Дължимост на реално потребена ток при манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57

гр.София, 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2469 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат А. М. от АК-В. Т. срещу решение № 289 от 05.06.2020 г. по в.гр.д.№ 134/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 1591/16.12.2019 г. по гр.д.№ 2311/2019 г. на Районен съд Велико Търново и е уважен предявения иск на О. С. К. против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата от 10741,42 лева – стойността на служебно начислената му електроенергия по фактура № [ЕГН] от 12.07.2019 г.,за периода от 12.04.2018 г. до 11.04.2019 г., на обект в [населено място], [улица].

Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Отговор на повдигнатия въпрос се дава в съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решения по гр.д.№ 4160/2018г. на ІІІ г.о., по гр.д.№ 4124/2019г. на ІV г.о., по гр.д.№ 1174/2020г. на ІV г.о. и решение по гр.д.№ 1096/2020г. на ІІІ г.о., в които се приема, че и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена елекрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия не е била или погрешно е била отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Предвидената нормативна уредба за продажба на електрическа енергия от електроразпределителните дружества на крайните потребители, не изключва приложението на общите правила на 183 ЗЗД за неуредените случаи. При липсата на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г./ горният извод следва от правилото, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. В допълнение на цитираната практика на ВКС следва се посочи, че липсата на правна уредба за преизчисляване на електрическата енергия поради грешка при отчитането, в резултат на осъществено софтуерно въздействие върху електромера, не може да има доведе до недължимост на реално доставената и потребена от абоната електроенергия, освен ако не се установи по делото, че неправилното отчитане не се дължи на манипулация, а е резултат на обективно настъпили фактори. Съгласно чл.120 ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване, по правилата на чл.154, ал.1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т.е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период по аргумент от чл.200, ал.2 ЗЗД, освен ако не бъде установено по делото, че визуализираните на дисплея данни не са резултат на осъществено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване.

С оглед дадения отговор на повдигнатия правен въпрос, доводите в касационната жалба са основателни. Въззивният съд правилно приема, че е сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено по отношение на ответното дружество, че като потребител на електрическа енергия ищецът не дължи сумата, с която е коригирана сметката му, но необосновано е приел, че след като са отменени разпоредбите от ПИКЕЕ и не се доказва времето и причината за неправилно отчитане на показанията поради натрупване на ел. енергия в скрития регистър на електромера, абонатът не дължи стойността на реално доставената му електроенергия. От данните по делото е видно, че служители на ответника са констатирали неправомерно вмешателство върху средството за техническо измерване, в резултат на което е установено несъответствие между реално доставената и действително консумираната електроенергия на обект в [населено място], [улица]. поради което ответното дружество е коригирало сметката на абоната за периода 12.04.2018 г. до 11.04.2019 г., за която е издадена фактурата от 12.07.2019 г. От заключението на вещото лице е видно, че разходената от абоната за исковия период електроенергия от 55049 квч на стойност 10 741,42 лева не е била визуализирана на дисплея на средството за техническо измерване /електромера/, но не е възможно да се установи на какво се дължи натрупването на електрическа енергия в скрития невизуализиран регистър. От резултатите на метрологичната експертиза на БИМ ГД „МИУ“ РО Русе се установява, че е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера, тъй като при софтуерно четене е установена електроенергия в невизуализираната част на дисплея, поради което средството за техническо измерване не отговаря на техническите изисквания. Изводът е преповторен в заключението на вещо лице, в което се посочва, че „но не е възможно да се установи на какво се дължи наличието на показанията в регистъра на тарифа 4“ и „не се установиха данни за това кога и по какъв начин е възникнало показанието в тарифа 4 на СТИ“.

Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изслуша ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на въпросите: Възможно ли е отчитането на количеството електрическата енергия в тарифната схема на електромера, вкл. натрупаното количество в скрития регистър, да не е резултат на осъществено софтуерно въздействие върху него преди демонтирането му и на какво основание натрупаното количество ел.енергия е фактурирана на абоната по цена за 1 Квч „по технологични разходи“.

Страните по делото са поискали разноските пред касационната инстанция, но същите следва да бъдат присъдени при разглеждане на спора по същество.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 289 от 05.06.2020 г. по в.гр.д.№ 134/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Велико Търново.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.