Корекция на сметка за ток при софтуерна намеса в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 118

гр. София, 17.05.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ерик Василев

2. Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3090 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД против решение №260164 /22.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1152/2020 г. от състав на Окръжен съд – Варна.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 572/02.10.2020 г. на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай.

Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

Горното разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По касационната жалба, съдът приема следното:

Прието е, че извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 18.12.2018г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и съответно извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС /в сила от 23.11.2018г./. Сега действащите Правила са приети от КЕВР и са обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. Съдът е приел, че към момента на извършване на проверката на процесното СТИ – 18.12.2018г. и извършването на корекцията на сметка на ищеца правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ /отм./ са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от нормативно основание.

Горните изводи на съда, с оглед отговора на правния въпрос са неправилни. Дори да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС по адм.дело № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017 г. и адм.дело № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018 г./, същият извод следва от разпоредбата на чл.183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба дължи цената на доставената стока, но и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване, в тази връзка, също води до извод, че реално потребеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът отговаря по общите правила за продажба на стока по чл.183 ЗЗД. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена. В случая, от резултатите на метрологичната експертиза се установява, че липсва механичен дефект на средството за техническо измерване, а при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Тези изводи са преповторени в заключение на вещото лице, което обаче не дава отговор на въпроса дали начинът, по който е осъществено „неправомерното софтуерно вмешателство“ в програмата на електромера е възможно да бъде резултат от грешка при отчитането на количество електрическа енергия, което не се дължи на волево човешко поведение.

Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне повторна техническа експертиза с участие и на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, със задачите, посочени в отговора на исковата молба, както и следните допълнителни въпроси: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа Т4 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ "външна намеса в тарифната схема" на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – "електромерът не съответства на техническите характеристики"; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №60164 /22.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1152/2020 г. от състав на Окръжен съд – Варна.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Варна.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.