Доказване на реално потребена електроенергия при отменени правила за корекция на сметки

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60141

гр.София, 15.06.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2802/2020 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Л. М., срещу въззивно решение № 726/16.06.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 587/2020 г.

Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос: след отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претендира доплащане.

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В открита съдебно заседание, чрез адв. Н. Г., по допуснатия правен въпроси, заявява, че дори при частична отмяна на ПИКЕЕ, запазилите си действие разпоредби могат да намерят приложение, най-малкото защото се касае за подзаконов нормативен акт, който е задължителен за своите адресати и до неговата изрична отмяна. Нормата на чл. 50 ПИКЕЕ намира приложение. В евентуалност поддържа, че цената на доставената електроенергия, след отмяната на ПИКЕЕ, следва да се търси по реда на чл. 183 ЗЗД, с оглед общото правило, заложено в чл. 46, ал. 2 ЗНА. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Насрещната страна С. С. С., чрез адвокат М. Т., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. С молба, докладвана в открито съдебно заседание допълва съображения по съществото на материалноправния спор (не по касационните доводи, нито по поставения правен въпрос).

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правните въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт, вкл. подзаконов, в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, енергоснабдителното предприятие не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. При положение, че има действащи общи правни разпоредби, тогава последните намират приложение. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. Съгласно формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, споделена и от настоящия съдебен състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуреденни в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД, когато липсват специални разпоредби. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.

По касационните оплаквания:

Въззивният Варненски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Девненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. С. С. не дължи на “Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 5665,16 лв., начислена като корекция на сметка за обект на потребление в [населено място], [улица], за времето от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г. Осъдил “Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на С. С. С. сторените съдебноделоводни разноски за делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че С. С. е потребител на електрическа енергия за обекта, предмет на спора. Длъжностни лица на “Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта, при която електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. След проверка от БИМ – РО Р., се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/ на абоната С. е констатирана преминала ел. енергия в регистър 15.8.3. (т.нар. скрит регистър) в размер на 31948,64 квт.ч. Според констатациите в протокола електромерът съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, като СТИ не съответства на техническите характеристики. Процесният електромер е преминал метеорологична проверка през 2013 г., а метеорологичната му годност изтича 2019 г. Натрупването в тарифа Т3 е в резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, като електромерът не е включен в системата за дистанционно отчитане, поради което не може да се установи началният момент на натрупване на показанията в тарифа Т3. Количеството ел. енергия е натрупано за повече от една година според вещото лице, с оглед вида на инсталацията /220 W/, като електромерът не може да отчете повече от 120 киловатчаса на ден. Според вещото лице щом СТИ е монтирано ново на адреса на абоната, то нулеви са били и показанията на т.нар. скрит регистър.

Въззивният съд, при така установените факти приел, че “Енерго-Про Продажби“ АД не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че е доставило реално електрическата енергия, посочена в скрития регистър. Липсват данни за показанията на тарифа – скрит регистър, на електромера към датата му на монтиране в обекта. Това, че е монтиран нов СТИ на адреса на абоната с нулеви показания на двете тарифи – дневна и нощна, не предполага, че и показанията на скритите регистри са нулеви, а обратното заключение на вещото лице се базира на предположение. Начислената стойност на електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е по приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 ПИКЕЕЕ. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание на чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Абонатът е битов, а е отчетена енергия в регистър 1.8.3, без по делото да са представени данни електромерът му да е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа. В заключение, съдът приел, че доставчикът не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната.

Съдът, също така, разяснил, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но само за период не по-дълъг от една година. В случая обаче установяването на показанията на т.н. скрит регистър 1.8.3 е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система по силата на чл. 44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за редовен отчет. Предвид отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на потребителя. С посоченото решение на ВАС са отменени още чл. 1 – 46 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ.

Неоснователен е касационният довод за неточно приложение на чл. 50 ПИКЕЕ. Правилно въззиивният съд е приел, че в конкретния случая, разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки, е неприложима.

Основателни са касационните оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон.

Необосновано въззивният съд е приел, че към момента на монтирането на СТИ показанията на тарифа – скрит регистър, не били нулеви, защото нулевите показания на двете тарифи – дневна и нощна, не предполагат, че и показанията на скритите регистри са нулеви. Според заключението на съдебния експерт монтираният електромер е бил нов и неизползван. Житейски оправдано е да се приеме, че той е с нулеви показатели на всички тарифи, вкл. и скрития регистър.

В противоречие с дадения по реда на чл. 290 ГПК отговор от настоящия състав на ВКС, в обжалваното решение не е съобразена относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма.

Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК - нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своето заключение по материалния спор с това на по-нисшата по степен съдебна инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил. Съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината - чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК).

Варненският окръжен съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, не е квалифицирал точно искането и така е приложил неточно правните норми. В случая не е налице недопустимост на произнасянето, а неправилност на решението. Когато съдът се е произнесъл по фактите, твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и при грешна квалификация.

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнат на въззивния съд, който трябва да изясни твърденията на ответника - незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставеното (елемент от фактическия състав на вземане, основано на чл. 200 ЗЗД, за разлика от претенция, основана на корекция по ПИКЕЕ), като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението, да допусне комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника за необходимостта от извършването й, както и задължението да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Експертизата следва да включва участие, освен на вещото лице инженер, още и на софтуерен специалист, и да е със задача: преминала ли е реално отчетената в тарифи Т3 и Т4 електроенергия и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите в СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството – доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и „електромерът не съответства на техническите характеристики“ в протокола на БИМ. Също така, въззивният съд следва да вземе становище по възражението на ищеца, че протоколът, съставен на бланка на „ЕРПО СЕВЕР“ не доказва данните, вписани в него, повторено и пред втората инстанция в отговора на въззивната жалба, като и повторените съображения, че първостепенният съд е следвало, но не е дал указания на ответника по отрицателния установителен иск за тежестта да докаже обстоятелствата, отразени в цитирания частен документ.

По съдебноделоводните разноски, сторени по настоящото дело, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 726/16.06.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 587/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: