Недопустимост на промяна на основанието на иска при спор за издадена заповед за изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50099

гр.София, 23.06. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3362 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК .

Образувано по касационна жалба на „ПИРИН ГОЛФ АСЕТС“ ЕАД, представлявано от Й. И. К., чрез адвокат М. А. от АК-Благоевград срещу решение № 133 от 23.03.2022 г. по в. гр.д.№ 22/2022 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение № 503073/20.10.2022 г. по гр.д.№ 632/2020 г. на Районен съд Разлог и е уважен иск на В. В. К. срещу „Пирин Голф Асетс“ ЕАД, на основание по чл.422, ал.1 ГПК, да се признае съществуването на вземане, представляващо възнаграждение за посредничество при продажба на недвижими имоти и споразумение от 26.05.2017 г., в размер на 20 687,81 лева – неизплатено допълнително трудово възнаграждение по трудов договор от 09.11.2009 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 274/2020 г. на РС Разлог, като са присъдени законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 ГПК - 12.03.2020 г., до изплащане на сумата и разноските по делото.

Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на решението.

Надлежното сезиране на съда предполага в обстоятелствената част на исковата молба да са изложени достатъчно обстоятелства, въз основа на които да бъде изведен фактическия състав, за да се определи правната квалификация на иска В практиката на Върховния касационен съд – напр. решение № 375/26.10.2011 г. по гр.д.№ 931/2009 г., IV г.о., решение № 65/13.06.2019 г. по гр.д.№ 3460/2018 г., II г.о., решение № 139/16.06.2016 г. по гр.д.№ 3400/2014 г., I г.о. и др., се приема, че съдът не е обвързан от сочената от ищеца правна квалификация на предявения иск, но е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитум на исковата молба служебно да издири и приложи материалноправната норма, относима към случая. Той дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет на делото и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен ако е налице надлежно отправено искане за това по съответния процесуален ред. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното решение, когато нарушава принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6, ал.2 ГПК).

Предмета на делото се индивидуализира чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на изискванията в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Редовността на исковата молба е положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно, като условие за допустимост на постановеното съдебно решение, с което се решава правния спор. Ако съдържанието й не отговаря на изискванията на закона, исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите нередовности, като при неизпълнението им в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява (чл.129, ал.3 ГПК), т.е. когато установи нередовност на исковата молба, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от него, а ако недостатъците са констатирани за първи път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин (т.4 на ТР № 1/2001 г., ОСГК на ВКС).

Въззивният съд приема в случая, че исковата претенция на ищеца се основава на фактически твърдения за наличие на трудово правоотношение от 09.11.2009 г. с „Пирин Голф Асетс“ ЕАД, /независимо че „Пирин Голф Холидейз Клуб“ АД е самостоятелно дружество/, с което работодателят му се е задължил да заплати допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,2% от всяка реализирана сделка. От правна страна, според мотивите на решението, исковата молба се основава на твърдения за неизпълнение на задължението на ответника като работодател да му изплати уговорено допълнително трудово възнаграждение по трудов договор от 09.11.2009 г. и споразумение от 26.05.2017 г., с настъпил падеж. С оглед на тези твърдения, въззивният съд е приел, че ответникът „Пирин Голф Асетс“ ЕАД дължи на ищеца сумата от 20 687,81 лева, неизплатено допълнително трудово възнаграждение на основание трудов договор от 09.11.2009 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 274/2020 г. на РС Разлог, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.03.2020 г., до изплащане на сумата и разноски по делото.

От данните по делото обаче е видно, че заявлението по чл.410 ГПК се основава на парично вземане на В. В. К. срещу „Пирин Голф Асетс“ ЕАД, което произтича от споразумение от 26.05.2017 г. за разсрочено „заплащане на възнаграждения за посредничество при продажби на недвижими имоти в размер на 20 687,87 лв“, т.е. заявителят поддържа, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на което е уговорено разсрочено изплащане на задължението по споразумение от 26.05.2017 г., което поради неизпълнение на ответника следва да му се присъди със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. След направено възражение срещу заповедта за изпълнение е подадена искова молба, в която В. В. К. твърди, че като служител на ответника „Пирин Голф Асетс“ ЕАД по трудов договор от 09.11.2009 г., работодателят му дължи уговорено допълнително трудово възнаграждение, съгласно чл.5, т.3 от договора. В обстоятелствената част на исковата молба, следователно, ищецът основава своята претенция на неизплатено допълнително трудово възнаграждение на основание трудов договор от 09.11.2009 г. с ответника „Пирин Голф Асетс“ ЕАД, като твърди, че работодателят му е с предишно наименование „Пирин Голф Холидейз Клуб“ ЕАД, но в петитума на иска (чл.127, ал.1, т.5 ГПК) иска да установи, че „Пирин Голф Асетс“ ЕАД му дължи 20 687,81 лева, представляваща възнаграждение за посредничество при продажба на недвижими имоти и споразумение от 26.05.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 12.03.2020 г., до изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие се определят от страните по спора, но в случая са били заявени различни фактически обстоятелства в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и обстоятелствената част на исковата молба в производството по чл.422 ГПК. Съгласно постановките на т.11б от ТР № 4 от 18.04.2014 г. по тълк.дело № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, т.е. предмет на установителния иск по чл.422 ГПК е вземане на кредитора на основание, което вече е било заявено в заповедното производство, а нови обстоятелства може да бъдат въведени с исковата молба само чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, какъвто в случая липсва.

Предвид изложените съображения, в съответствие с указанията по т.5 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и ТР № ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. ОСГК – т.4, за правомощията на касационната инстанция в хипотезите на нередовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК, решението на въззивния съд подлежи на обезсилване, като делото се върне на този съд за уточняване на основанието или петитума на иска. При отстраняване на недостатъците в исковата молба според изискванията на чл.129, ал.2 ГПК въззивният съд следва да прецени дали основанието на което е предявен иска за съществуване на вземането (заявено в заповедното производство) се подкрепя от доказателствата по делото и доказват материалноправната легитимация на ответника.

По отношение на подпомагащата страна „Пирин Голф Холидейз Клуб“ АД – в несъстоятелност, настоящият съдебен състав констатира, че дружеството е заличено с влязло в сила решение от 24.09.2022 г., поради което делото по отношение на него следва да бъде прекратено.

Въпросът за разноските в касационната инстанция следва да бъде разрешен при повторното разглеждане на делото по същество, съгласно чл.294, ал.2 ГПК, поради което съдът не присъжда такива.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 133 от 23.03.2022 г. по в. гр.д.№ 22/2022 г. на Окръжен съд Благоевград и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на подпомагащата страна „Пирин Голф Холидейз Клуб“ АД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.