Отмяна на решение при предявени искове за неоснователно въздействие и обезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 81

Гр.София, 06.02.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

При секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№3894/2025г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т. 4 от ГПК.

Образувано е по молба на Е. И. К., чрез процесуалния си представител адв.Д.Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 527 от 26.04.2023г. по в.гр.д.№85/2023г. на Варненския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение №260412/20.10.2022г., постановено по гр.д.№15133/2020г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Е. И. К. срещу Т. П. Ч. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Като основание за отмяна на влязлото в законна сила въззивно решение по в.гр.д.№85/2023г.. на ВОС се сочи, че решението в тази му част противоречи на решение на ВКС по гр.д.№3619/2023г., в което е прието, че поведението на ответницата Т. Ч., изразяващо се в недопускане на ищцата до общата тераса, е противоправно.

Ответницата по молбата за отмяна Т. Ч. е депозирала по реда на чл. 306, ал. 3 от ГПК писмен отговор, в който се изразява становище за нейната неоснователност, тъй като не е налице твърдяното противоречие между двете решения.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за отмяна за неоснователна.Съображенията за това са следните :

Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК предвижда, че може да се иска отмяна, когато между същите страни за същото искане на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат.На отмяна подлежи това решение, което е неправилно.

Според т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК : Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет.Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения.

Основанието по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК ще е налице и при противоречие в диспозитивите на решенията, когато делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело, т.е. разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното решение по обуславящото правоотношение.Такава противоречие например ще е налице в следните хипотези : с едното влязло в законна сила решение се отхвърля иска за унищожаване на договора поради порок на волята на една от страните, а с другото се уважава кондикционния иск за връщане на престираната по този договор вещ ; с едното решение се уважава иска по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползван без правно основание чужд имот, а с другото се отхвърля иска за собственост за този имот.

По делото се установява, че с решение по гр.д.№83/2023г. ВОС е

- отменил решение № 260412/20.10.2022г. поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 260448/05.12.2022г. и двете постановени по гр.д. № 15133/2020г. по описа на ВРС, 50-ти състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.***, ап.***и Н. Е. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.***, ап.***искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата Т. П. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. ***, ап. ***да почисти, поддържа и отремонтира сифона на прилежащата към жилището й /апартамент № ***/ тераса находяща се в ъгъла на сградата откъм [улица], както и да отремонтира чрез поставяне на изолация и измазване същата тераса, като вместо него е постановено решение, с което Т. П. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. ***, ап.***е осъдена да почисти, поддържа и отремонтира сифона на прилежащата към жилището й /апартамент № ***, находящ се в [населено място], [улица], ет.***/ югоизточна тераса находяща, в ъгъла на сградата откъм [улица], както и да отремонтира чрез поставяне на изолация и измазване същата тераса, по предявените от Е. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***ет.***, ап.***и Н. Е. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.***, ап.***искове с правно основание чл.109 от ЗС.

- потвърдил решение № 260412/20.10.2022г. поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 260448/05.12.2022г. и двете постановени по гр.д. № 15133/2020г. по описа на ВРС, 50-ти състав в останалата част, с която са отхвърлени предявените от Е. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.***, ап.***и Н. Е. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.***, ап.***искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата Т. П. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. ***, ап. ***Да преустанови използването на покривна тераса, обща част на сградата, намираща се южно от [улица]на същата жилищна сграда, като възстанови и не премахва огражденията между тази покривна тераса - обща част и терасите, прилежащи към жилището на ответника; Да допусне отремонтиране на сифона на терасата - обща част откъм паркинга на сградата; Да осигури достъп за проучвания и отремонтиране на южната покривна тераса - обща част, отбелязана с електриково жълто на схемата, приложена към исковата молба, както и да заплати на Е. К., в качеството й на ползвател на жилище – апартамент № ***на [улица], ет.*** в [населено място] следните суми, представляващи вреди от противоправното поведение на ответницата Ч., изразяващо се във възпрепятстване на ремонта на обща част от сградата, неподдържане в изправно състояние на прилежащите към жилището тераси и използване на общата покривна част от домашните й любимци без редовно почистване и въпреки решение на ОС на ЕтС, премахване на огражденията между имота й и общата част на сградата, които вреди представляват суми, необходими за възстановяване и ремонт на жилището, върху което ищцата К. притежава право на ползване, необходими за почистване на повредените мазилки, измазване, изолиране, боядисване на следните помещения, а именно сумата от 4400 лева, както следва : за южната спалня - 1100 лева; за банята - 300 лева; за терасата откъм ул. „Л. К. - 1600 лева; за таванът на дневната - 800 лева; за южната стена на хола - 300 лева; за терасата откъм паркинга на сградата - 300 лева, на основание чл.45 от ЗЗД.

С оглед цената на иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД, която е била по-малка от 5 000лв. решението на въззивния съд в частта, в която е потвърдил решението на първата инстанция, с което този иск е бил отхвърлен като неоснователен е било окончателно.

С решение по гр.д.№3619/2023г. ВКС е отменил въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 260412/20.10.2022 г., поправено с решение № 260448/05.12.2022 г., постановени по гр. д. № 15133/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. К. и Н. Е. Ч. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Т. П. Ч. да осигури достъп за проучвания и отремонтиране на южната покривна тераса – обща част на сградата, намираща се на [улица] [населено място], която тераса е обозначена с електриково жълто на схемата, приложена към исковата молба, както и да допусне отремонтиране на сифона на същата тераса - обща част откъм паркинга на сградата, както и изцяло в частта му за разноските и вместо него е постановил друго по същество, с което е осъдил Т. П. Ч. на основание чл. 109 ЗС да осигури на Е. И. К. и Н. Е. Ч. достъп през собствения й апартамент № ***, находящ се в [населено място], [улица], ет.***, за проучвания и отремонтиране на южната покривна тераса – обща част на сградата, намираща се на [улица] [населено място], която тераса е обозначена с електриково жълто на схемата, приложена към исковата молба, която схема, приподписана от състава на съда, е неразделна част от настоящето решение, както и да осигури достъп за отремонтиране на сифона на същата тераса - обща част, намиращ се откъм паркинга на сградата.

Според Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху /засегнатия/ имот на ищеца, нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на ответника.Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото /по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения/ и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.При евентуално уважаване на иска се формира сила на пресъдено, че ответникът е извършил неоснователни въздействия и посегателства върху чужд имот.

В случая разрешаването на спора по обусловения иск/заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане/ не е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното решение, с което се уважава негаторния иск, тъй като за уважаване на обусловения иск не е достатъчно да се установи, че деянието на деликвента е противоправно, а е необходимо да се установи обективният факт на настъпили вреди в патримониума на увреденото лице, както и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед на горното следва да се приеме, че молбата за отмяна е неоснователна.

В полза на ответницата по молбата следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. К., чрез процесуалния представител адв.Д.Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 527 от 26.04.2023г. по в.гр.д.№85/2023г. на Варненския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение №260412/20.10.2022г., постановено по гр.д.№15133/2020г. на Варненския районен съд по предявения от Е. И. К. срещу Т. П. Ч. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Е. И. К. да заплати на Т. П. Ч. сумата от 700/седемстотин/лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :