Отхвърляне на молба за отмяна на съдебно решение поради ненавременни доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60076

София, 19.07.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова / Ванюша Стоилова

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 1167 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.

Молителката С. Й. А. от [населено място] е поискала да се отмени Решение № 251/30.10.2019 година по гр.д.№ 219/2019 год. на ОС-Габрово, в сила с постановяване на Определение № 378/08.10.2020 год. по гр.д. № 1408/2019 год. на ВКС, I г.о., в производство за трансформация на лични средства в два недвижими имота в [населено място], придобити по време на брака с В. Ц. Н. , в режим на съпружеска имуществена общност .

Отмяната се поддържа на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК с довод , че след влизане на решението на окръжния съд в сила, молителката е намерила писмени документи- предварителни договори за покупко-продажба на двата имота, произходът на средствата за покупната цена на които е бил предмет на разглеждане по делото, които касаят уговорки , свързани с нотариалните актове по сключените окончателни договори за придобиване собствеността на двата имота.

В срока по чл. 306 , ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К. М. АК В. , процесуален представител на В. Ц. Н. , с който се оспорва основателността на подадената молба за отмяна , ангажират се писмени доказателства , за опровергаване наведените твърдения и доводи по молбата за отмяна .Поддържа се тезата, след като молителката е знаела за предварителните договори, защо не е споменала за това още в отговора си на исковата молба, поради което тези писмени доказателства не могат да се считат за „нови“ по см. на закона .

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, в правомощията по чл. 307 ГПК, намира:

Молителката С. Й. А. и ответника по молбата за отмяна В. Ц. Н. са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 27.05.1984 година е прекратен по съдебен ред с решение по гр.д. №4628/2015 година на РС-Варна , в сила от 05.04.2016 година.

По време на брака през 2005 година , при действащ режим на имуществена общност , на името на бившия съпруг В. Н. са придобили по силата на договори за покупко- продажба , обективиран в НА № 136 / 2005 година , НА № 143/2005 год. и НА № 196/2005 година , три неурегулирани поземлени имота ( единият от които застроен с паянтова жилищна сграда на два етажа и навес от 23 кв.м. ) в чертите на околовръстния полигон на [населено място], [община] , образуващи към момента на предявяване на иска по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 23, ал.1 СК/2009 г.( о5.04.2017 година ) общ ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] ,с площ от 2671 кв.м. с намиращата се сграда с идентификатор **** на два етажа и площ от 54 кв.м. и сграда с идентификатор **** със застроена площ от 23 кв.м. на един етаж.

Искът за признаване на лична индивидуална собственост по отношение на недвижимо имущество- а именно на имотите в [населено място], [община] , придобито по време на брак в режим на имуществена общност , се основава на твърденията от страна на ищецът - бивш съпруг , че имотите са придобити с лични средства – дарени на сума от 4 000 лв. от сестра му П. Н. .

С Решение № 50 от 01.03.2019 година , постановено по гр.д. № 1021/2017 година на РС-Габрово на основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 23, ал.2 СК е прието за установено по иск на В. Ц. Н. срещу С. Й. А. , че бившият съпруг е индивидуален собственик на 30000/ 32943 идеални части от закупените по време на брака недвижими имоти в [населено място], [община],

С Решение № 251 от 30.10.2019 година , постановено по В.гр.д. № 219/ 2019 година на ОС-Габрово, след отмяна на решението на първата инстанция в отхвърлителната му част , по жалба на В. Н., окръжният съд , на основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 23, ал.2 СК е прието за установено по иск на В. Ц. Н. срещу С. Й. А. , че бившият съпруг е индивидуален собственик на 2 943 / 32943 идеални части от закупените по време на брака недвижими имоти в [населено място], [община],

С определение № 378 от 08.10.2010 година постановено по гр.д. № 1408/2019 година на ВКС, ГК I г.о. на основание чл. 288 ГПК не допуснато касационно обжалване на въззивно С Решение № 251 от 30.10.2019 година , постановено по В.гр.д. № 219/ 2019 година на ОС-Габрово.

Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303 , ал.1 т. 1 ГПК предвид на „намерени“ след влизане в сила на решенията, чиято отмяна се иска писмени доказателства- предварителни договори за покупко-продажба на два имота ( единият от които не е предмет на иска ) касателно произхода на средствата за закупуването .Поддържа се , че единият от тези договори , свързан с имота в [населено място] установява факти, свързани с уговорката за плащане и размера на сумите по окончателния договор и опровергава свидетелските показания за дарените от сестрата на В. Н. суми.

При така установените факти и след преценката на ангажираните „нови писмени доказателства „, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК не може да бъде уважена .

Визираните като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение хипотезата на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , предполагат след приключване на делото и влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, да е налице новооткрито обстоятелство т.е. нов от гл.т. на доказателствения материал по делото правно релевантен за спора факт , за съществуването на който страната не е знаела и незнанието и се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя и/или писмен документ, който би доказал защитна теза на молителя като страна в исковото производство , останала недоказана по делото.

С разясненията на още на ТР № 138/67 на ОСГК на ВС , новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство , което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини . Страната, която се позовава на такова обстоятелство , следва да не е знаела за факта ( обстоятелството) и като това нейно незнание не следва да се дължи на небрежност , да е обективирано в частен документ , който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, и която обстоятелство да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако се намира по делото като доказателство , би могло да обуслови различен от постановения правен резултат, както и да представи документ , който обективира сочения нов факт. Не може да се иска отмяна въз основа на обстоятелство, което представлява ново основание за защита на претендираното право , тъй като въз основа на него страната може да предяви иск, но не и да иска отмяна на решението, защото това ново основание не е юридически или доказателствен факт, относим към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение.

Посочените от молителката С. Й. А. писмени доказателства- а именно ангажираните два предварителни договора не могат да бъдат квалифицирани на нови писмени доказателства за новооткрити правно релевантни факти / обстоятелства/ , относими към спора между страните с правно основание чл. 23, ал.1 СК/2009 год. Доколкото самата молителка сочи в обосновката за относимостта на договорите към опровергаване на факта, че по време на сключване на договорите за покупко-продажба все още не е бил осъществен факта на дарение в полза на бившия и съпруг според показанията на самата дарителка, и че тези предварителни договори носят саморъчното изписан от нея текст , то е следва , че 1./ тези писмени доказателства са били известни на С. А. като носители на информация от значение за спора, но същите не са релевирани в рамките на предприетата защита срещу иска по чл. 23, ал.1СК/2009 год., доколкото – видно от данните по делото, в хода на производството няма волеизявление за позовала на тези доказателства. Ето защо, дори и да биха били приобщени „новите доказателства“ към доказателствения материал по делото при едно ново разглеждане на спора , каквото се иска с молбата за отмяна, то съобразно дадените разяснения по приетото ТР № 6 / 2013 година ОСГТК на ВКС , установеният с чл. 131-133 ГПК принцип на ранна преклузия би препятствал събирането на онези доказателства, който не касаят релевирани фактически или правни защитни възражения от страна на страната –молител, и тези възражения не са могли да бъдат установени по обективни причини, а не по причина , че от страна на молителя, като страна в исковия процес, не е положена дължимата грижата на добър стопанин за попълване на делото своевременно с доказателствен материал чрез надлежно упражняване на правото на процесуална защита .

По направеното искане за заплащане на разноските в отменителното производство: Искането на ответника В. Ц. Н. за присъждане на сумите за направени разноски за защита в настоящото производство, е основателно и доказано в размер на сумата 1500 лв. (л.30.) Искането е направено своевременно , размерът е доказан с представени Договор за правна помощ и съдействие от 03.12.2020 година, поради което и с оглед изхода на спора, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК , следва да бъде уважено така , както се претендира.

По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Й. А. от [населено място] , заявена на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влезлите в сила Решение № 50 от 01.03.2019 година , постановено по гр.д. № 1021/2017 година на РС-Габрово , с което на основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 23, ал.2 СК/2009 г. е прието за установено по иска на В. Ц. Н. срещу С. Й. А. , че бившият съпруг е индивидуален собственик на 30000/ 32943 идеални части от закупените по време на брака недвижими имоти в [населено място], [община], потвърдено с въззивно Решение № 251/ 30.10.2019 година по гр.д.№ 219/2019 год. на ОС-Габрово в тази част, както и на Решение № 50 от 01.03.2019 година , постановено по гр.д. № 1021/2017 година на РС-Габрово , в частта с която на основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 23, ал.2 СК е прието за установено по иска на В. Ц. Н. срещу С. Й. А. , че бившият съпруг е индивидуален собственик и а останалите 2943/ 32943 идеални части от закупените по време на брака недвижими имоти в [населено място], [община].

ОСЪЖДА С. Й. А. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Ц. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 1500 лв. ( хиляда и петстотин лева ) , разноски за процесуална защита в отменителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :