорването от страна на ищеца; предвид тази съвкупна преценка на доказателствата, но изхождайки най-вече от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, първоинстанционният съд е достигнал до крайния си извод, че към момента на сключването на процесния договор от 14.11.2016 г. ищецът е разбирал действията и постъпките си, поради което не е налице основание за унищожаване на договора.

Във въззивната жалба на касатора-ищец са изложени изрични и подробни оплаквания и доводи за допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недопускане на исканата допълнителна съдебно-психологична експертиза, с оглед установяване на твърдените от ищеца факти по делото, както и в недопускане на исканата тричленна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица – психиатър, невролог и клиничен психолог, с оглед направеното оспорване на приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, като непълно и некомпетентно, за което в жалбата се излагат подробни съображения. В тази връзка е изтъкнато и заявеното от вещото лице – психиатър, при разпита му от първоинстанционния съд, че за психологичното състояние на ищеца към 14.11.2016 г., по-точно може да отговори вещо лице – психолог. Изложени са и съображения, че вещото лице – психиатър дословно е преписало от електронен сайт „М. център“ заключението си относно разстройството „реактивна депресия“, което сочи на некомпетентност от страна на експерта; като в подкрепа на това е представена разпечатка от този сайт. С въззивната жалба е направено и оплакване, че е погрешен решаващият извод на първоинстанционния съд, че касаторът-ищец, въпреки заболяването си – съдова деменция и психичното си състояние на реактивна депресия, в което се е намирал след смъртта на близките си (брат и съпруга) в началото на месец ноември 2016 г., е бил в състояние да разбира и ръководи действията си при сключването на процесния договор за продажба. Също с въззивната жалба е направено и изрично искане, въззивният съд да допусне посочените експертизи.

При тези данни по делото и предвид цитираната по-горе практика на ВКС (включително задължителна такава – т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), настоящата инстанция намира за основателно основното оплакване в касационната жалба, че в нарушение на чл. 266, ал. 3 от ГПК въззивният съд е оставил без уважение горните доказателствени искания на ищеца в откритото съдебно заседание от 07.05.2019 г., като неправилно е приел, че първоинстанционният съд не бил допуснал процесуални нарушения при произнасянето си по доказателствата, както и че не били налице предпоставките на закона, въз основа на които може да бъде допусната нова комплексна съдебно-медицинска експертиза. При изричното (и то двукратно) изявление при изслушването на вещото лице – психиатър, че изследването на психо-емоционалното състояние на ищеца, довело до състояние на реактивна депресия към релевантния по делото момент, е от компетентността на вещо лице – психолог, респ. – на съдебно-психологическа експертиза, както и при своевременно направеното и подробно аргументирано оспорване изцяло на приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза (изрично поддържано и във въззивната жалба, подкрепено и с доказателства), най-напред първоинстанционният съд, а след това и въззивният съд (предвид и разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК) са допуснали съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 200, ал. 3, изр. 2 и на чл. 201, пр. 2 от ГПК, като не са назначили исканата от страна на ищеца повторна (нова) комплексна съдебно-медицинска експертиза, в чиито състав да бъдат включени експерти в областта на психиатрията, клиничната психология и неврологията.

В следващото открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2019 г., въззивният съд правилно – в хипотезата на чл. 266, ал. 1, т. 1 от ГПК – е приел нови (новосъздадени) писмени доказателства – медицинска документация относно здравословното състояние на ищеца, в която се съдържат и данни, че последният е прекарал мозъчен инсулт на 11.11.2016 г. И в това съдебно заседание обаче окръжният съд не е допуснал исканата комплексна съдебно-медицинска експертиза, която да вземе предвид и така приетата във въззивното производство медицинска документация, която не е била взета предвид при изготвянето на приетото по делото заключение на съдебно-психиатричната експертиза; т.е. – горното нарушение на съдопроизводствените правила е допуснато отново.

Така установените процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, са съществени, тъй като са се отразили на правилността на обжалваното въззивно решение. В мотивите към него окръжният съд е извършил съвкупна преценка на писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което е кредитирал, въпреки оспорването му от страна на ищеца. Предвид тази съвкупна преценка на доказателствата, но изхождайки най-вече от оспореното експертно заключение, въззивният съд е споделил решаващите и крайните изводи на първата инстанция за неоснователност на предявения иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, като е приел, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод, че ищецът е осъществил процесната правна сделка на 14.11.2016 г. в състояние, което да не му е позволявало да се грижи за своите права и интереси, да сключва сделки и съответно – да може да разбира или ръководи действията си. Ако въззивният съд не бе допуснал установените по делото процесуални нарушения при събирането на доказателствата, неговите решаващи и крайни изводи биха могли да бъдат различни, тъй като в резултат на недопускането на исканата от страна на ищеца комплексна съдебно-медицинска експертиза делото е останало неизяснено от фактическа страна относно основните спорни по делото обстоятелства, релевантни за основателността на иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

В тази връзка – неоснователни са доводите на ответниците, че поради смъртта на ищеца, настъпила в течение на касационното производство по делото, нямало как по отношение на него да бъде извършена нова съдебно-психиатрична, респ. – комплексна съдебно-медицинска експертиза. Както стана ясно, по делото е събрана медицинска документация в значителен обем, която да бъде използвана от експертите; относно състоянието на ищеца към релевантния момент са събрани и свидетелски показания; в тази връзка експертите могат да почерпят информация и от изявленията на ищеца, направени лично от него приживе по делото.

По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като допуснатото от въззивния съд, съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършването на нови съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да допусне изслушването на нова – комплексна тричленна съдебно-медицинска експертиза, която да бъде извършена от други вещи лица – специалисти в областта на психиатрията, клиничната психология и неврологията, които да дадат компетентно и обосновано заключение относно основните спорни обстоятелства по делото – дали с оглед неговото здравословно и психо-емоционално състояние към датата на сключването на процесния договор – 14.11.2016 г., ищецът е могъл да разбира и да ръководи действията си към същата дата. В тази връзка въззивният съд следва служебно да формулира ясно и точно конкретните задачи на експертизата, като – предвид и смъртта на ищеца, настъпила в течение на производството по делото, укаже на вещите лица, че следва да работят по цялата медицинска документация, приета по делото (включително във въззивното производство), както и въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели и изявленията на ищеца, направени лично от него приживе по делото; но и че изследванията на експертите следва да се съсредоточат към релевантния по делото момент – 14.11.2016 г. Съдът следва да даде възможност и на страните в процеса да формулират задачи към новата експертиза, но и като прецени тяхната относимост към предмета на доказване по делото, преди да ги допусне. След приемането на новото експертно заключение, при постановяването на новото въззивно решение окръжният съд следва да обсъди това заключение в съвкупност с вече събраните писмени и гласни доказателства по делото (включително с вече приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза, предвид и оспорването му от страна на ищеца), и въз основа на това да направи изводите си за основателността или неоснователността на предявения иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство. Това налага отмяна на въззивното решение и в частта му относно разноските по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 335/16.07.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 191/2019 г. на Великотърновския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: