Отмяна на влязло в сила решение поради нарушено право на участие в делото

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

гр. София, 21.03.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело № 3632 по описа за 2022 год.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на И. К. З., чрез процесуален представител адв. М., за отмяна на влязло в сила решение № 20125884 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 60686/2019 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявения от Г. Б. П. против И. К. З. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 2166,47 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 12.04.2019 г. до изплащане на сумата.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 4213 от 10.11.2022 г. по делото.

В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят поддържа, че са допуснати множество процесуални нарушения на съда във връзка с призоваването, довели до нарушаване правото му на участие в процеса – на съобщението от 08.01.2020 г. призовкарят е отразил, че е залепено уведомление без да посочи дата на залепване; съобщението от 12.02.2020 г. е връчено по настоящ адрес на ответника при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на адрес в [населено място], но настоящият адрес на молителя е в [населено място], призовкарят при Софийски районен съд е нямало как да посети адрес в [населено място], защото не е в неговия район, осен това уведомлението е залепено на „входната врата на апартамента“, а на адреса се намира къща. Сочи, че призоваването по месторабота също страда от процесуални нарушения. В справка от 16.06.2020 г. е посочено, че не са открити данни за трудови договори по търсените критерии: ЕГН. ..., съгласно представената заповед peг. № ЧР-з-544 от 03.11.2021 г. до 09.11.2021 г. /когато е връчена заповедта/ молителят е бил служител на ДАНС по служебно правоотношение на длъжност „Сътрудник II степен“. Представя писмени доказателства. В открито съдебно заседание поддържа молбата. Ангажирал е гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по молбата Г. Б. П., чрез процесуален представител адв. Л., в писмен отговор оспорва молбата като неоснователна. В открито съдебно заседание поддържа отговора на молбата за отмяна. Претендира разноски.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното:

Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения при наличие на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното решение. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото поради непризоваването му на известния на ищцата адрес по месторабота са основателни. Поредността на връчването на призовките и съобщенията е установена в чл. 38 ГПК като гаранция, че страните ще бъдат призовани лично. Отделно от това разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила, които съдът трябва стриктно да спази, преди да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Освен това съгласно чл. 49 ГПК място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен.

Видно от данните по делото съобщението по чл. 131 ГПК е връчено на ответника по делото И. К. З. чрез залепване на уведомление на посочения в исковата молба адрес, след като не е намерен на адреса и на адреса няма лице по чл. 42, ал. 2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението, за да й го предаде. По делото е приложена справка, според която ответникът е регистриран на един и същ постоянен и настоящ адрес в страната, който съвпада с посочения в исковата молба. Връчване чрез залепване на уведомление е осъществено и на посочения от ищцата адрес на ответника в [населено място], където твърди, че пребивава. С молба вх. № 3007591/04.02.2020 г. ищцата е уведомила съда, че ответникът е служител на Държавна агенция „Национална сигурност“, подразделение [населено място] и е поискала съдът да направи справка в Министерския съвет, на който е подведомствена агенцията или да й се издаде съдебно удостоверение за да се снабди с необходимата информация, тъй като при справки в НАП и НОИ за лицето липсват данни като служител на ДАНС. По разпореждане на съда е извършена справка от НОИ, видно от която ответникът няма регистрирани трудови договори в страната. При тези обстоятелства първоинстанционният съд е назначил на И. К. З. особен представител, който е подал от негово име отговор на исковата молба и е участвал в съдебното заседание пред районния съд.

В случая предвид заявеното от ищцата в молбата с вх. № 3007591/04.02.2020 г. съдът е следвало да издири и да връчи исковата молба на ответника на адреса по местоработата му. Обстоятелството, че ответникът е служител на ДАНС се потвърждава и от събрано в настоящото производство постъпило във ВКС писмо от 25.11.2022 г. на зам. председателя на ДАНС, видно от което И. К. З. е бил назначен на длъжност специалист по охраната към Специализирана дирекция „Сигурност на ДАНС“ със заповед от 30.09.2013 г. В резултат на това процесуално нарушение, молителят е бил нередовно призован по делото и и неправилно му е бил назначен особен представител като той е бил лишен от възможност да участва по делото и да обезпечи защитата си. При тези фактически данни следва да се приеме, че съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 47 ГПК, което налага отмяна на влязлото в сила решение, при постановяване на което е допуснато нарушението на основание чл. 307, ал. 3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане на спора от друг състав на Софийски районен съд за да се обезпечи надлежното участие на страната в производството.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на И. К. З. за възстановяване на направените в настоящото производство разноски, съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 и мотивите към нея от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.

С оглед на изложеното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 20125884 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 60686/2019 г. на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: