Дължимост на суми за реално потребена електроенергия при манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 60175
гр. София 09.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.06.2021 (девети юни две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Борис Илиев
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3188 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 264 171/17.08.2020 година, подадена от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, против решение № 260 120/16.07.2020 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 1193/2020 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 11/02.01.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, 51-ви състав, постановено по гр. д. № 10 620/2019 година, с което е признато за установено, че Б. Г. Д. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна сумата от 13 208.58 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 13.06.2017 година до 12.06.2018 година, след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Д“, магазин 7, с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/28.06.2019 година.

В подадената от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Б. Г. Д. срещу дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба Б. Г. Д. не е подала отговор на същата, както и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.

„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е било уведомено за обжалваното решение на 23.07.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 264 171/17.08.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 168/11.03.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 от ЗЗД; за това налице ли е правно основание за корекция на сметките на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 година и при действието само на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 година и за това следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения посочени във въззивната жалба и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страната във въззивната жалба за неоснователни

По отношение първите два въпроса е налице съдебна практика, която е намерила израз в решение № 21/01.03.2017 година, постановено по гр. д. № 50 417/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 124/18.06.2019 година, постановено по гр. д. № 2991/2018 година и решение №150/26.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4160/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така в решение № 76/08.04.2021 година, постановено по гр. д. № 2209/2020 година и решение № 75/13.04.2020, постановено по гр. д. № 2206/2021 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно същата правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на специалните разпоредби е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба (доставка), при който, наред със специалните, се прилагат общите правила на ЗЗД включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Тава прави правилото на чл. 183 от ЗЗД приложимо при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електроенергия. Посоченото разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, съответно юридическо лице-нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за продажба (чл. 183 и следващите от ЗЗД), съответно на договора за търговска продажба (чл. 318 и следващите от ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения-да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача-да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка или друга причина е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. След влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на обнародването в ДВ б.15/14.02.2017 година на решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година от петчленен състав на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат неотменените правила по чл. 48-чл. 51, до отмяната на същите през 2018 година. В случаите когато тези правила не уреждат конкретните отношения то приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

По отношение на третия въпрос съществува установена съдебна практика, съгласно която към решението си съдът следва да изложи мотиви, които да съдържат изложение на това как е достигнал до извода по съществото на спора и въз основа на които да може да бъде проверена правилността на неговото решение. Указания относно съдържанието на мотивите са дадени в ППВС № 1/13.07.1953 година, ППВС № 7/27.12.1965 година и ППВС № 1/10.11.1985 година. Съдът следва да установи действителните отношения между страните по повод на спорното право, като с оглед преклудиращата сила на пресъдено нещо вземе предвид всички надлежно въведени в процеса от страните факти, включително и тези настъпили след предявяването на иска до момента на приключване на съдебното дирене, а също така и служебно известните му такива. Преценката на тези факти се извършва въз основа на събраните по делото доказателства, които съдът е длъжен да прецени както поотделно така и в тяхната съвкупност, а не избирателно, както и без да дава предимство на едни от тях пред останалите. Тази дейност на съда трябва да намери отражение в мотивите му към решението, като при наличието на противоречиви доказателства в тях следва да бъде отразено и това на кои от тях се дава вяра и защо, а също така и защо другите доказателства не се кредитират. Дейността на съда по преценката на доказателствата е свързана с изводите, които съдът трябва да направи относно това дали и кои от наведените от страните релевантни за спора факти са доказани и кои не, поради което в мотивите към решението си съдът следва да посочи кои от тези факти приема за доказани и кои не, както и поради какви причини и въз основа на кои доказателства. Фактите са от значение както за съществуването или не на спорното право, така и за направените от страните доводи и възражения на страните, които намират отражение върху това право. За да установи действителните отношения между страните по спора съдът е длъжен не само да подложи на преценка за доказване наведените в производството правно релевантни факти, но и да свърже същите и с направените от страните доводи и възражения, като с оглед на това приеме едни за доказани, а други отхвърли. Тъй като мотивите към решението отразяват дейността на съда по разрешаването на спора, то те трябва да съдържат и изложение за това кои от доводите и възраженията се приемат за доказани и кои не, както и причините, поради което съдът прави този извод. Това се отнася до всички наведените от страните доводи и възражения, а не само за част от тях като не игнорират останалите.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е неправилно по следните съображения:

Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено, че от съдържанието на констативен протокол № 1 104 499/12.06.2018 година се установявало, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на Б. Г. Д. обект, в присъствие на двама свидетели, в обекта на потребление, електромерът бил демонтиран и на негово място бил монтиран нов. Иззетият електромер бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508660. Протоколът бил подписан от двама представители на „„Енерго-Про Мрежи” АД гр. Варна и от свидетелите. Демонтираният електромер бил предаден за експертиза в БИМ. Съставен бил констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1164/19.06.2019 година, от заключението на която се установявало, че при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано било наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4, която не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства на техническите характеристики. Въз основа на този протокол било съставено становище за начисление на електрическа енергия от 26.06.2019 година в размер на 70 756.00 kWh за периода 13.06.2017 година-12.06.2018 година на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което било установено точното количество неотчетена електроенергия. От заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице, се установявало, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер бил в срок на метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1.8.4 сочело на извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи, като било въздействано чрез инфрачервения порт на електромера. Манипулацията целяла неотчитане в пълен обем на количествата електроенергия по двете тарифи. Препрограмирането осъществявало прехвърляне на електроенергия в скрития регистър, който не се визуализирал на дисплея при редовен отчет и реално не се заплащал. Не било възможно да се установи от кога било започнало натрупването на количеството електроенергия в невизуализирания регистър, тъй като не можело да се определи кога е било извършено неправомерното софтуерно вмешателство.

Въз основа на посоченото съставът на Окръжен съд Варна стигал до извода, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, към което са приложими общите условия на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна. По силата на законова делегация било предоставена възможност КЕВР да приеме правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. След изменението в ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012 година съществувало законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електроенергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електроенергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия, какъвто ред в случая въззивният съд приемал, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна. Извършената проверка, обективирана в констативния протокол от 12.06.2018 година, за установяване на неправилно и/или неточно измерена електроенергия, била осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електроенергия (в сила 16.11.2013 година), но към момента на проверката и съответно извършването на корекцията същите били отменени с решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година на ВАС-петчленен състав, І колегия, обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 година, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна били отменени с решение № 2315/21.02.2018 година, постановено по адм. д. № 3879/2017 година на ВАС-четвърто отделение (в сила от 23.11.2018 година). Сега действащите Правила били приети от КЕВР и били обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 година и съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на количество електроенергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които били започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършвали по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. Затова към момента на извършване на проверката на процесното СТИ-12.06.2018 година и извършването на корекцията на сметка на Б. Г. Д. правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия-чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.) са били отменени, поради което за доставчика липсвали разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електроенергия от страна на доставчика на електроенергия било лишено от нормативно основание. Същевременно „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна нямало право да извършва едностранна корекция на задълженията на Б. Г. Д. за минал период, позовавайки се единствено на приети и одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за измерване на количеството ел. енергия. По тези съображения въззивният съд приемал, че извършената от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна корекция на сметката за ползвана в имота на Б. Г. Д. електроенергия за минал период не обвързвала потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължала. Предявеният отрицателен установителен иск бил основателен и следвало да се уважи.

От данните по делото е видно, че електромер с фабричен № **** е бил монтиран на обекта на Б. Г. Д. с нулеви показатели на регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3. Липсва запис за това какви са показанията на регистър 1.8.4, но както е посочено в заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Л. С. Б. ако показанията на първия, втория и третия регистър са нулеви, то електромерът е бил монтиран като нов, поради което и показанията на останалите регистри също са нулеви. Производителят не може да допусне измервателен уред на пазара, без същият да е преминал задължителната метрологична и техническа проверка, което сочи на това, че не е възможно другите регистри имат показатели различни от нулата. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК съдът може да не възприеме заключението на вещото лице, но само след като го обсъди в поотделно и в съвкупност с другите доказателства. По делото липсват данни при монтажа на електромера нарочно да е извършена проверка на останалите регистри, но от това не следва, че показанията им не са били нулеви. Тъй като електромерът е бил монтиран като нов-неизползван то следва, че показанията и на четирите му регистъра са били нулеви. В противен случай производителят му не би могъл да го пусне на пазара, като друг извод би следвал ако имаше данни за това електромерът да е бил ползван преди това от друг потребител, ползваната електроенергия на когото да е била отчитана в регистър 1.8.4 или при когото електромерът да е бил манипулиран, и при последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен, каквито данни не са налице.

Самият електромер е бил настроен да отчита консумираната от потребителя електроенергия по три тарифи-дневна, нощна и върхова, но се остойностява с цена за двутарифно отчитане. Наличието на три тарифи произтича от това, че електромерът е трифазен и абонатът е стопански. Наред с това в обекта няма инсталирана мощност по-голяма от 50.00 kWh, поради което отчитането на консумираната електроенергия се извършва по две тарифи.

Същевременно е установено, че електромерът е изправен и отчита в класа си на точност-не са установени грешки по-големи от допустимото. Налице е извършена намеса в софтуера на електромера, която е довела до отчитане на част от преминаващата през него електроенергия в регистър 1.8.4, а не през регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, като само данните от последните три регистъра са били визуализирани на дисплея и са били отчитани реално. Самият електромер не съхранява електроенергия и доколкото е отчел такава, то тя трябва да е преминала през него, т. е. да е достигнала до потребителя. Предвид на това реалното потребление трябва да включва както данните от регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, така и данните от регистър 1.8.4, като в този случай това потребление е различно от реално отчетеното от дисплея на електромера количество електроенергия. Наред с това в заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Л. С. Б. е посочено, че количеството електроенергия, преминало през регистър 1.8.4 е доставено до обекта и съответно потребено, тъй като в електроинсталацията на този обект има включени електроуреди със съответната мощност, които черпят електроенергия със същата мощност за времето, през което са включени в електрическата мрежа. В момента на проверката на вещото лице в обекта е имало включени уреди с мощност 7.4784 kW. Предвид на това Б. Г. Д. дължи на„Енерго-Про Продажби” АД [населено място] стойността на тази електроенергия като цена по сключения между тях договор за продажба на електроенергия. Доставчикът може да извършва корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, тъй като от разпоредбите на чл.48-чл. 50 от действащите към този момент ПИКЕЕ, не може да бъде извлечено че това се извършва само в посочените в тях случаи. Тези разпоредби не изключват приложението на общите правила за хипотезите попадащи извън изброените в тях случаи, поради което не препятстват приложението на чл. 183 от ЗЗД, а посочената разпоредба не изисква виновно поведение на потребителя за да възникне задължението за заплащане на цената. Що се отнася до размера на дължимата се за отчетената в регистър 1.8.4 от електромера сума, то от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в случая не е използвана методика за изчисление по ПИКЕЕ, тъй като не се налага определянето на стойността на неотчетена, поради грешка или неизправност на СТИ, електроенергия, а на такава която е отчетена в електромера, но невизуализирана на дисплея, т. е. количеството е точно определено, а самата стойност е определена по цени за технологични разходи и е съобразена с утвърдените от ДКЕВР цени, действащи през процесния период.

С оглед на всичко това предявеният от Б. Г. Д. срещу „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл. В случая по делото липсват доказателства както за това Б. Г. Д. да има качеството на търговец, така и за това че извършва собствена търговска дейност в обекта, поради което спорът не може да бъде квалифициран като търговски. Наред с това липсват доказателства, че отношенията между „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна и Б. Г. Д. са свързани с упражнявана от последната търговска дейност, а не в качеството й на собственик на обекта. В случай, че обектът е отдаден под наем на трето лице, което упражнява търговска дейност в него, това не превръща отношенията между собственика и доставчика на електроенергия в такива, които да водят до разглеждането на спора като търговски такъв.

Предвид изхода на делото Б. Г. Д. ще трябва да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна сумата от 7368.34 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260 120/16.07.2020 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 1193/2020 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Д. от [населено място],[жк], вх. 5, ет. 4, ап. 10, с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица] (партер), чрез адвокат В. Г. от АК Варна против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна, Варна Тауърс Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258 иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че Б. Г. Д. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от 13 208.58 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 13.06.2017 година до 12.06.2018 година, след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Д“, магазин 7, с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/28.06.2019 година

ОСЪЖДА Б. Г. Д. от [населено място],[жк], вх. 5, ет. 4, ап. 10, с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица] (партер), чрез адвокат В. Г. от АК Варна да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна, Варна Тауърс Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258 сумата от 7368.34 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.