Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 03 Февруари 2021

Определяне на обезщетение от общината за падане върху непочистен заледен тротоар

Решение №2912/2021 · Върховен касационен съд · 03 Февруари 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Жена предявява иск срещу Столична община за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, след като се подхлъзва и чупи глезен на заледен и непочистен тротоар. Въззивният съд уважава иска за сумата от 35 000 лв., като завишава първоначално присъдените 15 000 лв. Върховният касационен съд приема, че сумата е завишена необосновано, отменя решението над 15 000 лв. и определя този размер като справедлив с оглед липсата на трайни последици и обичайния възстановителен период.

Какво приема съдът

При определяне на обезщетението по справедливост съдът е длъжен да направи подробен анализ на всички обективни обстоятелства - тежест на травмата, възстановителен период, наличие на трайни последици и възраст - като обоснове точния паричен еквивалент, необходим за преодоляването им.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

заледен тротоаробезщетение за неимуществени вредиСтолична общинасчупване на глезенсправедливост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 196/2020 г.

София, 03.02.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр.дело № 925 по описа за 2020 година

Производство по чл.290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Столична община на въззивно решение № 2912 от 30.12.2019 год. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 1789/2019 год. в частта му с която след частична отмяна на решение № 8125/ 27.12.2018 г. по гр. д. № 4110/2018 г. по описа на Софийски градски съд е уважен предявеният от Н. И. П. против Столична община иск, с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, вследствие падане на 26.01.2018 г. на заледена тротоарна настилка на ул. "Петко Д. Петков", гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане и са присъдени съдебни разноски.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос – „Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.”

Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, опредметена в решения по чл.290 ГПК, в която е преутвърдил действието на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и е доразвил неговите постановки съобразно новите социални и икономически реалности. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт.Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие.

По касационните основания

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон ,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че при постановяване на решението съдът се е ръководил от общи критерии,без да детерминира точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здравето на пострадалото лице в конкретния случай.Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск или в условията на евентуалност определяне на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски за въззивна и касационна инстанции.

Ответната страна Н. И. П.,чрез пълномощника си адв.М.Н. моли за оставяне на касационната жалба без уважение,тъй като въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД и при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил всички критерии,поради което не е налице нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на въззивното решение.Претендират се разноски за процесуално представителство при условията на чл.38,ал.1,т.3 ЗАдв.

Релевираните касационни доводи са частично основателни.

Въззивният съд е отменил решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 15 000 лв. до 35 000 лв., уважил иска в тази част и е потвърдил решението в останалата му част. Решението в частта по иска за имуществени вреди е влязло в сила.

За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл. 269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел, че на 26.01.2018 г. около 06.40 ищцата Н. И. П., минавайки по заледен участък на ул. "Петко Д. Петков" в гр. София, се подхлъзнала и паднала, при което получила счупване в областта на лявата глезенна става.Приел е, че тротоарът, на който е настъпил процесният инцидент, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според чл. 30, ал.4 от ЗП, задължението за поддържането му е съответната община. Посочил е и, че ответната община има задължение да осигурява снегопочистването и премахването на заледени участъци на тротоара, чрез свои служители или чрез наети фирми. Установено е от показанията на разпитания по делото свидетел – колега на ищцата, че в момента на инцидента е валял сняг, на земята имало сняг и лед и тротоарът не бил изчистен. Представените от Столична общината констативни протоколи не установяват, че именно този тротоар, на който се е подхлъзнала ищцата, е бил почистен. От заключението на вещото лице д-р Р. Д. – ортопед-травматолог е установено, че в резултат от падането ищцата е получила закрито двуглезенно счупване с непълно изкълчване на лявата глезенна става. В УМБАЛСМ „Пирогов” й била извършено кръвно наместване и метална фиксация с плака и 6 винта. Лечението продължило домашно-амбулаторно с препоръка да ходи с патерици без натоварване на оперирания крайник. Общо възстановителният период е продължил около 5-6 месеца. Най-интензивни болки и страдания е търпяла непосредствено след травмата, след оперативната интервенция в първите 15-20 дни, както и в началото на раздвижването. Нарушаването на опорната и двигателна функция на крайника и необходимостта от придвижване с помощни средства са довели до неудобства в бита и самообслужването. За в бъдеще при стоене права, при интензивно натоварване на увредения крайник може да се оплаква от болки, оток и дискомфорт в мястото на увредата. В съдебното заседание на 26.11.2018 г. д-р Д. е обяснила, че остеосинтезният материал може да се извади, ако има смущения във функционалния дефицит или миграция на материала, но преценката е на лекуващия лекар и в зависимост от оплакванията на самия пациент. От показанията на другия разпитан свидетел – син на ищцата е установено, че преди произшествието ищцата ходела на работа, на вилата в [населено място], където заедно със съпруга си имат градина и животни. През лятото след инцидента не е ходила на вилата, защото тя е на по-високо място, а трябва да ходи по-малко. Възражението за съпричиняване въззивният съд е приел за недоказано. За да завиши размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съдът е съобразил установената продължителност на възстановителния период – 5-6 месеца, от които 1 месец на легло и 3 месеца придвижване с патерици и продължаващите оплаквания от болки и подуване на глезена.

В настоящия случай въззивният съд е посочил конкретно установените обстоятелства, но не е анализирал тяхното значение във връзка с понятието справедливост и какво налага да се приеме, че точно с този размер на обезщетението за неимуществени вреди те биха могли да бъдат преодолени. За решаващия съд съществува задължение не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на изложените релевантни обстоятелства, в това число като изходи от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Обосновка в решението за това, какво е съдържанието на тази „справедливост”, довела до извод за остойностяване на претърпените неимуществени вреди до присъдения размер за пострадалия ищец обаче отсъства. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, за да се осъществи целта на закона – постигане на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент.

Съобразно изложеното по-горе относно въпроса,по който е допуснато касационното обжалване,следва да се приеме,че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.При съобразяване тежестта на получените травматични увреждания – двуглезенно счупване на външния и вътрешен малеол и сублуксация на лява глезенна става с извършено кръвно наместване и метална фиксация с плака и 6 винта,общия възстановителен период от около 5 – 6 месеца,с интензивни болки в началото на раздвижването през първите 10-15 дни след оперативната интервенция,неудобството в бита и самообслужването, поради нарушената опорно-двигателна функция на крайника и придвижването с помощни средства, липсата на трайни последици за пострадалия, обуславящи претърпяване на болки и страдания над обичайните за подобен случай, както и възрастта на пострадалия ищец – 71 години ,следва да се приеме,че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 15 000 лв.

Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по същество на спора.Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му,с която касаторът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди ,вследствие падане на заледена тротоарна настилка на 26.01.2018 г. за разликата над 15 000 лв. до 35 000 лв.и в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция на касатора се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 166,89 лв.

На основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА във вр.Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и изхода на спора на процесуалния представител на Н. И. П. – адв.М. Н. – Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение , ведно с дължимото се ДДС в общ размер на 1 022,11 лв.

По изложените съображения и на основание чл.293,ал.1 ГПК,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2912 / 30.12.2019 год.на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 1789/2019 год., в частта ,с която Столична Община е осъдена да заплати на Н. И. П. на основание чл.49 във вр.чл.45,ал.1 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,вследствие падане на заледена тротоарна настилка в гр. София на 26.01.2018 г.,за разликата над 15 000 лв./петнадесет хиляди/ до 35 000 лв./тридесет и пет хиляди/, ведно със законната лихва от същата дата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. П.,ЕГН [ЕГН] срещу Столична Община ,с адрес – София,ул."Московска" № 33 иск с правно основание чл.49 във вр.чл.45,ал.1 ЗЗД за сумата над 15 000 лв. до 35 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди ,вследствие падане на заледена тротоарна настилка в гр. София на 26.01.2018г., ведно със законната лихва от същата дата.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Н. И. П.,ЕГН [ЕГН] да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Столична Община разноски за настоящата инстанция в размер на 166,89 лв.

ОСЪЖДА Столична Община ,с адрес – София, ул."Московска" № 33 да заплати на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА на адв. М. Б. Н. – Т.,ЕГН [ЕГН] адвокатско възнаграждение,с включен ДДС в размер на 1 022,11 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решението прилага закона, както е изглеждал на 03 Февруари 2021 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.