Дължимост на сметка за ток при грешно отчитане и софтуерна намеса в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр.София, 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Председател: БОЙКА СТОИЛОВА

Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1745 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат Н. Г. от АК-В. срещу решение № 353/05.03.2020 г. по в.гр.д.№ 161/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 5097/22.11.2019 г. по гр.д. № 13419/2019 г. на Районен съд Варна и е уважен предявения иск на Й. Г. Й. против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата 8991,43 лева, коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място], Вилна зона, местност „...“ № ...., за периода от 30.06.2017 г. до 29.06.2018 г., начислена по фактура № [ЕГН]/16.07.2019 г.

Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства.

Отговор на повдигнатия въпрос се дава в задължителната съдебна практика на ВКС - т.3 на ППВС № 1/13.07.1953 г., в която се приема, че решението трябва да бъде мотивирано, да съдържа кратко указание за това какво е приел съда по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. При наличие на противоречиви доказателства, съдът е задължен да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля като посочи причините за това. Тези указания са доразвити в съдебната практика на Върховния касационен съд - решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на ІV г.о., решение № 200/2017 от 02.01.2018 г. по гр.д. № 350/2017 г. на І г.о. и решение № 98/12.07.2017 г. по гр.д. № 3871/2016 г. на ІІІ г.о., в които е посочено, че въззивният съд е длъжен да обсъди и прецени основателността на всички оплаквания и доводи, съдържащи се във въззивната жалба и отговора по нея, да прецени релевантните към тези оплаквания и доводи доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и да изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни, подвеждайки установените по делото факти към приложимия закон.

В допълнение на цитираната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд следва бъде посочено, че както първоинстанцонният, така и въззивният съд дължи произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, поради което при твърдения за доставена на абоната, но незаплатена от него електроенергия, цената на която е била коригирана след установяване на несъответствието между реално отчетената и платената ел.енергия, съдът, без да бъдат променя изложените от страните факти и обстоятелства, следва да даде отговор на всички доводи и възражения, след което да се произнесе по съществото на правния спор, като уважи или отхвърли предявения иск.

С оглед дадения отговор на въпроса, доводите в касационната жалба са основателни поради следните съображения: В противоречие с посочената съдебна практика на ВКС, за задълженията на въззивната инстанция по чл .12 и чл.235 ГПК, съдът в обжалваното решение не е обсъдил всички доводи на страните за релевантните към спора факти, въз основа на които е приел, че липсва основание да се присъди цената на реално доставеното, но неотчетено и респективно, незаплатено от абоната количество електроенергия. Правилно съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено по отношение на ответното дружество, че като потребител на електрическа енергия, ищецът не дължи сумата, с която е коригирана сметката му, но необосновано е приел, че разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ не е приложима към датата на извършената техническа проверка – 29.06.2018г. От данните по делото е видно, че след постановяване на решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС /ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г./ само частично са били отменени Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, с оглед на което следва да се приеме, че разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ са приложими до изричната им отмяна с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017г. на ВАС, в сила от 23.11.2018 г.

В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд приема също, че след като са отменени разпоредбите от ПИКЕЕ, липсва основание за абоната да заплати реално доставената до неговия обект електроенергия. Договорните отношения между ответното дружество и абонатите се уреждат от специалните разпоредби, но при съответно приложение на общите правила в Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на електроразпределителната мрежа, който е длъжен да осигури правилното му функциониране, При констатирано несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година, съгласно чл.50 ПИКЕЕ /отм./, действащ към датата проверката. В случая, служители на ответника са констатирали в деня на проверката, че информацията от регистъра на електромера води до несъответствие между реално доставената и отчетената консумирана електроенергия на обект в [населено място], Вилна зона, местност „........“ №......, за периода от 30.06.2017 г. до 29.06.2018 г. Според вещото лице по делото, разходената от абоната за исковия период електроенергия от 48357 квч не е била визуализирана на дисплея на средството за търговско измерване поради преразпределяне на потребената електрическа енергия в тарифната му схема, поради което е била допълнително начислена на ищеца сумата от 8991,43 лева по фактура № [ЕГН]/16.07.2019 г.

При така установените фактически обстоятелства следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ, но не поради липса на действащи правила за корекция на сметката и за уведомяването на потребителя, както приема въззивният съд, а поради това, че установяването на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея е възможно само при средство за техническо измерване – „СМАРТ“. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка потребената електрическата енергия е отчетена в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори без специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС по адм.дело № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017 г. и адм.дело № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018 г./, същият извод следва от разпоредбата на чл.183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба дължи цената на доставената стока, но и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При софтуерна намеса в тарифната схема на средството за техническо измерване, реално потребеното количество електроенергия във визуализираната и невизуализираната му част е била отчетена неправилно, поради което абонатът отговаря по общите правила за продажба на стока. В този смисъл, извършената корекция на потребената от клиента на ответното дружество електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена.

От резултатите на метрологичната експертиза на БИМ ГД „МИУ“ РО В. е видно, че липсва механичен дефект и ни е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, но при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема, като действително потребената енергия се разпределя в невизуализирана част на дисплея на средството за търговско измерване. Тези изводи са преповторени в заключение на вещото лице, което обаче не дава отговор на въпроса дали начинът, по който е осъществено „неправомерното софтуерно вмешателство“ в програмата на електромера е възможно да бъде резултат от грешка при отчитането на електрическата енергия, което не се дължи на волево човешко поведение.

Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изслуша ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на въпроса, възможно ли е преразпределяне на електрическата енергия, която се отчита в тарифната схема на електромера, да се дължи на друга обективна причина, без софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване.

Страните са поискали сторените от тях разноски пред касационната инстанция, но същите следва да бъдат присъдени с оглед изхода на спора при разглеждане на делото по същество.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 353/05.03.2020 г. по в.гр.д.№ 161/2020 г. на Окръжен съд Варна и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.